Исторически речник
тольм  
тольм нареч Толкова, до такава степен, дотолкова; така тольм. ꙇюда не можаше его прѣдат. аште не бі самъ хотѣлъ. ꙇ того не можааше ꙁьрѣті. егоже хотѣаше прѣдаті К 5а 3 Срв. С412.14 вждь рабе бжї ꙗко мꙑ нѣсмъ толꙿм вньн ꙗкоже непослѹшьлвї ловѣц  ꙁьлї С 41.21 пото толꙿм ꙁълъ с. прѧт благодѣт С 336.17 камꙑкꙿ. връже на главѫ прѣподобьнааго.  толм  ꙗꙁв. ꙗкоже ꙁвол҄енмъ  дѣло съконьат С 558.1 не тольм ... льм τοσοῦτον ... ὅσον Не толкова ... колкото  ѹенц слꙑшавъше рѣшꙙ. т аште ѹсънѫ цѣлѣтъ. не толꙿм богоьстьно отъвѣшташꙙ. лм враьбно С 314.12 Изч К С Гр τοσοῦτον οὕτως толꙿм толм Вж. при толь Нвб