Исторически речник
то  
то съюз част I. съюз 1. Свързва сложни съчинени съединителни изречения: то, и анѳупатъ рее. не прѣльшта себе кодрате. о вьсѣкомъ бо крьстꙗнѣ. каꙁнь цѣсарьска лежтъ. любо ѹбогъ стъ любо богатъ. любо сановтъ любо смръдъ. то н того поштѧдтъ сѫдъ С 101.24 въꙁъпьѭ л ꙁовꙑ то боѭ сꙙ С 240.16 2. При въвеждане на въпросително изречение: то рѣшѧ же слꙑшавъше. то кто можетъ спснъ бꙑт М Лк 18.26 онъ же рее к н҄емѹ.  же въпрашаш мене м ⷪго. то  то ѹдъно стъ С 122.5 ѧꙁꙑц нанѣмъ навꙑкнѫтъ глаголат мръ. то л не ѧꙁꙑц нанѣмь стнѫ ꙗсно глагол҄ѫтъ С 336.24 II. част 1. Употребява се в началото на главно постпозитивно изречение за подчертаване на връзката му с подчиненото изречение: то, тогава, в такъв случай же отъвръжетъ сꙙ мене пр ловѣцѣхъ. то  аꙁъ отъвръгѫ сꙙ го. пр отъц момъ небесьстѣѣмь С 259.16 а же въкѹшатъ скръб господьн҄ь. то не прѣлштатъ сꙙ нколже С 267.2 онъ же отъвѣштавъ рее. не льма л агг҄ела вьседръжтелꙗ смъ аꙁъ. то того рад вѣдѣ С 122.23 піѡн рее. же сѫтъ вьведен вь темьнцѫ. то лѣпо мъ стъ дожьдат анѳупата. да вдмъ то мъ велтъ С 137.1 понеже порѫаеша сꙙ по дшѧ людьскꙑѩ. то вь грѣсѣ оного ѹмьреш СЕ 82а 21 же отъ мене хоштетъ сꙙ ꙗкоже глагол҄еш родт сꙙ на ꙁем. мѹже мѣнш бꙑт беꙁъ отьца. то како дъва отьца нарее С 239.12 2. За усилване след въпр. наречия, местоименни съюзни думи, съюзи: пък молте странꙿнаго того ловѣка гоже то бте С 536. 12 аште л то тебе послѹшаѭ С 155.30 пото то бѣгате. не боте сꙙ стоте С 229.21 аще ... то εἰ ... Ø, ἐάν ... Ø, εἰ ... ἄρα, εἰ ... ἄν, εἰ ... καί, εἰ ... δεῦρο καί, εἰ ... πάντως, Ø ... καί, Ø ... ἐπεί Ако ... то пон рее. повелѣно т есть л ѹвѣштат л мѫт. аште не можеш ѹвѣштат то мѫ С 131.25 анѳупатъ рее. да аште ѹбо молш сꙙ ꙁа црѧ. то подоба т стъ  повелѣнмъ хъ повноват сѧ. пшетъ бо сꙙ отъдат кесарово к҄есарев.  бж богѹ С 106.15 ꙁан҄е аште хоштеш мѫт. то твор вол҄ѫ своѭ.  скорѣ къ небесъскѹѹмѹ црѹ посьл҄ мꙙ С 104.19 аште бо дѣло ъстьно бꙑло. то славьнѣ ѹбо бꙑ отъ ловѣкъ слѹжен прмалъ.  не бꙑ слѹжлъ намъ рабъскомъ номъ С 262.2 коментарс рее. тако м тво полѹа владꙑко мо анѳупате. аште сего тако оставш. то не матъ сꙙ лѣнт  тѣхъ самѣхъ цръ ѹкарат С 102.22 антоннъ глагола. аште не пожьреш. то мѫма тѧ покажѫ вьсѣмъ С 156.11 аште бо не бꙑ бꙑло. хꙑтрост ловѣьскꙑ. то не бꙑ мѣлъ богъ С 161.25 аште отьца семѹ штеш. не маш нкде обрѣст.  аште сротѫ мьнш то  того отъпаде С 241.10 владꙑка же рее къ н҄емꙋ е. аште сътвор пакость огн҄ь въ пѹстꙑн҄ кѫпнѣ. то  мар сътвортъ пакость пршьств мо С 250.22 стꙑ же мѫенкъ терент. ѹста вьсѣхъ рее. аште бꙑ вѣдѣлъ кнꙙꙁъ слѫ распꙙтааго. то оставлъ бꙑ кѹмръскѫѭ сѹтънѫѭ льсть С 176.2 тъгда блаженꙑ сак҄ осклабвъ сꙙ малꙑ. рее цѣсарѹ. юже т глаголахъ. аште тꙑ въꙁвратш сꙙ жвъ. то нѣстъ господь глаголаль мъноѭ С 195.28 аште хоштеш ѹвѣдѣт о мен момъ. то ѹвѣждъ С 227.5 да аште ѹбо хоштеш да пожьрѫ мѹ. то дѣвѣ въ цръкꙿвште ждеже стотъ богъ тво.  пожьрѫ мѹ С 227.21 аште бо своѧ вѣрꙑ не съхран. то н нашеѧ матъ съхрант С 66.9 аще л ... то εί δέ ... Ø, εί ... οὖν, ἐὰν δέ ... καί, ἤ ... Ø, Ø ... καί Ако ли ... то аще л хощеш ... то съхран ꙁаповѣд СК Мт 19.17 аште л  тꙑ старѣшна хоштеш бꙑт. то богъ тѧ проклън С 102.20 аште л ѹбо анѳупатъ сѫдтъ. то тꙑ кто с прѣдь н҄мъ вѣштаваѧ. довьлѣтъ намъ с С 102.17 аште л да сълѹааше сꙙ нѣ ѹ кого ѹмѹдт мѹ. то ꙁъхождааше ноштѭ.  вратомъ градънꙑмъ ꙁатвореномъ сѫштемъ. стоꙗше  молтвѫ творѣаше къ богѹ С 206.8 прстѫпвъ пожьр богомъ. аште л н. то ꙁьло ꙁьлѣ погѹбьѭ ва. да нкꙿтоже въꙁможетъ ꙁбавт ваю отъ рѫкѹ мою С 12.14 повелѣ же вовода вьвест го въ храмъ аполоновъ  жрьт. аште л не хоштетъ. то въскорѣ съмрьтѭ погѹбт ї С 20.5 аште л да вѣрѹш въ господꙿ нашъ їс хс. то ꙁбѫдеш болѣꙁн тоѧ лютꙑѧ С 222.25 повелѣ беꙁаконънꙑ кнꙙꙁъ терентꙗ.  фркана првест.  глагола к н҄ма. пожьрѣта богомъ. аште л н то ꙁьлѣ ва погꙋбѭ С 181.9 жде бо ... то ἔνϑα δέ ... καί Където ... то не раꙁѹмѣщѧ. не бо  раꙁѹмѣшѧ рат. жде бо хотѣн сѫпротвь бꙑва. то  дръжꙙштꙙѧ страст ѹмъ плѣнѹ. бꙑватъ С 334.5 жде ... то тѹ ὅπου δ’ ἄν ... ἐκεῖ Където ... то там  господъ рекꙑ. жде ста дъва л тр събран въ мо мѧ. то тѹ смъ посрѣдѹ хъ. тъ на славѫ свꙙтааго свого мене ꙁвол С 206.18 то како καὶ πῶς, πῶς, τί То как, и как давдъ і ѹбо гь нарцаатъ то како емѹ естъ снъ М Лк 20.44 З етꙑре десꙙте хъ стъ. то како дꙿномꙋ нѣстъ вѣньца С 78.13—14 ꙗко славꙑ своѧ номѹ не дамъ. то како тꙑ ловѣкъ сꙑ самъ сꙙ творш богъ С 330.24—25 то како ... аще καὶ πῶς ... εἄν И как, как така ... ако рее  н҄емѹ. то како можеш раꙁѹмѣт. аште вовода сповѣстъ далее сꙑ С 152.3, 4 М З А СК СЕ С Р МЛ П5 Гр καί ἆρα δεῦρο οὖν λοιπόν πάντως Нвб то ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА