Исторически речник
тхо  
тхо нареч 1. Тихо, без да се вдига шум  рекъ господѹ прм моѭ дѹшѫ. акꙑ отъргаѧ тхо  беꙁ болѣꙁн ꙁдъхнѫ С 141.22 онъ же гла мѹ съ кротостѭ.  тхо ꙁд оть н҄его С 554.10 аште  плаеш просльꙁ тхо. ꙗкоже  тъ С 383.5 2. За говор — тихо, едва чуто правьдънꙑ же слꙑшавъ то.  вьꙁдѣвъ рѫцѣ на небо. кротцѣ  тхо братѹ рее. д въ мѧ гне С 549.29 рабъ же бж въ кротост  цѣломѫдр тхо гла къ еппѹ арꙿхереѹ сѫштѹ С 553.20 3. Тихо, кротко, с мир ѧже рее ратѭ  мꙙтежемъ цръкꙿв вьꙁꙙсте. то тꙑ мрьнѣ отъдадте С 200.16 Изч С Гр ῾ησύχως γαληνώτατα ἠρέμα Нвб тихо ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл АР ДА