Исторически речник
тещ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
тещтекѫ, текѹтеештеетъ, тееть, тееттеемъ, теемь, теем, теемотеете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
текѫтъ, текѹтъ, текѫть, текѹть, текѫт, текѹттеевѣтеетатеететьц, тъцтьц, тъц
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
тьцѣмъ, тъцѣмъ, тьцѣмь, тъцѣмь, тьцѣм, тъцѣмтьцѣте, тъцѣтетьцѣвѣ, тъцѣвѣтьцѣта, тъцѣтатѣхъ, текохъ, тѣхь, текохь, тѣх, текохтее
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
теетѣхомъ, текохомъ, тѣхомь, текохомь, тѣхом, текохом, текохмꙑтѣсте, текостетѣшѧ, текошѧ, тѣшѫ, текошѫ, тѣша, текоша, тѣше, текоше, текохѫтѣховѣ, текоховѣтѣста, текоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
тѣсте, текостетеаахъ, теахъ, теѣхъ, теаахь, теахь, теѣхь, теаах, теах, теѣх, теѧхъ, теѧхь, теѧхтеааше, теаше, теѣше, теѧшетеааше, теаше, теѣше, теѧшетеаахомъ, теахомъ, теѣхомъ, теаахомь, теахомь, теѣхомь, теаахом, теахом, теѣхом, теѧхомъ, теѧхомь, теѧхомтеаашете, теашете, теѣшете, теаасте, теасте, теѣсте, теѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
теаахѫ, теахѫ, теѣхѫ, теаахѹ, теахѹ, теѣхѹ, теѧхѹтеааховѣ, теаховѣ, теѣховѣ, теѧховѣтеаашета, теашета, теѣшета, теааста, теаста, теѣста, теѧстатеаашете, теашете, теѣшете, теаасте, теасте, теѣсте, теѧсте
тещ -текѫ -тееш несв 1. Тека, изтичам кръвь теааше рѣкам  съ пльтѭ. отъ блаженааго мѫенка С 103.27 око ѹбо вдꙙ л дѫбъ цвѣтьанъ. л стонкъ слно текѫштъ С 343.5 рѣкꙑ же прісно текѫштꙙ сташꙙ помръꙁъшꙙ С 90.9 Образно. ꙗко стоьнкъ прсно текꙑ ꙁатвор сꙙ С 277.1 2. Тичам, изтичвам, бягам, прибягвам тее же  прде къ смонѹ петрѹ. ꙇ къ дрѹгѹмѹ ѹенкѹ М Йо 20.2 З А ꙇ текъ нападе на вꙑѭ его  облобꙑꙁа  М Лк 15.20 З А СК ꙇ дрѹгꙑ ѹенкъ тее скорѣе петра. ꙇ прде прѣжде къ гробѹ М Йо 20.4А ѣще відѣаше татъ теааше съ німъ СП 49.18 мат же го ... текѫшт де плаѫшт сꙙ до стааго мѫжа. повѣдат мѹ своѭ бѣдѫ С 43.28 тѫ же вдѣвъ господінъ н҄вꙑ тоѧ. тее ꙁгънат ѭ С 218.2  ꙗко отъ желанꙗ къ юлꙗнї теаахѫ народ вьс С 3.8 жꙙтел҄ѣне же ов клцаахѫ ов теаахѫ вь слѣдъ влька С 43.25 въставъ же отъ молтвꙑ.  текъ нѣмь пѫтьмь прѣдъвар цѣсара С 194.5 кръв текꙑ αἱμορροῶν Кървящ воле ѹбо ште  кръв текѫшт ꙗꙁвѣ божꙗ тѣла съмѣш стскат ѭ С 457.7 кѹпьно тещ συντρέχω Тичам заедно, вървя дружно вьс съ радостѭ кѹпьно тьцѣмъ. вьс тъштьно прмѣмъ С 319.22—23 медомь текꙑ μελίρρυτος Изпускащ [който изпуска] мед пото вѣнꙑѧ капл҄ꙙ медомъ текѫштааго стонка раꙁорт хоштете С 388.18 прѣд тещ προτρέχω εἰς τὸ ἔμπροσϑεν Затека се, втурна се напред  прѣд текъ въꙁлѣꙁе на сѵкоморѭ. да вдтъ і. ѣко тѫдѣ хотѣаше мнѫт М Лк 19.4 З А сътвор҄енъ кон҄емъ тещ ἱππήλατος Направен за конна езда се пол҄е сътворено бѣ конемъ тешт С 90.6 М З А СК СП СЕ С Х Гр τρέχω ἀποτρέχω ἐπιτρέχω κατατρέχω προστρέχω προτρέχω συντρέχω καταφεύγω προσέρχομαι προσπίπτω ῥέω ἐπιρρέω δρομαῖος δρόμοις δρομεύς Нвб тека ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв тичам ОА АК НТ Дюв ДА