Исторически речник
теодоръI [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
теодоръ, теодорь | теодора | теодорѹ, теодоров | теодоръ, теодорь | теодора | теодоромь, теодоромъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
теодорѣ | теодоре | - | - | - | - |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
- | - | - | - | - |
теодоръ
-а
м
ЛИ
1. Теодор — християнин, умр. мъченически в Африка с Терентий, Африкан и др. по времето на имп. Деций [249— 251 г.]. Пр. на 10 април
нѣ въ кꙑ дьнь въпрашаѭ хъ. блаженааго же ꙁнона алеѯандра. ѳеодора сѫштемъ мъ сломъ етꙑр десꙙт. т шесть
С
177.18
2. Теодор — християнин, умр. мъченически в Никомидия заедно с Юлиан, Амиан и Океан по времето на имп. Галерий [293—311 г.]. Пр. на 4 септември
мⷺца сепⷠ҇. г҃ стхъ мⷱкъ. въавдѣ. еремоні. теодорѣ
А
114c 7
҃д септѧбрѣ. стрстъ. стхъ мк҇ⷱъ. васлѣ (!) (с)емеона ... стѣ (!) теодорѣ
Е
24б 10—11
3. Теодор Тирон — воинхристиянин, умр. мъченически [ок. 306 г.] в гр. Амасия, Понт [Мала Азия]. Пр. на 17 февруари и първата събота от Четиридесетница [Великия пост]
мⷺца феⷬ҇ жꙇ стаго мⷱ҇ка. ѳеодора. ⷳ҇ сѫⷠ҇ а҃ поⷭ҇
А
142b 17
сѫⷠ҇ а҃ постьна памꙙ҇т ѳеодора
СК
73b 6
сѫⷠ҇. а҃. поⷭ҇. стрстъ стго мѫенка ѳеѡдора
Е
6а 3
4. Теодор Стратилат — християнин от Евхаита, стратилат на Ираклия, посечен с меч [319 г. ?]. Пр. на 8 февруари [през IХ в. на 7 февруари] и 8 юни [пренасяне на мощите му от Ираклия в Евхаита]
мⷺца ҇ню ѕ҃ стаго мⷱка нкандра маркіана. стаго мⷱка ѳеодора вона на встоцѣ
А
146b 16
5. Теодор — епископ, участник в I Вселенски събор [325 г.], умр. мъченически [ок. 362 г.] в Тивериупол [дн. Струмица] по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361—363 г.]. Пр. на 28 ноември
въ тжде деⷩ҇ паⷮ҇ стмъ ꙇже на стрѹмц. тімотеѹ теодорѹ евсевю дрѹжнѣ х. стѣ ѳеодорѣ соⷧнꙷⷪѣнън
А
152b 1
6. Теодор Мопсуетски — ранновизантийски църковен деятел и писател, родом от Антиохия, мопсуетски епископ [392—428 г.], ученик на Диодор Тарски
... ѧже покаꙁа на орг҄ена. на ѳеодѡра момсѹстїскааго. ѹставꙑ же ꙁастѫпьнкꙑ. гон҄енꙗ ꙗже прѧ
С
301.28
7. Теодор I — цариградски патриарх [677—679 г., 686—687 г.]. Пр. на 27 декември [през IХ в. на 28 декември]
мⷺца деⷦ҇ ҃ ѕ҃ стаго оца нагⷲ҇о ѳеодора археппа црградѣ
А
135b 12—13
8. Теодор Сикеот — сикеотски архимандрит [Галатия, Мала Азия], архиепископ на Анастасиопол, умр. ок. 613 г. Пр. на 22 април и 15 юни [пренасяне на мощите му в Цариград]
мⷺца апр҇ⷧ҇ ҃ б҃ прнаⷣ҇ ѳеоⷣ҇ра сⷦ҇от. ⷳ҇ ҃ в҃ ноѩⷠ҇
А
145b 25
9. Теодор — един от 42–та християни, умр. мъченически [ок. 840 г.] в Амория, Фригия [Мала Азия]. Пр. на 6 март
мѣсꙙца марта. ꙁ҃. мѫен стꙑхъ славънꙑхъ новоꙗвьшїхъ сꙙ мѫенкъ. ѳеѡдора. костантна. ѳеѡфла
С
54.6
прведошꙙ же естънааго съсѫда стежера мѫенкомъ. крѣпа вѣрꙑ камꙑка. ѳеодѡра непобѣдмааго
С
60.17
10. Теодор — племенник на Йоан Саваит
много спѣшен творѣаше въгаждат богꙋ. нъ братѹꙙдъ ѹбо мѹ ѳеѡдѡръ. славънꙑ антграфеусъ
С
281.6
съ вьсѣмъ домомъ свомъ. же ѳеодѡръ отъ вьсего нꙑнꙗ бол҄ѣрьска сьвѣта
С
281.12
11. Теодор — ученик на Йоан Саваит
стꙑ старць ... глагола свома ѹенкома ѳеѡдорѹ їѡаннѹ
С
300.8—9
ѹвѣдѣвъш же ꙗко не въꙁможьно стъ въходт женѣ въ манастꙑрь. прꙁъвавъш ѳеѡдѡра того ѹенка
С
298.12—13
А
СК
Е
С
Гр
Θεόδωρος
теодорь
ѳеѡдоръ
ѳеодоръ
ѳеодѡръ
ѳеѡдѡръ
ѳедоръ
Нвб
Теодор
ЛИ
Тодор
ЛИ
Теодоров
ФИ
Тодоров
ФИ
Тодорчев
ФИ
Тодоровски
ФИ
Тодориев
ФИ
СтИл,РЛФИ