Исторически речник
тврьдо  
тврьдо нареч 1. Здраво, твърдо антоннъ рее. въкопавъше етꙑр дрѣвеса.  протꙙгъше по дрѣвесемъ првꙙжате  твръдо. да протꙙжемъ дрѣвесꙑ съкрѹштъ сꙙ.  пожьретъ С 159.1 2. Твърдо, упорито, с постоянство нкꙑже бо врѣдъ тѣлесънꙑ. не цѣлѣетъ прсно въ пѣнъствѣ сѫщю. ꙇ въ обѣдань. нъ аще кꙿто твръдо въꙁдръжтъ сѧ етъ (!) вꙿсего. то въ скорѣ прметъ ослабѫ СЕ 69b 2 Изч СЕ С твръдо Нвб твърдо ОА ВА БТР АР