Исторически речник
творьь  
творьь прил. Който се отнася до твореца ъто же къто реетъ. море простръто відѧ. ꙇ пѣсъкомь съвѧꙁано. нъ вьсѣ ѹбо добра сѫтъ. ꙇ ꙁѣло добра. ꙇ творьѧ мѫдрості хѫдожъствіѣ К 10а 7—8 лѣность нетребованоу оумоу творьче благодѣние сътвори ЙЕ Бог 320а възѧто по творьчоу отъвѣтоу пакꙑ въставити се. ЙЕ Бог 344а се же такожде творчоу прѣмоудрость кажетъ и силоу. ЙЕ Шест 3с аште не скоро въ вѣрѣ не прибѣгнеши и къ недомыслимѣи силѣ творьчи. СС 19г аште ли то творьче бы прѣгрѣшени. СС 19г такожде храни божиѫ црькъвь тѣлеснѫѫ. ꙗко творьчѫ. КИ 2:50 Изч К Гр τοῦ δημιουργοῦ Нвб Срв творчески