Исторически речник
таже  
таже нареч съюз I. нареч Така, по такъв начин таже глагол҄ѫштѹ ѳомѣ къ апостоломъ вьлѣꙁе к н҄мъ їс двьремъ ꙁатвореномъ сѫштемъ С 501.5 II. съюз Свързва съчинени съединителни изречения: и, та, и след това цї же отъ савръ погꙿнашꙙ вьслѣдъ воводѫ ѧт го  ѹбт. таже не постігъше обратшꙙ сꙙ С 51.7  томѹ бесѣдѹѭштѹ скопашꙙ ровъ.  прнесошꙙ дръва  огн҄ь. і їждегошꙙ въ ровѣ. таже повелѣ вьврѣшт паула  улꙗнѭ въ огн҄ь С 5.14 ꙗко се мат ꙙдолюба. подавъш съсъ младеньцѹ. веселтъ сꙙ дѣтштꙋ ... таже гда сꙙ сьсꙙде млѣко  осꙑрѣ. ꙁаградтъ пѫть сьсѹ. тьгда  дѣтшть плаетъ  мат болтъ С 312.6 такоже  мꙑ прьвꙑ съсъ подавъше ѹмѹ вашемѹ веселꙗахомъ сꙙ. вамъ сѫштемъ млѣка словъмъ. таже гда ꙁабꙑтꙗ облакъ. пршъдъ на ѹмъ слово став. тъгда же  вꙑ раꙁгнѣвасте сꙙ С 312.14 ꙿто же наѳанꙿ къ даудѹ рее. тꙑ с црѹ сътворвꙑ то. таже даудъ мѫдръ сꙑ  въ съмꙑслѣ жвꙑ. не въꙁвела сꙙ цръскоѭ ьстѭ С 360. 17 да же о молтвѣ довольно бесѣдовахомъ. таже пакꙑ о прѣдан прведѣмъ слово С 407.22—23 С Гр καί καὶ οὕτως δέ ει῏τα τοιαῦτα. Срв. тае Срв тае Нвб Срв таче диал ВА ДА