Исторически речник
сѫдтел҄ь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
сѫдтел҄ьсѫдтел҄ꙗ, сѫдтел҄ѣсѫдтел҄юсѫдтел҄ьсѫдтел҄ꙗ, сѫдтел҄ѣсѫдтел҄емь, сѫдтел҄емъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
сѫдтел҄сѫдтел҄юсѫдтел҄е, сѫдтел҄сѫдтел҄ь, сѫдтел҄ъсѫдтел҄емъ, сѫдтел҄емь, сѫдтел҄ьмъ, сѫдтел҄ьмьсѫдтел҄ѧ, сѫдтел҄е
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
сѫдтел҄, сѫдтел҄ꙑсѫдтел҄хъ, сѫдтел҄хьсѫдтел҄ꙗ, сѫдтел҄ѣсѫдтел҄юсѫдтел҄ема
сѫдтел҄ь -ꙗ м За Бога — съдник, който преценява човешките постъпки бъ сѫдтелъ правьденъ  крѣпокъ і тръпѣлівъ. ї не гнѣва наводѩ на вьсѣкъ денъ СП 7.12 ѣко осѫжденꙑхъ сѫдъ. бес правъдꙑ прімъ праведъно. ꙇ жвꙑмъ і мрътвꙑмъ сѫдітель ѣвлѣетъ сѧ К 11а 2 Изч СП К Гр κριτής сѫдтелъ сѫдітель Нвб съдител остар ВА Срв съдник ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА РРОДД судител остар ВА