Исторически речник
сѫд  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
сѫд, сѫдьсѫдѩ, сѫдѧ, сѫдьѩ, сѫдьѧ, сѫдѫ, сѫдесѫд, сѫдьсѫдѭ, сѫдьѭ, сѫдѫ, сѫдѧ, сѫдю, сѫдѹ-сѫдѥѭ, сѫдьѥѭ, сѫдеѫ, сѫдеѧ, сѫдею
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
сѫд, сѫдьсѫд, сѫдьсѫдѩ, сѫдѧ, сѫдьѩ, сѫдьѧ, сѫдѫ, сѫдесѫд, сѫдь, сѫдесѫдꙗмъ, сѫдьꙗмъ, сѫдꙗмь, сѫдьꙗмь, сѫдамъ, сѫдамьсѫдѩ, сѫдѧ, сѫдьѩ, сѫдьѧ, сѫдѫ, сѫде
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
сѫдꙗм, сѫдьꙗм, сѫдамсѫдꙗхъ, сѫдьꙗхъ, сѫдꙗхь, сѫдьꙗхь, сѫдахъ, сѫдахьсѫд, сѫдьсѫдю, сѫдью, сѫдѹсѫдꙗма, сѫдьꙗма, сѫдама
сѫд -ѩ м 1. Съдия; длъжностно лице, което разглежда съдебни случаи бѫд ѹвѣщаѩ сѧ съ сѫпьремь свомь скоро. доньдеже ес на пѫт съ нмь. да не прѣдастъ тебе сѫд. ꙇ сѫд тѧ прѣдастъ слѹѕѣ. ꙇ въ темьнцѫ въвръжетъ тѧ М Мт 5.25 З. Срв.Лк 12.58 М З глѭ. сѫд бѣ еднъ. въ едномь градѣ. ба не боѩ сѧ  къ не срамлѣѩ сѧ М Лк 18.2 З А СК рее же гъ слꙑште ъто сѫд неправедънꙑ глтъ М Лк 18.6 З А СК сѫді осѫжденъ ѣко осѫждена сѫдьѭ сѫдьѣмь. въ погребенъе даетъ. поꙁдѣ бꙑвъшю К 14b 17, 18 Срв. С453.8, 9 къде нꙑнѣ сѫтъ. въерашънѧѩ млъвꙑ  гласі ... къде цѣсаре. ꙇ ерѣі ꙇ сѫдьѩ осѫжденꙑѩ К 12b 14 Срв. С448.12 такожде  раб хрстосов. гда вдꙙтъ ꙗко ꙁовѫтъ ѧ сѫдѧ на сѫдште. то вѣдꙙтъ ꙗко на трѹдъ  на нѹждѫ дѫтъ С 267.20  власть кѹпьно съꙁъва на господьн҄ѫ хвалѫ. цѣсарꙙ ꙁемьѧ.  вьсꙙ сѫдѧ ꙁемънꙑѧ. юношꙙ  дѣвцꙙ С 320.7 въꙁъвавъ ѭ гнѣвъномъ лцемъ. сѫд въ ѫтробѣ сѫштѹꙋмѹ. сѫд сѣдѣаше С 240.26, 27 не въображаѭштамъ с сѫдꙗмъ скѹсьнкомъ бьіт  (б)рат ЗЛ IIб 14 2. Съдник; лице, което преценява човешките постъпки аште же аꙁъ о вельѕѣвѹлѣ ꙁгонѭ бѣсꙑ. снве ваш о комь ꙁгонѧтъ. сего рад т бѫдѫтъ вамъ сѫдѩ М Лк 11.19 Срв.Мт 12.27 М З ті вамъ бѫдѫтъ сѫдьѩ по гнѹ словесі добрѣ ѹбо сего раді прогласі. о васъ ісаі К 1а 7 Срв. С325.13 ї въꙁвѣстѩтъ нбса правьдѫ его. ѣко бъ сѫді естъ СП 49.6 Срв. СП74.7  свом грѣхꙑ сам сꙙ ѹвѣштаваѭтъ.  съгрѣшенмъ простꙑн҄ꙙ просꙙтъ. отъ ловѣколюбьца сѫдѧ С 390.13—14 вѣьнъ[ꙑ] сѫд κριτὴς αἰώνιος В християнската религия — Исус Христос, всевишен съдия за всички земни дела ꙇ по срѣдѣ настоѩшті жіꙁні. ꙇ грѧдѫшті. сѫді вѣънъ сѣдѧ К 13b 38—39 Срв. С451.12—13 правьдвъ[ꙑ] сѫд δικαιοκρίτης, ὁ δίκαιος κριτής Праведен съдия а вꙑ послѹшате. акꙑ кнꙙꙁ.  сѫдѧ цѣсара персьска. мꙿже ꙁбьран мѹ сте.  правьдв сѫдѧ С 257.21 ѹꙁьрте вꙑ бѫдѫштаꙗ вамъ отъ правьдвааго сѫдѧ їсха. же отъдастъ комѹждо по дѣломъ свомъ С 108.3—4 М З А СК Е СП К С ЗЛ Гр κριτής δικαστής ἄρχων сѫд сѫді сѫді сѫді сѫдь Нвб съдия ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА судия остар диал ВА Дюв