Исторически речник
сѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
сѣꙗтсѣѭ, сѣѫ, сѣѧ, сѣюсѣш, сѣеш, сѣашсѣтъ, сѣетъ, сѣатъ, сѣть, сѣеть, сѣать, сѣт, сѣет, сѣатсѣмъ, сѣемъ, сѣамъ, сѣмь, сѣемь, сѣамь, сѣм, сѣем, сѣам, сѣмо, сѣемо, сѣамосѣте, сѣете, сѣате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
сѣѭтъ, сѣѫтъ, сѣѧтъ, сѣютъ, сѣѭть, сѣѫть, сѣѧть, сѣють, сѣѭт, сѣѫт, сѣѧт, сѣютсѣвѣ, сѣевѣ, сѣавѣсѣта, сѣета, сѣатасѣте, сѣете, сѣатесѣсѣ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
сѣмъ, сѣмь, сѣмсѣтесѣвѣсѣтасѣꙗхъ, сѣѣхъ, сѣахъ, сѣхъ, сѣꙗхь, сѣѣхь, сѣахь, сѣхь, сѣꙗх, сѣѣх, сѣах, сѣх, сѣѧхъ, сѣѧхь, сѣѧхсѣꙗ, сѣѣ, сѣа, сѣ, сѣѧ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
сѣꙗ, сѣѣ, сѣа, сѣ, сѣѧсѣꙗхомъ, сѣѣхомъ, сѣахомъ, сѣхомъ, сѣꙗхомь, сѣѣхомь, сѣахомь, сѣхомь, сѣꙗхом, сѣѣхом, сѣахом, сѣхом, сѣꙗхмꙑ, сѣѣхмꙑ, сѣахмꙑ, сѣхмꙑ, сѣѧхомъ, сѣѧхомьсѣꙗсте, сѣѣсте, сѣасте, сѣсте, сѣѧстесѣꙗшѧ, сѣѣшѧ, сѣашѧ, сѣшѧ, сѣꙗшѫ, сѣѣшѫ, сѣашѫ, сѣшѫ, сѣꙗша, сѣѣша, сѣаша, сѣша, сѣꙗше, сѣѣше, сѣаше, сѣше, сѣꙗхѫ, сѣѣхѫ, сѣахѫ, сѣхѫ, сѣѧшасѣꙗховѣ, сѣѣховѣ, сѣаховѣ, сѣховѣ, сѣѧховѣсѣꙗста, сѣѣста, сѣаста, сѣста, сѣѧсте
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
сѣꙗсте, сѣѣсте, сѣасте, сѣсте, сѣѧстасѣꙗахъ, сѣꙗхъ, сѣахъ, сѣꙗахь, сѣꙗхь, сѣахь, сѣꙗах, сѣꙗх, сѣах, сѣѧхъ, сѣѧхь, сѣѧхсѣꙗаше, сѣꙗше, сѣаше, сѣѧшесѣꙗаше, сѣꙗше, сѣаше, сѣѧшесѣꙗахомъ, сѣꙗхомъ, сѣахомъ, сѣꙗахомь, сѣꙗхомь, сѣахомь, сѣꙗахом, сѣꙗхом, сѣахом, сѣѧхомъ, сѣѧхомь, сѣѧхомсѣꙗашете, сѣꙗшете, сѣашете, сѣꙗасте, сѣꙗсте, сѣасте, сѣѧшете, сѣѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
сѣꙗахѫ, сѣꙗхѫ, сѣахѫ, сѣꙗахѹ, сѣꙗхѹ, сѣахѹ, сѣѧхѹсѣꙗаховѣ, сѣꙗховѣ, сѣаховѣ, сѣѧховѣсѣꙗашета, сѣꙗшета, сѣашета, сѣꙗаста, сѣꙗста, сѣаста, сѣѧшета, сѣѧстасѣꙗашете, сѣꙗшете, сѣашете, сѣꙗасте, сѣꙗсте, сѣасте, сѣѧшете, сѣѧсте
сѣт несв сѣꙗт -сѣѭ -сѣш 1. Сея, засявам [семе] въꙁьрте на пⷮцѧ нбскꙑѩ. ѣко не сѣѭтъ н жьнѭтъ. н събраѭтъ вь жтьнцѫ М Мт 6.26 З, А, СК. Срв.Лк 12.24 М З ѹподоб сѧ црстве небеское. лвкѹ сѣвъшѹ добро сѣмѧ на селѣ своемь М Мт 13.24 З А У моⷧ҇ егꙿда хотѧще сѣт СЕ 12b 1 Образно. с же сѫтъ ѣже на пѫт. ꙇдеже сѣетъ сѧ слово М Мк 4.15 З ѡ сьвѣте ꙁълꙑ ꙁавстѭ сѣмъ.  ꙁавстѭ обламъ С 402. 13 2. Прич. сег. деят. като същ. сѣѩ м ὁ σπείρων Сеяч; този, който сее се ꙁде сѣѩ да сѣетъ М Мт 13.3 З.Срв. Мк 4.3 М;Лк 8.5 М З А о пртъ сѣѭштааго М 76b 1 о семь бо естъ слово стовое. ѣко нъ естъ сѣѩ. ꙇ нъ естъ жьнѧ М Йо 4.37 З А сѣѭшт сльꙁам въ радость пожьн҄ѫтъ С 364.17 3. Прич. мин. деят. като същ. сѣвꙑ м ὁ σπείρας, ὁ σπείρων Сеяч; този, който е посял вꙑ же ѹслꙑште пртъѫ сѣвъшааго М Мт 13.18 З сѣвъшеї сльꙁам въ радость пожьнѭтъ СП 125.5 Срв. СЕ84b 7 4. Прич. мин. страд. като същ. сѣно и сѣꙗно ср ед τὸ ἐσπαρμένον, ὁ σπαρείς Посятото; това, което е посято [образно] прходтъ же непрѣꙁнь  въсхꙑтаатъ сѣное въ срдц его М Мт 13.19 З 5. Пресявам, минавам през сито смоне смоне се сотона простъ васъ да б сѣлъ ѣко пшенцѫ М Лк 22.31 З сѣт сѧ М З А СК У СП СЕ С Гр σπείρω σπόρος σινιάζω Нвб сея ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА