Исторически речник
сѣт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
сѣꙗт | сѣѭ, сѣѫ, сѣѧ, сѣю | сѣш, сѣеш, сѣаш | сѣтъ, сѣетъ, сѣатъ, сѣть, сѣеть, сѣать, сѣт, сѣет, сѣат | сѣмъ, сѣемъ, сѣамъ, сѣмь, сѣемь, сѣамь, сѣм, сѣем, сѣам, сѣмо, сѣемо, сѣамо | сѣте, сѣете, сѣате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
сѣѭтъ, сѣѫтъ, сѣѧтъ, сѣютъ, сѣѭть, сѣѫть, сѣѧть, сѣють, сѣѭт, сѣѫт, сѣѧт, сѣют | сѣвѣ, сѣевѣ, сѣавѣ | сѣта, сѣета, сѣата | сѣте, сѣете, сѣате | сѣ | сѣ |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
сѣмъ, сѣмь, сѣм | сѣте | сѣвѣ | сѣта | сѣꙗхъ, сѣѣхъ, сѣахъ, сѣхъ, сѣꙗхь, сѣѣхь, сѣахь, сѣхь, сѣꙗх, сѣѣх, сѣах, сѣх, сѣѧхъ, сѣѧхь, сѣѧх | сѣꙗ, сѣѣ, сѣа, сѣ, сѣѧ |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
сѣꙗ, сѣѣ, сѣа, сѣ, сѣѧ | сѣꙗхомъ, сѣѣхомъ, сѣахомъ, сѣхомъ, сѣꙗхомь, сѣѣхомь, сѣахомь, сѣхомь, сѣꙗхом, сѣѣхом, сѣахом, сѣхом, сѣꙗхмꙑ, сѣѣхмꙑ, сѣахмꙑ, сѣхмꙑ, сѣѧхомъ, сѣѧхомь | сѣꙗсте, сѣѣсте, сѣасте, сѣсте, сѣѧсте | сѣꙗшѧ, сѣѣшѧ, сѣашѧ, сѣшѧ, сѣꙗшѫ, сѣѣшѫ, сѣашѫ, сѣшѫ, сѣꙗша, сѣѣша, сѣаша, сѣша, сѣꙗше, сѣѣше, сѣаше, сѣше, сѣꙗхѫ, сѣѣхѫ, сѣахѫ, сѣхѫ, сѣѧша | сѣꙗховѣ, сѣѣховѣ, сѣаховѣ, сѣховѣ, сѣѧховѣ | сѣꙗста, сѣѣста, сѣаста, сѣста, сѣѧсте |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
сѣꙗсте, сѣѣсте, сѣасте, сѣсте, сѣѧста | сѣꙗахъ, сѣꙗхъ, сѣахъ, сѣꙗахь, сѣꙗхь, сѣахь, сѣꙗах, сѣꙗх, сѣах, сѣѧхъ, сѣѧхь, сѣѧх | сѣꙗаше, сѣꙗше, сѣаше, сѣѧше | сѣꙗаше, сѣꙗше, сѣаше, сѣѧше | сѣꙗахомъ, сѣꙗхомъ, сѣахомъ, сѣꙗахомь, сѣꙗхомь, сѣахомь, сѣꙗахом, сѣꙗхом, сѣахом, сѣѧхомъ, сѣѧхомь, сѣѧхом | сѣꙗашете, сѣꙗшете, сѣашете, сѣꙗасте, сѣꙗсте, сѣасте, сѣѧшете, сѣѧсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
сѣꙗахѫ, сѣꙗхѫ, сѣахѫ, сѣꙗахѹ, сѣꙗхѹ, сѣахѹ, сѣѧхѹ | сѣꙗаховѣ, сѣꙗховѣ, сѣаховѣ, сѣѧховѣ | сѣꙗашета, сѣꙗшета, сѣашета, сѣꙗаста, сѣꙗста, сѣаста, сѣѧшета, сѣѧста | сѣꙗашете, сѣꙗшете, сѣашете, сѣꙗасте, сѣꙗсте, сѣасте, сѣѧшете, сѣѧсте |
сѣт
несв
сѣꙗт
-сѣѭ
-сѣш
1. Сея, засявам [семе]
въꙁьрте на пⷮцѧ нбскꙑѩ. ѣко не сѣѭтъ н жьнѭтъ. н събраѭтъ вь жтьнцѫ
М
Мт 6.26
З,
А, СК. Срв.Лк 12.24
М
З
ѹподоб сѧ црстве небеское. лвкѹ сѣвъшѹ добро сѣмѧ на селѣ своемь
М
Мт 13.24
З
А
У
моⷧ҇ егꙿда хотѧще сѣт
СЕ
12b 1
Образно.
с же сѫтъ ѣже на пѫт. ꙇдеже сѣетъ сѧ слово
М
Мк 4.15
З
ѡ сьвѣте ꙁълꙑ ꙁавстѭ сѣмъ. ꙁавстѭ обламъ
С
402. 13
2.
Прич. сег. деят. като същ.
сѣѩ
м
ὁ σπείρων
Сеяч; този, който сее
се ꙁде сѣѩ да сѣетъ
М
Мт 13.3
З.Срв.
Мк 4.3
М;Лк
8.5
М
З
А
о пртъ сѣѭштааго
М
76b 1
о семь бо естъ слово стовое. ѣко нъ естъ сѣѩ. ꙇ нъ естъ жьнѧ
М
Йо 4.37
З
А
сѣѭшт сльꙁам въ радость пожьн҄ѫтъ
С
364.17
3.
Прич. мин. деят. като същ.
сѣвꙑ
м
ὁ σπείρας, ὁ σπείρων
Сеяч; този, който е посял
вꙑ же ѹслꙑште пртъѫ сѣвъшааго
М
Мт 13.18
З
сѣвъшеї сльꙁам въ радость пожьнѭтъ
СП
125.5
Срв.
СЕ84b 7
4.
Прич. мин. страд. като същ.
сѣно
и
сѣꙗно
ср
ед
τὸ ἐσπαρμένον, ὁ σπαρείς
Посятото; това, което е посято [образно]
прходтъ же непрѣꙁнь въсхꙑтаатъ сѣное въ срдц его
М
Мт 13.19
З
5. Пресявам, минавам през сито
смоне смоне се сотона простъ васъ да б сѣлъ ѣко пшенцѫ
М
Лк 22.31
З
сѣт
сѧ
М
З
А
СК
У
СП
СЕ
С
Гр
σπείρω
σπόρος
σινιάζω
Нвб
сея
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА