Исторически речник
сѣдѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
сѣдѣтсѣждѫ, сѣждѹсѣдшсѣдтъ, сѣдть, сѣдтсѣдмъ, сѣдмь, сѣдм, сѣдмосѣдте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
сѣдѧтъ, сѣдѧть, сѣдѧтсѣдвѣсѣдтасѣдтесѣдсѣд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
сѣдмъ, сѣдмь, сѣдмсѣдтесѣдвѣсѣдтасѣдѣхъ, сѣдѣхь, сѣдѣхсѣдѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
сѣдѣсѣдѣхомъ, сѣдѣхомь, сѣдѣхом, сѣдѣхмꙑсѣдѣстесѣдѣшѧ, сѣдѣшѫ, сѣдѣша, сѣдѣше, сѣдѣхѫсѣдѣховѣсѣдѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
сѣдѣстесѣдѣахъ, сѣдѣхъ, сѣдѧхъ, сѣдѣахь, сѣдѣхь, сѣдѧхь, сѣдѣах, сѣдѣх, сѣдѧхсѣдѣаше, сѣдѣше, сѣдѧшесѣдѣаше, сѣдѣше, сѣдѧшесѣдѣахомъ, сѣдѣхомъ, сѣдѧхомъ, сѣдѣахомь, сѣдѣхомь, сѣдѧхомь, сѣдѣахом, сѣдѣхом, сѣдѧхомсѣдѣашете, сѣдѣшете, сѣдѣасте, сѣдѣсте, сѣдѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
сѣдѣахѫ, сѣдѣхѫ, сѣдѣахѹ, сѣдѣхѹ, сѣдѧхѹсѣдѣаховѣ, сѣдѣховѣ, сѣдѧховѣсѣдѣашета, сѣдѣшета, сѣдѣаста, сѣдѣста, сѣдѧстасѣдѣашете, сѣдѣшете, сѣдѣасте, сѣдѣсте, сѣдѧсте
сѣдѣт -сѣждѫ -сѣдш несв 1. Седя; седнал съм сꙑнъ тмеовъ вартме. слѣпъ сѣдѣаше пр пѫт хлѫбаѩ М Мк 10.46 З ꙇс же трѹждъ сѧ отъ пѫт. сѣдѣаше тако на стѹденьц М Йо 4.6 З А бъ сѣдітъ на прѣстолѣ стѣмъ своемъ СП 46.9 вдѣаше патрархъ третꙗго на десꙙте сѣдꙙшта на кра стола С 121.24 се на колеснц ꙁлатомь покованѣ сѣждѫ С 368.13 2. Яздя, възседнал съм [кон, магаре] се цсрь тво грѧдетъ. сѣдѧ на жрѣбѧте осъл М Йо 12.15 З А СК 3. Стоя, намирам се някъде по вьсѧ дьн сѣдѣахъ пр васъ въ цркве  не ѩсте мене М Мт 26.55 З А СК Б вꙑ же сѣдѣте въ градѣ ерѹсалмъсцѣ. доньдеже облѣете сѧ слоѭ съ вꙑше М Лк 24.49 З А шъдъ ѹбо вьꙁвѣст епскѹпѹ. ꙗко рабъ бож артемѡнъ вь тьмнц сѣдтъ С 225.29 онъ ѹбо нѫждьноѭ тъьѭ пштеѭ пеетъ сꙙ.  бесꙿпеально  бескрꙿбьно жт жвꙑ. ꙗкоже въ прстаншт  въ отш сѣдꙙ С 492.18 Образно. люд сѣдѧшті въ тъмѣ вдѣшѧ свѣтъ велі З Мт 4.16 А СК Б посрѣдѣ настоѧштꙙѧ жꙁн  грꙙдѫштѧѧ. сѫдї вѣънꙑ сѣдꙙ С 451.13 4. Живея, обитавам ѣко сѣть бо прдетъ на вьсѧ сѣдѧштѧѩ на лц вьсеѩ ꙁемлѧ М Лк 21.35 З А СК 5. Прич. сег. деят. като същ. сѣдѧ м ед a) ὁ καϑήμενος, ὁ ἀνακείμενος, ὁ ἐποχούμενος Седящият; този, който седи ꙇ клънꙑ сѧ нбсемь. кльнетъ сѧ прѣстоломъ. бжемь. ꙇ сѣдѧщмь на немь М Мт 23.22 ЗI подъ сѣнѭ ѧ сѣдꙙ глагол҄етъ соломономъ реенꙑ С 353.22 b) ὁ καϑήμενος Стоящият, намиращият се някъде; този, който стои, намира се някъде [образно] вь нхъже посѣтлъ естъ насъ въстокъ съ вꙑше. просвѣтт сѣдѧштѧѩ вь тъмѣ. ꙇ сѣн съмрътьнѣ М Лк 1.79 З. Срв. СЕ63b 19 сѣдѧштеі въ тъмѣ. ꙇ въ сѣні съмрьтьнѣ. велікꙑ свѣтъ прімѣте К 13а 4—5 Срв. С449.8 c) ὁ καϑήμενος Възседналият; този, който е възседнал ꙇ ѣко ба блгсвшѧ сѧдѧштаго на жрѣбѧте К 1а 37 сѣдѣт о деснѫѭ отьца Седя отдясно на Отца [за положението на Исус Христос — Бог Син — спрямо Бог Отец според християнското учение за троичността на Бога] ꙇ подажд емѹ ꙁракъ ... ѣко тꙑ жвеш въ нбсехъ. ꙇ сѣдш о деснѫѭ оца. ба сътворьшааго нбо  ꙁемⷧѭ СЕ 34b 19—20 сѣдѧ о деснѫѭ отьца ὁ καϑεζόμενος ἐν δεξιᾳ῀ τοῦ πατρός Седящият отдясно на Отца; този, който седи отдясно на Отца [за Исус Христос — Бог Син, който според християнското учение за троичността на Бога седи отдясно на Бог Отец] не раꙁѹмѣшꙙ о деснѫѭ отца сѣдꙙштааго.  на дѣвѹ рѫкѹ носма.  словесемь днѣмь двжѫшта С 334.10 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С П10 Гр κάϑημαι καϑέζομαι καϑίζω συγκάϑημαι παρακάϑημαι ἐποχέομαι ἵστημι [вар. εἰμί] сѧдѣт Нвб седя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв сядам