Исторически речник
сѣдат сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
сѣдат сѧсѣдаѭ, сѣдаѫ, сѣдаѧ, сѣдаюсѣдаш, сѣдаеш, сѣдаашсѣдатъ, сѣдаетъ, сѣдаатъ, сѣдать, сѣдаеть, сѣдаать, сѣдат, сѣдает, сѣдаатсѣдамъ, сѣдаемъ, сѣдаамъ, сѣдамь, сѣдаемь, сѣдаамь, сѣдам, сѣдаем, сѣдаам, сѣдамо, сѣдаемо, сѣдаамосѣдате, сѣдаете, сѣдаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
сѣдаѭтъ, сѣдаѫтъ, сѣдаѧтъ, сѣдаютъ, сѣдаѭть, сѣдаѫть, сѣдаѧть, сѣдають, сѣдаѭт, сѣдаѫт, сѣдаѧт, сѣдаютсѣдавѣ, сѣдаевѣ, сѣдаавѣсѣдата, сѣдаета, сѣдаатасѣдате, сѣдаете, сѣдаатесѣдасѣда
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
сѣдамъ, сѣдамь, сѣдамсѣдатесѣдавѣсѣдатасѣдахъ, сѣдахь, сѣдахсѣда
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
сѣдасѣдахомъ, сѣдахомь, сѣдахом, сѣдахмꙑсѣдастесѣдашѧ, сѣдашѫ, сѣдаша, сѣдаше, сѣдахѫсѣдаховѣсѣдаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
сѣдастесѣдаахъ, сѣдахъ, сѣдаахь, сѣдахь, сѣдаах, сѣдахсѣдааше, сѣдашесѣдааше, сѣдашесѣдаахомъ, сѣдахомъ, сѣдаахомь, сѣдахомь, сѣдаахом, сѣдахомсѣдаашете, сѣдашете, сѣдаасте, сѣдасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
сѣдаахѫ, сѣдахѫ, сѣдаахѹ, сѣдахѹсѣдааховѣ, сѣдаховѣсѣдаашета, сѣдашета, сѣдааста, сѣдастасѣдаашете, сѣдашете, сѣдаасте, сѣдасте
*сѣдат сѧ -сѣдаѭ сѧ -сѣдаш сѧ несв сег деят прил не сѣдаѩ сѧ ἄρρηκτος Неразрушим, който не се разпада, твърд, здрав  се рекъ прлѣп къ сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ [!] камен смокъве С 300.14 да же ѹбо жъꙁлъ ароновъ сѹхъ сѫштъ. раст  процвст повелѣ богъ. тъ же  не сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ  сѹхѹѹмѹ камꙑкѹ въꙁдрастт повелѣ на покаꙁан ꙋдомъ С 300.16—17 Изч С Нвб Ø