Исторически речник
съходт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съходтсъхождѫ, съхождѹсъходшсъходтъ, съходть, съходтсъходмъ, съходмь, съходм, съходмосъходте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съходѧтъ, съходѧть, съходѧтсъходвѣсъходтасъходтесъходсъход
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съходмъ, съходмь, съходмсъходтесъходвѣсъходтасъходхъ, съходхь, съходхсъход
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съходсъходхомъ, съходхомь, съходхом, съходхмꙑсъходстесъходшѧ, съходшѫ, съходша, съходше, съходхѫсъхоховѣсъходста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съходстесъхождаахъ, съхождахъ, съходѣахъ, съходѣхъ, съхожахъ, съходѧхъ, съхождаахь, съхождахь, съходѣахь, съходѣхь, съхожахь, съходѧхь, съхождаах, съхождах, съходѣах, съходѣх, съхожах, съходѧхсъхождааше, съхождаше, съходѣаше, съходѣше, съхожаше, съходѧшесъхождааше, съхождаше, съходѣаше, съходѣше, съхожаше, съходѧшесъхождаахомъ, съхождахомъ, съходѣахомъ, съходѣхомъ, съхожахомъ, съходѧхомъ, съхождаахомь, съхождахомь, съходѣахомь, съходѣхомь, съхожахомь, съходѧхомь, съхождаахом, съхождахом, съходѣахом, съходѣхом, съхожахом, съходѧхомсъхождаашете, съхождашете, съходѣашете, съходѣшете, съхожашете, съхождаасте, съхождасте, съходѣасте, съходѣсте, съхожасте, съходѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съхождаахѫ, съхождахѫ, съходѣахѫ, съходѣхѫ, съхожахѫ, съхождаахѹ, съхождахѹ, съходѣахѹ, съходѣхѹ, съхожахѹ, съходѧхѹсъхождааховѣ, съхождаховѣ, съходѣаховѣ, съходѣховѣ, съхожаховѣ, съходѧховѣсъхождаашета, съхождашета, съходѣашета, съходѣшета, съхожашета, съхождааста, съхождаста, съходѣаста, съходѣста, съхожаста, съходѧстасъхождаашете, съхождашете, съходѣашете, съходѣшете, съхожашете, съхождаасте, съхождасте, съходѣасте, съходѣсте, съхожасте, съходѧсте
съходт -съхождѫ -съходш несв 1. Слизам, спускам се, движа се надолу лкъ еднъ съхождааше отъ ема въ ерхѫ. ꙇ въ раꙁбонꙑкꙑ вьпаде М Лк 10.30 З А СК  ꙇже на кровѣхъ. да не съходітъ въꙁѧтъ ꙇже естъ въ домѹ его А Мт 24.17 съⷯдⷪѧщю ісѹ съ горꙑ. сърѣте і народъ многъ СК Лк 9.37 За течност — стичам се. се ѹбо коль добро і коль красьно. еже жт браті въкѹпѣ. ѣко хріꙁъма на главѣ. съходѩштеї на брадѫ ароновѫ. съходѩштї на ометꙑ рꙁꙑ его СП 132.2 За валеж — падам. ѣко роса еръмѹнѣ съходѩштіѣ на горꙑ сонѩ СП 132.3 Срв. СЕ9а 13 2. Прен. За Св. Дух и безплътните божествени сили — снизхождам ꙇ абье въсходѧ отъ водꙑ. ꙇ вдѣ раꙁводѧшта сѧ нбса. ꙇ дхъ ѣко голѫбь съходѧшть на нь М Мк 1.10 З, СК.Срв. Йо 1.32 М, З, А, СК, Б;Мт 3.16 З А СК еръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть. вдѣвъ огнь бжествьнꙑ. пльтъскꙑ съходѧщь надь нь СЕ 3а 13 ꙇ отъ тебе естъ вꙿсе дꙑхане благо. ꙇ вꙿсь даръ съвръшенъ. съвꙑше съходтъ отъ оца т свѣтломь. ꙇмьже мѧ просвѣт СЕ 79b 2 събѫдѫште сꙙ вдѣ вдѣн двьно. слꙑ нѣкꙑѧ съ небесъ съходꙙштꙙ С 93.3 агг҄елъ глагол҄ꙙ петров. ꙗко могѫ нꙑнꙗ прѣдъ собоѭ. поставт бол҄е нежел дꙿва на десꙙте легеонъ агг҄елъ. дьнесь же боголѣпьно. въкѹпѣ же  храбъръскꙑ  владꙑꙿскꙑ. съходтъ на ада  на сьмрьть С 463.12 Образно. хлѣбъ бо бж естъ съходѧ снбсе.  даѩ жвота мрѹ М Йо 6.33 З, А.Срв. Йо 6.50 М З А  ꙁьрꙙ свѣта же о н҄хъ.  вьꙁьрѣвъ на небо. хотꙙ вдѣт отъкѫдѹ стъ свѣтъ. вдѣ вѣньцꙙ съходꙙштꙙ на главꙑ стꙑхъ С 78.11 3. Прич. сег. деят. като същ. съходѧще м мн οἱ καταβαίνοντες Тръгващите, отправящите се на път съходѩщеі вь море вь корабліхъ. творѩщеі дѣланьѣ въ водахъ многахъ. т вдѣшѩ дѣла гнѣ.  юдеса его вь глѫбнѣ СП 106.23 добл҄е съходт ἐν γενναιότητι С благороден произход, от знатно потекло съм обѣшташꙙ же сꙙ нѣкотор. отъ н҄хъ сломꙿ етꙑр десꙙт. добь съходвъше съконьат сꙙ С 175.9—10 М З А СК Б СП СЕ С Гр καταβαίνω κατέρχομαι κάτειμι [κατιέναι] [вар. παραγίγνομαι] съходіт съходіті Нвб Срв сходя ’дойда, спусна се, сляза’ диал НТ