Исторически речник
сътрьпѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
сътрьпѣтсътрьплѭ, сътръплѭ, сътрьплѧ, сътръплѧ, сътрьпѧ, сътръпѧ, сътрьпьѭ, сътръпьѭ, сътрьплю, сътръплюсътрьпш, сътръпшсътрьптъ, сътръптъ, сътрьпть, сътръпть, сътрьпт, сътръптсътрьпмъ, сътръпмъ, сътрьпмь, сътръпмь, сътрьпм, сътръпм, сътрьпмо, сътръпмосътрьпте, сътръпте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
сътрьпѧтъ, сътръпѧтъ, сътрьпѧть, сътръпѧть, сътрьпѧт, сътръпѧтсътрьпвѣ, сътръпвѣсътрьпта, сътръптасътрьпте, сътръптесътрьп, сътръпсътрьп, сътръп
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
сътрьпмъ, сътръпмъ, сътрьпмь, сътръпмь, сътрьпм, сътръпмсътрьпте, сътръптесътрьпвѣ, сътръпвѣсътрьпта, сътръптасътрьпѣхъ, сътръпѣхъ, сътрьпѣхь, сътръпѣхь, сътрьпѣх, сътръпѣхсътрьпѣ, сътръпѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
сътрьпѣ, сътръпѣсътрьпѣхомъ, сътръпѣхомъ, сътрьпѣхомь, сътръпѣхомь, сътрьпѣхом, сътръпѣхом, сътрьпѣхмꙑ, сътръпѣхмꙑсътрьпѣсте, сътръпѣстесътрьпѣшѧ, сътръпѣшѧ, сътрьпѣшѫ, сътръпѣшѫ, сътрьпѣша, сътръпѣша, сътрьпѣше, сътръпѣшесътрьпѣховѣ, сътръпѣховѣсътрьпѣста, сътръпѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
сътрьпѣсте, сътръпѣстесътрьпѣахъ, сътрьпѣѣхъ, сътрьпѣхъ, сътръпѣахъ, сътръпѣѣхъ, сътръпѣхъ, сътрьпѧахъ, сътрьпѧхъ, сътръпѧахъ, сътръпѧхъ, сътрьпѣахь, сътрьпѣѣхь, сътрьпѣхь, сътръпѣахь, сътръпѣѣхь, сътръпѣхь, сътрьпѧахь, сътрьпѧхь, сътръпѧахь, сътръпѧхь, сътрьпѣах, сътрьпѣѣх, сътрьпѣх, сътръпѣах, сътръпѣѣх, сътръпѣх, сътрьпѧах, сътрьпѧх, сътръпѧах, сътръпѧхсътрьпѣаше, сътрьпѣѣше, сътрьпѣше, сътръпѣаше, сътръпѣѣше, сътръпѣше, сътрьпѧаше, сътрьпѧше, сътръпѧаше, сътръпѧшесътрьпѣаше, сътрьпѣѣше, сътрьпѣше, сътръпѣаше, сътръпѣѣше, сътръпѣше, сътрьпѧаше, сътрьпѧше, сътръпѧаше, сътръпѧшесътрьпѣахомъ, сътрьпѣѣхомъ, сътрьпѣхомъ, сътръпѣахомъ, сътръпѣѣхомъ, сътръпѣхомъ, сътрьпѧахомъ, сътрьпѧхомъ, сътръпѧахомъ, сътръпѧхомъ, сътрьпѣахомь, сътрьпѣѣхомь, сътрьпѣхомь, сътръпѣахомь, сътръпѣѣхомь, сътръпѣхомь, сътрьпѧахомь, сътрьпѧхомь, сътръпѧахомь, сътръпѧхомь, сътрьпѣахом, сътрьпѣѣхом, сътрьпѣхом, сътръпѣахом, сътръпѣѣхом, сътръпѣхом, сътрьпѧахом, сътрьпѧхом, сътръпѧахом, сътръпѧхомсътрьпѣашете, сътрьпѣѣшете, сътрьпѣшете, сътръпѣашете, сътръпѣѣшете, сътръпѣшете, сътрьпѣасте, сътрьпѣѣсте, сътрьпѣсте, сътръпѣасте, сътръпѣѣсте, сътръпѣсте, сътрьпѧасте, сътрьпѧсте, сътръпѧасте, сътръпѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
сътрьпѣахѫ, сътрьпѣѣхѫ, сътрьпѣхѫ, сътръпѣахѫ, сътръпѣѣхѫ, сътръпѣхѫ, сътрьпѣахѹ, сътрьпѣѣхѹ, сътрьпѣхѹ, сътръпѣахѹ, сътръпѣѣхѹ, сътръпѣхѹ, сътрьпѧахѹ, сътрьпѧхѹ, сътръпѧахѹ, сътръпѧхѹсътрьпѣаховѣ, сътрьпѣѣховѣ, сътрьпѣховѣ, сътръпѣаховѣ, сътръпѣѣховѣ, сътръпѣховѣ, сътрьпѧаховѣ, сътрьпѧховѣ, сътръпѧаховѣ, сътръпѧховѣсътрьпѣашета, сътрьпѣѣшета, сътрьпѣшета, сътръпѣашета, сътръпѣѣшета, сътръпѣшета, сътрьпѣаста, сътрьпѣѣста, сътрьпѣста, сътръпѣаста, сътръпѣѣста, сътръпѣста, сътрьпѧаста, сътрьпѧста, сътръпѧаста, сътръпѧстасътрьпѣашете, сътрьпѣѣшете, сътрьпѣшете, сътръпѣашете, сътръпѣѣшете, сътръпѣшете, сътрьпѣасте, сътрьпѣѣсте, сътрьпѣсте, сътръпѣасте, сътръпѣѣсте, сътръпѣсте, сътрьпѧасте, сътрьпѧсте, сътръпѧасте, сътръпѧсте
сътрьпѣт -сътрьплѭ -сътрьпш св 1. Изтърпя, понеса; издържа мъки, изпитания ꙗвѣ стъ ꙗко ꙁьл сте.  мꙙтежьнц.  не мате мошт сътрьпѣт гнѣва го С 29.14 Срв. С29.17 глаголаахѫ бо дрѹгъ къ дрꙋгѹ. ꙗко не матъ дот мѣста. до етꙑрь дьнї. како бо матъ сътръпѣт толкъ пѫть С 31.9—10 съпастел҄ь рее. ꙁвол҄ен ваше добро. нъ же сътрьптъ до коньца. тъ съпасетъ сꙙ С 71.1 блаженꙑ же кодратъ ... добь сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ.  не прѣмѣн сꙙ оть бжѧ надеждꙙ С 105.4 вьсѣкъ бо сътрьпѣвꙑ съпасатъ сꙙ вь вѣкꙑ С 159.28 не можеш бо тꙑ сътръпѣт скрьб пѹстꙑн҄ьскꙑхꙿ С 169.27—28 же васъ рад прѣстрадахъ ...  сътрьпѣхъ да васъ съпасѫ С 475.29 2. Допусна, приема, съглася се се прѣстрада да нꙑ отъ неправдꙑ работꙑ ꙁьметъ.  отъ неьстꙗ ꙁбавтъ. сего рад сътрьпѣ пострадат пльтьѭ. подадтел҄ь нашего жвота С 480.13 пръво ѹбо сътрьпѣ хъ пропꙙтъ бꙑт. да бѣсꙑ сѫштꙙѧ на аерѣ проженетъ. повѣшенъ бꙑстъ на дрѣвѣ С 482.10 не сътрьпѣт ἀπαγορεύω, οὐ φέρω, οὐχ ὑποφέρω, οὐχ ἵσταμαι Не издържа, не понеса не сътръпѣвъ дръꙁост мѫжь. прѣвъꙁвьрѣвъ ꙗростѭ. съматраꙿше ко б прмꙑшлен ꙁобрѣст С 88.27 колко ꙁълодѣскѫ сьмрьть прѧшꙙ. ѧт бꙑвъше о неправьдахъ. мꙑ же по правьдѣ не сътрьпмъ л С 91.17 дꙿного же тъьѭ оставшꙙ бе ьст. недостона рекше. сѫшта небесъскꙑхъ ьст. же аб протвѫ болѣꙁн не сътрьпѣвъ. къ ратънꙑмъ ѹбѣже С 93.9  въсадт сътворено слово о въскръсен л бо овъ протвѫ женъскꙋ прѣштеню не сътръпѣ С 442.26 не сътрьпѣт бран ὑποδύομαι τῇ ἥττᾳ Претърпя поражение, неуспех прѣлѫкавꙑ бо  нестꙑ врагъ бжемъ рабомъ ... блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ. ꙗко тако мѹ наслт. ꙗкоже таковѹѹмѹ мѫжѹ ... к томѹ ѹже до старост дошъдъшѹ. не сътръпѣт бран.  ꙁлѣꙁъшѹ въ прградъ. бꙑт съ отроковцеѭ. беꙁаконьꙗ себе оскврьнт тноѭ С 521.16 С Гр φέρω ὑπομένω ἀνέχομαι ἀντέχω διαρκέω ἐγκαρτερέω εὐτονέω сътръпѣт сьтръпѣт Нвб стърпя [се], стърпявам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА