Исторически речник
съставъ
съставъ
-а
м. р.
1. Същност, естество, природа
тѣмъ бо раꙁбонкъ въско съ крьста въ ра. же бо вдѣ га посрѣдѹ всꙙшта. вьсь мръ трꙙсѫштъ сꙙ страхомь ... дьньнꙑ же свѣтъ бѣжꙙшть. съставѹ нѹ свого отьмештѫть сꙙ
С
426.23
Дьньсь Адамъ лкѹетъ премлѧ въ съставъ сво ꙁждтелѣ своего.
КО благ.
Вьсѣ же юдеса благодѣт сма велкꙑма архстратгома данꙑ бꙑшѧ отъ б͞га родѹ ͞лвьскѹ• овѣмъ побѣда на протвьнꙑѧ• а дрѹгꙑмъ благовѣщене на радость ꙁемльнѹемѹ съставѹ.
отъ неѩ же и ловѣю стьствоу съставъ бꙑстъ и съетани сѫпротивьнꙑми дѣиствꙑ и гоубительнꙑми каьствꙑ вьсемогѫщааго.
ЙЕ Шест 50а
море велїствоⷨ всѧ прѣвъсходѧ съставы. акы каплѧ с къбьла. акы кропѧ всѧьскаѧ.
Пс. Кес. въпрос 177/175
Пѡⷣбнѣ же ѡ плющнѣмъ съставѣ въ кратцѣ реⷱмы.
Пс. Кес. въпрос 154/153
тако да раꙁѫмѣетьⷭ дѹꙁѣ съставъ в рамѣныⷯ дожⷣехъ. акы ꙁнаменїа беꙁбоꙗꙁнїа всемѹ мрѫ подаваемо.
Пс. Кес. въпрос 113/112
глющаꙗ же вѣ врѣмѧ ѥгда не бѣ•и ꙗко отъ небꙑтиꙗ бꙑсть или отъ иного соущьства или състава• или прѣложена.
ЕК Картаг. събор 135/134
послѣжⷣе же ѿц͠ь гл͠а намь сн͠ѡмь своимь , имꙿже и вѣкы сътвори . иже сы̏и сїанїе славы и ѡбраꙁь съставаего.
жена добра съставъ домоу и съпасъ.
овѣмъ побѣда на протівныѫ. а дроугымъ бл͠говѣщенє на радость ꙁемꙿномоу състав.
Герм сб 70б
2. Същество, организъм, физическо тяло
ꙇ вълож ѹмъ въ срце мое стааго твоего дха. хранѧща дшѭ моѭ тѣло. ꙇ вꙿсѧ ѹдꙑ тѣлес моего. ꙇ вꙿсь жвотъ състава моего. отъ вꙿсего ꙁълодѣѣ. ꙇ отъ вꙿсѣкоѩ сѣт непрѣꙁннꙑ
СЕ
37b 11
даждъ м ѡ владꙑко. сего всꙙштааго на дрѣ (!) нага. да покрꙑѭ покрꙑвьшааго мого състава наготѫ
С
455.10
сплънъ лв͠къ съвръшенъ. въ едномъ тѣлѣснѣ съставѣ. юємъ вдмъ.
Герм сб 142а
И – како от сих четверица съставом ражаетсꙗ: кровь, и флегма, и желчь желтаꙗ же и чернаꙗ, – от нихже телеса наша състоꙗтсꙗ человѣкмъ.
Диоп.
3. Ипостас, лице — едно от проявленията на единния Бог
еже сѧ прѣстаа троца реетъ. оць снъ ꙇ стꙑ дхъ. тр състав съльно въ едномь бжьствѣ
СЕ
67а 14
не бо н отьць прѣстанетъ кол же бꙑт ꙗкоже стъ съставомъ. не бо нтоже троцꙙ охѹдѣ
С
327.30
покланꙗем естъ единъ Богъ по всей твари въ триех съставѣх, не оубо ино волных, едина бо волꙗ Трием и едина власть: три съставы чтем, Божество же едино.
Диоп.
Не три оубо богы глаголемъ, но три съставы въ единѣмъ Божествѣ, и силѣ, и власти. щѫщомѹ длъжно є ⷭ҇раꙁѹмѣват сї глаⷭ҇, е҆гда раꙁꙋмѣваєт сѧ гь е҆днь съставь съє҆дненѣ ѡ҆бо ҆мѧщь єстъствѣ.
Диоп.
Вѣдѧщмь хво е҆дно ҆тогожде състава. въ сѫществѣ ⷯраꙁдѣлѣема. ҆ то̏ съꙁдан[но] ҆ несъꙁданно. вдмо ҆[нев]дмо.
БС
Изч
СЕ
С
Гр
τὰ στοιχεῖα
φύσις
ὑπόστασις
Нвб
състав
ОА
ВА
АК
НТ
ЕтМл
БТР
АР
Срв
състава
’става’ ж.
ДА
4. Съединение, сбор.
Блаженꙑ Клментъ лѹам просвѣщаѧ състава водьнаего сѫщѧѧ въ немь жвотꙑ.
КО Клим.
и въꙁъва богъ соушѫ ꙁемлѭ, и съставꙑ водьнꙑѩ нарее морѣ.
ЙЕ Шест 94с
Въспроⷭ. Да како съставы водьныа море гь нареⷱ.
Пс. Кес. въпрос 82 / 81
5. Съставна част.
ꙗкоже есть пьꙗньство и блоудьство и обѣдѣни, требование миноущаѧ, не бо ни насъ съставъ жиꙁни нашеи съставлꙗють сѧ.
ЙЕ Бог.187а
6. Състав, устройство.
с имьже съвѣдѣтельства си въ нихъ сѫтъ вьсѣ, ꙗже мꙑ приносимъ на съставъ свомоу ꙁаконоу.
ЙЕ Шест195
вс ѹбо длъжън смь сътешт сѧ• многꙑ тѣлесꙑ• днѣмь хотѣнмь• ꙗко дно тѣло сѫште• ꙗкоже бо ро бьелъ• дѣлать сътꙑ• тако съставъ братьꙗ црство бжь.
ПА 167а
7. Състав, съвкупност от отделни части.
тае дльго помѫдивъ огѫстѣтъ и на свои съставъ и сласть въꙁвращатъ сѧ.
ЙЕ Шест 188с
немощьно стъ и свѣтоу о себѣ имѣти свои съставъ.
ЙЕ Шест 112а
8. Става.
не держа сѧ главы из неꙗже всемꙋ тѣлꙋ состави и съвꙋзи подают сѧ (Колос. 2:19).
ПК 66
9. Създаване.
прежде же състава мира сего.
ЙЕ Бог 102
наоучи мѧ моудрость вѣдѣти. съставъ съложени мира и дѣиство съставꙑ.
СС 225г
вѣдѣти състоꙗни мироу дѣиства съставомъ.
СС 154в
10. Стихия.
философи мира сего, ови рекѫще, ꙗко съложено стьство небесьно стъ отъ етꙑръ съставъ.
ЙЕ Шест 18а
и тѣло же оубо чловѣче отъ четꙑрь съставъ съзьдано.
СС 245г
по прѣданиѫ человечьскоу по съставомъ мира сего.
СС 202а