Исторически речник
съсат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съсатсъсѫ, съсѹсъсешсъсетъ, съсеть, съсетсъсемъ, съсемь, съсем, съсемосъсете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съсѫтъ, съсѹтъ, съсѫть, съсѹть, съсѫт, съсѹтсъсевѣсъсетасъсетесъссъсв
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съсѣмъ, съсѣмь, съсѣмсъсѣтесъсѣвѣсъсѣтасъсахъ, съсахь, съсахсъса
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съсасъсахомъ, съсахомь, съсахом, съсахмꙑсъсастесъсашѧ, съсашѫ, съсаша, съсаше, съсахѫсъсаховѣсъсаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съсастесъсаахъ, съсахъ, съсѣхъ, съсаахь, съсахь, съсѣхь, съсаах, съсах, съсѣхсъсааше, съсаше, съсѣшесъсааше, съсаше, съсѣшесъсаахомъ, съсахомъ, съсѣхомъ, съсаахомь, съсахомь, съсѣхомь, съсаахом, съсахом, съсѣхомсъсаашете, съсашете, съсѣшете, съсаасте, съсасте, съсѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съсаахѫ, съсахѫ, съсѣхѫ, съсаахѹ, съсахѹ, съсѣхѹсъсааховѣ, съсаховѣ, съсѣховѣсъсаашета, съсашета, съсѣшета, съсааста, съсаста, съсѣстасъсаашете, съсашете, съсѣшете, съсаасте, съсасте, съсѣсте
съсат -съсѫ -съсеш несв 1. За кърмаче — суча, бозая блаженое рѣво ношъше тѧ. ꙇ съсъца ѣже ес съсалъ М Лк 11.27 З А СК въдовц ко ѹбоꙁѣ снъ ноꙙдъ дꙿнае съсꙑ. гоже носꙙшт въ паꙁѹсѣ мат мѹ. въ врѣмꙙ жꙙтвѣ шъдъш да съберетъ класꙑ на пштѫ себѣ. полож на ꙁем сна свого С 43.13 прподобꙙтъ сꙙ цръквьн кръмьнц. дѣтехъ же млѣко по вьсꙙ дьн. пшт себѣ отъ матера съса съсѫтъ  прсно просꙙтъ С 384.15 Образно. ꙗкоже  мꙑ прьвꙑ съсъ подавъше ѹмѹ вашемѹ веселꙗахомъ сꙙ. вамъ сѫштемъ (погр. вм. съсѫштемъ, Север., с. 312, бел. под линия) млѣка словъмъ С 312.13—14 2. Прич. сег. деят. като същ. съсѫще м мн [οἱ] ϑηλάζοντες Невръстни, неопитни, млади хора прен нѣсте л ьл нколже. ѣко ꙁ ѹстъ младьнеь  съсѫштхъ съвръшлъ ес хвалѫ М Мт 21.16 ЗI, СК, ЗП. Срв. СП 8.3 К1а 21—22 С320.25 С331.6 С335.29 С336.12 С403.10 въпрашаахѫ кто сь стъ. съсѫшт богословꙙтъ. а старьц хѹлꙙтъ С 324.5 М З А СК ЗП СП К С Гр ϑηλάζω ἐφέλκω ὑφέλκω сьсат Нвб Срв сисам диал НТ ЕтМл ДА съсец м РРОДД