Исторически речник
сърѣст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
сърѣстсърѧщѫ, сърѧщѹсърѧщешсърѧщетъ, сърѧщеть, сърѧщетсърѧщемъ, сърѧщемь, сърѧщем, сърѧщемосърѧщете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
сърѧщѫтъ, сърѧщѹтъ, сърѧщѫть, сърѧщѹть, сърѧщѫт, сърѧщѹтсърѧщевѣсърѧщетасърѧщетесърѧщсърѧщ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
сърѧщмъ, сърѧщамъ, сърѧщмь, сърѧщамь, сърѧщм, сърѧщамсърѧщте, сърѧщатесърѧщвѣсърѧщтасърѣтохъ, сърѣтъ, сърѣтохь, сърѣть, сърѣтох, сърѣтсърѣте
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
сърѣтесърѣтомъ, сърѣтомь, сърѣтомсърѣтетесърѣтѫ, сърѣтѧ, сърѣтѹсърѣтовѣсърѣтета
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
сърѣтетесърѣтѣахъ, сърѧщаахъ, сърѧщахъ, сърѣтѣахь, сърѧщаахь, сърѧщахь, сърѣтѣах, сърѧщаах, сърѧщахсърѣтѣаше, сърѧщааше, сърѧщашесърѣтѣаше, сърѧщааше, сърѧщашесърѣтѣахомъ, сърѧщаахомъ, сърѧщахомъ, сърѣтѣахомь, сърѧщаахомь, сърѧщахомь, сърѣтѣахом, сърѧщаахом, сърѧщахомсърѣтѣашете, сърѧщаашете, сърѧщашете, сърѣтѣасте, сърѧщаасте, сърѧщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
сърѣтѣахѫ, сърѧщаахѫ, сърѧщахѫ, сърѣтѣахѹ, сърѧщаахѹ, сърѧщахѹсърѣтѣаховѣ, сърѧщааховѣ, сърѧщаховѣсърѣтѣашета, сърѧщаашета, сърѧщашета, сърѣтѣаста, сърѧщааста, сърѧщастасърѣтѣашете, сърѧщаашете, сърѧщашете, сърѣтѣасте, сърѧщаасте, сърѧщасте
сърѣст -сърѧщѫ -сърѧщеш св 1. Срещна; видя някого, който идва срещу мен  гла ма дѣта въ градъ  сърѧштета вꙑ лвкъ. въ скѫдьльнцѣ водѫ носѧ М Мк 14.13 З. Срв.Лк 22.10 М З ꙇ въходѧштю емѹ вь еднѫ весь. сърѣте  десѧть прокаженъ мѫжъ М Лк 17.12 З А СК  сърѣтꙿша цѣсара съповѣдаста мѹ вьсе же о свꙙтѣѣмь сак҄ С 198. 23—24 ѹклонвѣ сꙙ отъ сего пѫт. да не сьрѣтена бѫдевѣ сверѣпꙑм ѩꙁꙑкꙑ С 472.12 дѫштѹ же мѹ пѫтемь сьрѣте  братъ нѣкꙑ С 524.6 сълѹ же сꙙ дномѹ оть н҄хъ носꙙштѹ копь. сьрѣст женѫ С 559.19 2. Посрещна, изляза насреща бꙑстъ же въ про день. съшедъшемъ мъ съ горꙑ. сърѣте  народъ мъногъ М Лк 9.37 З А СК марта же егда ѹслꙑша ѣко с грѧдетъ. сърѣте  М Йо 11.20 З А СК да на вьскрѣшень свѣтъл сърѧщемъ . въсхꙑщаем. на облацѣхъ по аерѹ. егꙿда прдетъ съ небс СЕ 71а 10 дьнесь же въ старꙑхъ мѣсто. несъмꙑслънꙑхъ отроці сърѣтѫ спсітелѣ. ѣко сѵмеонъ К 1а 35 Срв. С326.13 вельбѫдъ же вдѣвꙑ . стръже ногѫ своѭ  тее  сьрѣте  С 218.22 Прен.Приема нещо, отнеса се към нещо.  отъвьсѫдѣ съдръжѫ сꙙ. како сьрꙙштѫ се дѣꙗн С 508.16 3. Противопоставя се на някого, изляза срещу някого [на битка, бран и под.] кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань. не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ аште слънъ естъ. съ десѧтѭ тꙑсѫштъ сърѣст грѧдѫштааго. съ дъвѣма десѧтъма (тъ)тꙑсѫштама на нь М Лк 14.31 З М З А СК СП СЕ К С Гр ἀπαντάω συναντάω ὑπαντάω сьрѣст Нвб сретвам, сретам диал НТ ЕтМл РРОДД ДА Срв срещна, срещам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА сретнувам диал Дюв НГер ДА