Исторически речник
съпрьва  
съпрьва нареч Отначало, първоначално, изпървом, най–напред ꙗже да не съ пръва повѣст насꙑштен сътворѫ С 278.27 блѫдьнца стъ сласть. сладъко т бесѣдѹтъ съпрьва. та въпѹштаѭшт. бесѣдоѭ горесть съмрьтънѫѭ С 351.6 въстав же го.  ꙁа рѫкѫ мъ сътвор  съ собоѭ ходт. ꙁꙑбьѭштѹ сꙙ съпръва  прѣстранꙗѭштѹ на обѣ странѣ С 563.8 съ прва (погр. вм. съ прьва, А. Минчева, с. 45, 160) же прходштмъ на жте многѫ же подаѭште пеаль к(ьі)ѧ лѣпо естъ своего жтꙗ старѣшн(ьі) ꙁволт.  ꙁволенемь нѣкохъ проьнѧ ꙗко похѹлꙗт ЗЛ IIб 7 тѹ же аб(е) съ прьва от въꙁвьішенꙗ събьіваетъ с мъ пакост събьіват. не въображаѭштамъ с сѫдꙗмъ скѹсьнкомъ бьіт  (б)рат ЗЛ IIб 12 Изч С ЗЛ Гр παρὰ τὰς ἀρχάς ἐκ προοιμίων ἐξ ἀρχῆς ἀπὸ τῆς πρώτης съпръва съ прьва съ пръва Нвб Срв спърво остар диал ВА спървен нар.поет ДА