Исторически речник
съпрмьнкъ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
съпрмьнкъ, съпрмьнкь, съпрмънкъ, съпрмънкь, съпрмнкъ, съпрмнкь | съпрмьнка, съпрмънка, съпрмнка | съпрмьнкѹ, съпрмънкѹ, съпрмнкѹ | съпрмьнкъ, съпрмьнкь, съпрмънкъ, съпрмънкь, съпрмнкъ, съпрмнкь | съпрмьнка, съпрмънка, съпрмнка | съпрмьнкомь, съпрмьнкомъ, съпрмънкомь, съпрмънкомъ, съпрмнкомь, съпрмнкомъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
съпрмьнцѣ, съпрмънцѣ, съпрмнцѣ | съпрмьне, съпрмъне, съпрмне | съпрмьнц, съпрмънц, съпрмнц | съпрмьнкъ, съпрмьнкь, съпрмънкъ, съпрмънкь, съпрмнкъ, съпрмнкь | съпрмьнкомъ, съпрмьнкомь, съпрмънкомъ, съпрмънкомь, съпрмнкомъ, съпрмнкомь | съпрмьнкꙑ, съпрмънкꙑ, съпрмнкꙑ |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
съпрмьнкꙑ, съпрмънкꙑ, съпрмнкꙑ | съпрмьнцѣхъ, съпрмьнцѣхь, съпрмънцѣхъ, съпрмънцѣхь, съпрмнцѣхъ, съпрмнцѣхь | съпрмьнка, съпрмънка, съпрмнка | съпрмьнкѹ, съпрмънкѹ, съпрмнкѹ | съпрмьнкома, съпрмънкома, съпрмнкома |
съпрмьнкъ
-а
м
Този, който приема, получава нещо заедно с другиго; съпричастник
вѣьнꙑхъ благꙑн҄ь. ѧже ѹготова богъ любꙙштмъ . да нꙑ съпрмнкꙑ сътвортъ хс бгъ. прѣстꙑѧ рад матере го стꙑѧ богородцꙙ
С
123.30— 124.1
раꙁгнѣвавъ сꙙ погѹб глагол҄ꙙ. съпрмьнкъ бѫд надълежꙙшт съмрьт алеѯанꙿдровѣ. съконьа въ сповѣдан мѫенꙗ
С
160.30—161.1
Изч
С
Гр
συμμέτοχος
съпрмнкъ
Нвб
Срв
приемник
ОА
ВА
ЕтМл
БТР