Исторически речник
съповѣдань  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
съповѣдан, съповѣданьсъповѣданꙗ, съповѣдана, съповѣданьꙗсъповѣданю, съповѣданѹ, съповѣданьюсъповѣданмь, съповѣданьмь, съповѣданмъ, съповѣданьмъ, съповѣданмь, съповѣданмъсъповѣдан, съповѣдань, съповѣдансъповѣданꙗ, съповѣдана, съповѣданьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
съповѣдан, съповѣдань, съповѣданесъповѣданмъ, съповѣданьмъ, съповѣданмь, съповѣданьмь, съповѣданмъ, съповѣданмь, съповѣданомъ, съповѣданамъсъповѣдан, съповѣдань, съповѣдан, съповѣданмсъповѣданхъ, съповѣданьхъ, съповѣданхь, съповѣданьхь, съповѣданхъ, съповѣданхьсъповѣдан, съповѣданьсъповѣданю, съповѣданѹ, съповѣданью
NnDu
съповѣданма, съповѣданьма, съповѣданма, съповѣданма
съповѣдань -ꙗ ср Разказ, повест, изложение стъ ѹбо отъ многꙑхꙿ дрѹгꙑхъ. ѹꙁрѣт ꙁнамен. ѹꙙстьнѣ же  отъ хотꙙштааго. отъ насъ прѣдьложеннаго бꙑт сьповѣданьꙗ. на вьꙁграждень  ѹтврьждень агг҄льскааго сего жтꙗ С 513.27 не облѣнхъ сꙙ наꙙт. нареенааго сън҄еньꙗ ... не бо н простꙑхъ стъ потрѣба. съповѣданмъ  дѣлесꙑ. въ блаꙁѣ съконьавъшхъ сꙙ поѹат С 543.26 обꙑкла бо сѫтꙿ потаньꙗ.  ꙙстаꙗ благꙑхъ съповѣданьꙗ. слѫ пртварѣт ште напае.  подвꙁат творꙙштмъ ꙙ С 543. 28 томѹ вьса вьмѣнꙙтъ сꙙ. бꙑвъшѹѹмѹ вновънѹ въ наꙙлѣ. съповѣданю ѹбо же о блаженѣмъ аннѣ С 544.21 Образно.  тако добрѣ  прѣпоподобьнѣ же ха рад съповѣдан съконьа стꙑ нсї С 47.12 Разказване, описване. да стꙑ тъ еппъ вьсемѹ клросѹ свомѹ повелѣ събрат сꙙ на сьповѣдан ꙗвьньꙗ того С 529.22 ꙗвт въ съповѣдань Разкажа мала бꙑвъша ꙁакꙿхеа по въꙁдрастѹ. а  ꙗвьꙗѧ вельство волꙙ. старѣшнꙑ ꙁꙙштънъска. да колцѣмъ пае подобааше  мьнѣ. ꙗвт въ съповѣдан томь. само то не стѹждемѹ сѫштѹ С 546.1 Изч С Гр διήγημα τὸ διηγήσασϑαι ὁμολογία съповѣдан сьповѣдан сьповѣдань Нвб Срв ведение книж остар ВА ЕтМл РБЕ