Исторически речник
съпат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съпатсъплѭ, сплѭ, съплѧ, сплѧ, съпѧ, спѧ, съпьѭ, спьѭ, съплю, сплюсъпш, спшсъптъ, сптъ, съпть, спть, съпт, сптсъпмъ, спмъ, съпмь, спмь, съпм, спм, съпмо, спмосъпте, спте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съпѧтъ, спѧтъ, съпѧть, спѧть, съпѧт, спѧтсъпвѣ, спвѣсъпта, сптасъпте, сптесъп, спсъп, сп
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съпмъ, спмъ, съпмь, спмь, съпм, спмсъпте, сптесъпвѣ, спвѣсъпта, сптасъпахъ, спахъ, съпахь, спахь, съпах, спахсъпа, спа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съпа, спасъпахомъ, спахомъ, съпахомь, спахомь, съпахом, спахом, съпахмꙑ, спахмꙑсъпасте, спастесъпашѧ, спашѧ, съпашѫ, спашѫ, съпаша, спаша, съпаше, спаше, съпахѫ, спахѫсъпаховѣ, спаховѣсъпаста, спаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съпасте, спастесъпаахъ, спаахъ, съпахъ, спахъ, съпаахь, спаахь, съпахь, спахь, съпаах, спаах, съпах, спахсъпааше, спааше, съпаше, спашесъпааше, спааше, съпаше, спашесъпаахомъ, спаахомъ, съпахомъ, спахомъ, съпаахомь, спаахомь, съпахомь, спахомь, съпаахом, спаахом, съпах, спахомсъпаашете, спаашете, съпашете, спашете, съпаасте, спаасте, съпасте, спасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съпаахѫ, спаахѫ, съпахѫ, спахѫ, съпаахѹ, спаахѹ, съпахѹ, спахѹсъпааховѣ, спааховѣ, съпаховѣ, спаховѣсъпаашета, спаашета, съпашета, спашета, съпааста, спааста, съпаста, спастасъпаашете, спаашете, съпашете, спашете, съпаасте, спаасте, съпасте, спасте
съпат -съплѭ -съпш несв 1. Спя, намирам се в състояние на сън съпѧщемъ же лвкомъ. прде врагъ его.  вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшенцѧ  отде М Мт 13.25 З А У кьснѧщѹ же женхѹ. вьꙁдрѣмашѧ сѧ вьсѧ  съпаахѫ М Мт 25.5 З, А, СК. Срв. С135.9 С369.2 С372.7 тъгда прде къ ѹенкомъ. ꙇ гла мъ съпте проее  поваате М Мт 26.45 З, А, СК. Срв.Мк 14.41 М З рьцѣте ѣко ѹенц его ноштьѭ. пршедъше ѹкрадѫ  намъ съпѧштемъ М Мт 28.13 З А СК ꙇ съптъ. ꙇ въстаатъ ношть  дьнь. ꙇ сѣмѧ проꙁѧбаатъ. ꙇ растетъ ѣкоже не вѣстъ онъ М Мк 4.27 З ꙇ бѣ самъ на кръмѣ на въꙁглавьнц съпѧ. ꙇ въꙁбѹдшѧ  М Мк 4.38 З отроковца нѣстъ ѹмръла нъ съптъ М Мк 5.39 З. Срв.Мт 9.24 М, З, А, СК;Лк 8.52 М З А СК ꙇ прде ꙇ обрѣте ѩ съпѧштѧ.  гла петров. смоне съпш л. не въꙁможе едного аса побъдѣт М Мк 14.37 З. Срв.Мт 26.40 М, З, А, СК;Мт 26.43 М З А СК  рее мъ ъ()то съпте въставъше помолте сѩ да не въндете въ напастъ М Лк 22.46 З аꙁъ же ѹсънѫхъ ї съпахъ СП 3.6 въстані въскѫѭ съпіші СП 43.24 ї въста ѣко съпѩі гь. і ѣко сіленъ шюменъ отъ віна СП 77.65 ꙇ не раꙁѹмѣѩ съгрѣшхъ. волеѭ л не волеѭ. съпѧ л бьдѧ СЕ 68а 18 любо не помьнѭ. ѣже аꙁъ съвѣдꙑ съгрѣшхъ. любо не съвѣдꙑ ... съпѧ л бьдѧ СЕ 72а 14 ѹблаж  бьдѧща. дѣлаѭща. съпѧща. въстаѭща СЕ 94b 11 ꙇ млъанье мꙿного. беꙁмльвье много. ѣко цѣсарь съпітъ К 12b 4 Срв. С448.4 їѡане како бес пеал съпш. а мѡс вь велцѣ бѣдѣ прѣбꙑваатъ С 275.26 обае ѹбо прьвѫѭ ношть ѹꙁьрѣвъ льва съпꙙшта. малꙑ ѹбоꙗ сꙙ С 292.26  ашѫ днѫ сь нмь пꙗаше  на лонѣ мѹ съпааше С 360.2 прѣбѫдѣмꙑ ѹбо бъдꙙште. не сьпꙙште. да глѫбокꙑ сънъ ждовьскъ вдмъ С 439.9 2. Прич. сег. деят. като същ. съпѧ м ед съпѧще м мн ὁ καϑεύδων, οἱ ὑπνοῦντες, οἱ κεκοιμημένοι Умрелият [умрелите], мъртвият [мъртвите] бъ въ малѣ ѹсъпе. ꙇ съпѧштѧѩ отъ вѣка. отъ адама въскрѣсі К 12b 8 Срв. С448.7 съпѧште от вѣка ... ѹіте сѧ. сѣдѧштеі въ тъмѣ. ꙇ въ сѣні съмрьтьнѣ. велікꙑ свѣтъ прімѣте К 13а 3 Срв. С449.7  їмъ ꙁа рѫкѫ. вьскрѣшаатъ глагол҄ꙙ. вьстан сьпꙙ  въскрьсн отъ мрьтвꙑхъ С 468.18 съпат отъ пеал κοιμάομαι ἀπὸ τῆς λύπης Изпадам във вцепенение от мъка, скръб ꙇ въставъ отъ молтвꙑ пршедъ къ ѹенкомъ обрѣте ѩ съпѧштѧ отъ пеал М Лк 22.45 З съпѧще подъ ꙁемл҄еѭ οἱ ὑποκάτω τῆς γῆς Умрелите, мъртвите дьнесь спснье. сѫшт.ъ на ꙁемі. ꙇ отъ вѣка подъ ꙁемлеѭ съпѧштмъ К 12b 34 М З А СК У Е СП СЕ К С Гр καϑεύδω κοιμάομαι ὑπνόω παρακοιμάομαι сьпат Нвб спя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА