Исторически речник
съпасьнъ  
съпасьнъ -ꙑ прил. 1. Спасителен, който води до духовно спасение ꙇ сма подажд хе бже нашъ. даѩ ма вꙿсѣ прошенѣ спсънаа СЕ 10а 13 покрꙑ ѩ отъ сѣте. непрѣꙁннъ. ѹстро ѩ въ прстанщ спѣнѣмь СЕ 18b 17 тꙑ влко вꙿсѣхъ бже спе нашъ ... вꙿсь послѣдьн. ꙇ велкꙑ. ꙇ спсънъ СЕ 64а 26 ꙇ кромѣ съпасънꙑмь ꙇꙁвѣстънꙑмь ꙇспꙑтаньемь ꙁаконꙿнꙑмь. пріемлѫ прѣжде елко отъ ба власть пріемъше. добрѣ іꙁвѣдѫштеі К 1b 33 отъ такого беꙁѹмꙗ отъстѫпт.  на съпасъно прѣт проповѣдан С 29.26  въ того мѣсто вьвест богопоꙁнан съпасьно освꙙтт мръ. прогнат скврьнѫ.  стꙑдость С 329.19 с бо вьса бꙑшꙙ. да отънемьѧ грѣхъ мрѹ. агньцъ  снъ бож. вол҄еѭ на сьпасьнѫѭ страсть съ вам прдетъ С 331.26 къ спсьнѹѹмѹ крьштенью прбѣже древь вьселвъше сꙙ вь него. осльпень грѣховьно. отьмꙑт тѣмь прораꙁѹмѣваѧ С 560.15 на вьсѣко врѣмꙙ добро  съпасно покаан. дръжꙙштмъ сꙙ го С 390.4 рꙑба на ослоушатъ сѧ ꙁакона и оустава божиꙗ, а мꙑ ловѣци съпасьнааго оуениꙗ не примлемъ? ЙЕ Шест 179б пооучю сѧ не ꙁабоудоу словесъ твоихъ• вьсѣмъ хрьстиꙗномъ хранити се съпасьно ѥсть. ЕК Никейски (vіі вселенски) 2. Ѥж вънмат себѣ въ всѣхъ• велка + сть  съпасъна•  бв ѹгодьна• сть же  бꙑтскаꙗ ꙁаповѣдь. ПА 128d естъ и дроугаꙗ жрьтва съпасьна въ отъпоущение грѣхомъ. КИ 12:142 пакꙑ спсьнаꙗ го страсть бꙑ. СС 248б съпасьнꙑꙗ страсти дьни въ алъчьбѣ и въ молитвѣ и о оутврьзении срьдьчьнѣмь творѧште. СС 198а воскую бо затворѧеши спсныи пꙋть пред очима члкомъ. ПрК 72 2. Който се отнася до Спасителя [Исус Христос] не о себѣ бо бъⷭ҇і спсенаѣ мѫка. нъ съмотрѣѭштімъ спсьнѫѭ мѫкѹ К 10b 15 стааго епфаніѣ. архепіскѹпа кѵпрьскааго. о погребен тѣла гнѣ. і ба нашего іѵ ха ... ꙇ о сьні гі нашего гробьнѣмь. по съпаснѣ мѵцѣ дівъно бꙑвъшю К 12а 35 есе намъ прде вьꙁлюбьно  сьпасно праꙁденьство. вьскрѣсьнꙑ дьнь г нашего їсꙋ ха С 486.25 проповѣдмъ сьпасьнааго дьн памꙙт С 479.12 снъ члчь егоже слово оукрѣпи. съкроушити адовы клѫча и оживити отъ вѣка оумьрша спсьное словоу въчловчени нариче. СС 198а и сбирающе грдем къ спасному тѣлꙋ гопспода нашего исъ ха. ХрГС 449а 3. Като същ. съпасьно ср. ед. σωτηρία Спасение, духовно възвисяване приклони оухо свое и послоушаи отьца своего. съвѣтоуѫщааго ти съпасьнаꙗ. КИ 12:142 како бо не богатъ вьсемѹ мрѹ жꙁнь. съпасъно сътꙙжавъ С 453.18 СЕ К С Гр σωτήριος σωτηριώδης σωτηρία ὁ πρὸς σωτηρίαν διὰ πάϑους съпасенъ съпасънъ сьпасьнъ съпаснъ сьпаснъ Нвб Срв спасен ОА ВА АК НТ ДА