Исторически речник
съпасьнъ
съпасьнъ
-ꙑ
прил.
1. Спасителен, който води до духовно спасение
ꙇ сма подажд хе бже нашъ. даѩ ма вꙿсѣ прошенѣ спсънаа
СЕ
10а 13
покрꙑ ѩ отъ сѣте. непрѣꙁннъ. ѹстро ѩ въ прстанщ спѣнѣмь
СЕ
18b 17
тꙑ влко вꙿсѣхъ бже спе нашъ ... вꙿсь послѣдьн. ꙇ велкꙑ. ꙇ спсънъ
СЕ
64а 26
ꙇ кромѣ съпасънꙑмь ꙇꙁвѣстънꙑмь ꙇспꙑтаньемь ꙁаконꙿнꙑмь. пріемлѫ прѣжде елко отъ ба власть пріемъше. добрѣ іꙁвѣдѫштеі
К
1b 33
отъ такого беꙁѹмꙗ отъстѫпт. на съпасъно прѣт проповѣдан
С
29.26
въ того мѣсто вьвест богопоꙁнан съпасьно освꙙтт мръ. прогнат скврьнѫ. стꙑдость
С
329.19
с бо вьса бꙑшꙙ. да отънемьѧ грѣхъ мрѹ. агньцъ снъ бож. вол҄еѭ на сьпасьнѫѭ страсть съ вам прдетъ
С
331.26
къ спсьнѹѹмѹ крьштенью прбѣже древь вьселвъше сꙙ вь него. осльпень грѣховьно. отьмꙑт тѣмь прораꙁѹмѣваѧ
С
560.15
на вьсѣко врѣмꙙ добро съпасно покаан. дръжꙙштмъ сꙙ го
С
390.4
рꙑба на ослоушатъ сѧ ꙁакона и оустава божиꙗ, а мꙑ ловѣци съпасьнааго оуениꙗ не примлемъ?
ЙЕ Шест 179б
пооучю сѧ не ꙁабоудоу словесъ твоихъ• вьсѣмъ хрьстиꙗномъ хранити се съпасьно ѥсть.
ЕК Никейски (vіі вселенски) 2.
Ѥж вънмат себѣ въ всѣхъ• велка + сть съпасъна• бв ѹгодьна• сть же бꙑтскаꙗ ꙁаповѣдь.
ПА 128d
естъ и дроугаꙗ жрьтва съпасьна въ отъпоущение грѣхомъ.
КИ 12:142
пакꙑ спсьнаꙗ го страсть бꙑ.
СС 248б
съпасьнꙑꙗ страсти дьни въ алъчьбѣ и въ молитвѣ и о оутврьзении срьдьчьнѣмь творѧште.
СС 198а
воскую бо затворѧеши спсныи пꙋть пред очима члкомъ.
ПрК 72
2. Който се отнася до Спасителя [Исус Христос]
не о себѣ бо бъⷭ҇і спсенаѣ мѫка. нъ съмотрѣѭштімъ спсьнѫѭ мѫкѹ
К
10b 15
стааго епфаніѣ. архепіскѹпа кѵпрьскааго. о погребен тѣла гнѣ. і ба нашего іѵ ха ... ꙇ о сьні гі нашего гробьнѣмь. по съпаснѣ мѵцѣ дівъно бꙑвъшю
К
12а 35
есе намъ прде вьꙁлюбьно сьпасно праꙁденьство. вьскрѣсьнꙑ дьнь г нашего їсꙋ ха
С
486.25
проповѣдмъ сьпасьнааго дьн памꙙт
С
479.12
снъ члчь егоже слово оукрѣпи. съкроушити адовы клѫча и оживити отъ вѣка оумьрша спсьное словоу въчловчени нариче.
СС 198а
и сбирающе грдем къ спасному тѣлꙋ гопспода нашего исъ ха.
ХрГС 449а
3. Като същ.
съпасьно ср. ед.
σωτηρία
Спасение, духовно възвисяване
приклони оухо свое и послоушаи отьца своего. съвѣтоуѫщааго ти съпасьнаꙗ.
КИ 12:142
како бо не богатъ вьсемѹ мрѹ жꙁнь. съпасъно сътꙙжавъ
С
453.18
СЕ
К
С
Гр
σωτήριος
σωτηριώδης
σωτηρία
ὁ πρὸς σωτηρίαν
διὰ πάϑους
съпасенъ
съпасънъ
сьпасьнъ
съпаснъ
сьпаснъ
Нвб
Срв
спасен
ОА
ВА
АК
НТ
ДА