Исторически речник
съпасъ  
съпасъ -а м. р. 1. Спасител, избавител, закрилник ꙇ въꙁдрадова сѧ дхъ мо о бѕѣ спсѣ моемь М Лк 1.47 З А СК съ пріметъ благословественъе отъ гѣ.  мілостꙑнѫ тъ ба спа своего СП 23.5 въсклікнѣмъ бѹ спѹ нашемѹ СП 94.1 Срв. С319.12 гі бже вꙿсѣмъ творье. ꙇ влко ꙇ творье благост. ꙇ спе вꙿсѣмъ комъ СЕ 23а 9 тꙑ бо ес црь мрѹ.  спасъ дшамъ нашмъ СЕ 12b 20 гі бже нашъ. тꙑ любьв съвръштель ... ꙇ вꙿсѣмъ спсъ. подажд намъ любовь своѭ СЕ 11а 8 бже спе нашъ. давъ отъпѹщене грѣховъ СЕ 75b 8 антоннъ глагола. како можетъ съпасъ бꙑт тъ. же бꙑстъ распꙙтъ.  съмрьть прѧ С 155.16 2. В християнството — едно от наименованията на Божия син Исус Христос ѣко род сѧ вамъ дьнесь спсъ. ꙇже естъ хъ гъ. въ градѣ двѣ М Лк 2.11 З А сам бо слꙑшахомъ  вѣмъ. ѣко сь естъ въ істнѫ спсъ мра хъ М Йо 4.42 З А сего рад сповѣдѧтъ сѧ тебѣ людїе въ вѣкꙑ вѣка. млтвам бцѧ спсе Е 26а 18 тѧ молмъ влко клюⷠ҇е. оца га ба  спа нашего сха СЕ 61b 17 да осѫдітъ сѧ то же бѹ і спсѹ нашемѹ ісхѹ въпрошенѹ бꙑвъшю К 2b 6 г їс хсе спсе вьсѣхъ лкъ. ѹслꙑш мене  покаж ѹдеса своꙗ С 3.25 кꙑ отъвѣтъ бѫдетъ вамъ. въ славънꙑ  велкꙑ дьнь пршьствꙗ спса нашего їс хса С 107.23 анꙿтонінъ глагола.  кꙿто стъ хс. алеѯандръ рее съпасъ мра вьсего С 155.13 дѣт съпаса сьрѣтошꙙ акꙑ сумеѡна.  вѣ вь рѫкѹ мѣсто постьлашꙙ С 326.13 на сьреброльбьстве ѹклон сꙙ. сего дѣльма осльпе ѹмомъ  съпаса свого прѣда С 413.10 водѫ  крьвь сто отъ прободенꙑхъ ребръ свохъ спсъ С 483. 18 аще бо съобраꙁенъ бꙑстъ подобю съмрът самого спса.  въскръсенꙗ съподобш сѧ Х I Вб 1 Бг͞ѹ  съпасѹ нашемѹ с͞ѹ Х͞ѹ мъногꙑмь  неꙁдреенꙑмь л͞вколюбемь помловавъшю родъ л͞вьскꙑ  не трьпѧщю съꙁьданѣ своего льстѭ дѣволеѭ одрьжма. КО КМ Съпаса ꙁбавтелѣ бг͞а вьсѣхъ  г͞а порождьш плътѭ• насъ прѧщьш сѧ съпаса прѣстаѣ прꙁꙑваѭщѧѧ тѧ. КО Евт. Радѹ сѧ новꙑ кувоте• не скржал каменьнꙑѧ понесъш• нъ самого ꙁаконодавьца Х͞а съпаса мрѹ рождьш КО прест. Нꙑнѣ на лонѣ Авраамовѣ прѣс͞те поваѧ  съ а͞нглꙑ въ славѣ бес покоѣ Х͞а велаѭще съпаса нашего КО Ал. да ꙗвѣ оубо, ꙗко съпасъ, гда пророкꙑ или самъ собоѭ сице глаголааше, не себѣ самъ прилагаѩ бесѣдовааше. ЙЕ Шест 162с съпаса ишьдъша иꙁъ гроба акꙑ иосифа иꙁъ домоу петефриина. ЙЕ Шест 266с лико послѫжїшѧ раꙁлиьно сълеми съпасъмь. на с͠псени ͠лвкомъ. КП Учит сплънь сѧ дха ста: въꙁдвже  пожъженꙑꙗ ьстьнꙑꙗ црькъв съпаса нашего ха. ПА 6d и спаса чаемъ га ха. ПК 42 акꙑ вино цѣло съпасъ роди сѧ отъ неѣ неизмѣсьнѣ бъ и члвкъ. СС 155г нъ спсъ хсъ нѣ имать ти дати мѣста. ПЕС 36 самъ бо то спсъ рече. не требоують здравии врача. ПЕС 42 3. Средство за спасение горко сладько сътворвъ ловѣьно. на цѣлбѫ прѣложвъ ... дрѣвѣнꙑ врѣдъ на съпасъ прѣложвъ С 430.22 Подобаеть же вѣдѣти, ѧко дрѧхлꙑꙗ напасти, иже бл͠годѣтьнѣ примлꙋть, на спасъ ведоуть и всѧкои льгꙑни боудоутъ дарьници. ЙЕ Бог 212а донъдеже е врачь нехꙑтръ оу тебе. часъ ти дароуꙗ имьже не владеть. СС 155г М З А СК Е СП СС СЕ К С Х Гр σωτήρ [_вар. ᾿Ιησοῦς] ϑεός ἐπίσκοπος δοτήρ σωτηρία Нвб спас ’спасител’ диал. ОА ВА ЕтМл РРОДД Срв спасник ’спасител’ ДА Спас м. ЛИ Спаса ж. ЛИ Спасе м. ЛИ Спасен м. ЛИ Спасена ж. ЛИ Спасенка ж. ЛИ Спасун м. ЛИ Спасуна ж. ЛИ Спасунка ж. ЛИ Спасимир м. ЛИ