Исторически речник
съпасъ
съпасъ
-а
м. р.
1. Спасител, избавител, закрилник
ꙇ въꙁдрадова сѧ дхъ мо о бѕѣ спсѣ моемь
М
Лк 1.47
З
А
СК
съ пріметъ благословественъе отъ гѣ. мілостꙑнѫ тъ ба спа своего
СП
23.5
въсклікнѣмъ бѹ спѹ нашемѹ
СП
94.1
Срв.
С319.12
гі бже вꙿсѣмъ творье. ꙇ влко ꙇ творье благост. ꙇ спе вꙿсѣмъ комъ
СЕ
23а 9
тꙑ бо ес црь мрѹ. спасъ дшамъ нашмъ
СЕ
12b 20
гі бже нашъ. тꙑ любьв съвръштель ... ꙇ вꙿсѣмъ спсъ. подажд намъ любовь своѭ
СЕ
11а 8
бже спе нашъ. давъ отъпѹщене грѣховъ
СЕ
75b 8
антоннъ глагола. како можетъ съпасъ бꙑт тъ. же бꙑстъ распꙙтъ. съмрьть прѧ
С
155.16
2. В християнството — едно от наименованията на Божия син Исус Христос
ѣко род сѧ вамъ дьнесь спсъ. ꙇже естъ хъ гъ. въ градѣ двѣ
М
Лк 2.11
З
А
сам бо слꙑшахомъ вѣмъ. ѣко сь естъ въ істнѫ спсъ мра хъ
М
Йо 4.42
З
А
сего рад сповѣдѧтъ сѧ тебѣ людїе въ вѣкꙑ вѣка. млтвам бцѧ спсе
Е
26а 18
тѧ молмъ влко клюⷠ҇е. оца га ба спа нашего сха
СЕ
61b 17
да осѫдітъ сѧ то же бѹ і спсѹ нашемѹ ісхѹ въпрошенѹ бꙑвъшю
К
2b 6
г їс хсе спсе вьсѣхъ лкъ. ѹслꙑш мене покаж ѹдеса своꙗ
С
3.25
кꙑ отъвѣтъ бѫдетъ вамъ. въ славънꙑ велкꙑ дьнь пршьствꙗ спса нашего їс хса
С
107.23
анꙿтонінъ глагола. кꙿто стъ хс. алеѯандръ рее съпасъ мра вьсего
С
155.13
дѣт съпаса сьрѣтошꙙ акꙑ сумеѡна. вѣ вь рѫкѹ мѣсто постьлашꙙ
С
326.13
на сьреброльбьстве ѹклон сꙙ. сего дѣльма осльпе ѹмомъ съпаса свого прѣда
С
413.10
водѫ крьвь сто отъ прободенꙑхъ ребръ свохъ спсъ
С
483. 18
аще бо съобраꙁенъ бꙑстъ подобю съмрът самого спса. въскръсенꙗ съподобш сѧ
Х
I Вб 1
Бг͞ѹ съпасѹ нашемѹ с͞ѹ Х͞ѹ мъногꙑмь неꙁдреенꙑмь л͞вколюбемь помловавъшю родъ л͞вьскꙑ не трьпѧщю съꙁьданѣ своего льстѭ дѣволеѭ одрьжма.
КО КМ
Съпаса ꙁбавтелѣ бг͞а вьсѣхъ г͞а порождьш плътѭ• насъ прѧщьш сѧ съпаса прѣстаѣ прꙁꙑваѭщѧѧ тѧ.
КО Евт.
Радѹ сѧ новꙑ кувоте• не скржал каменьнꙑѧ понесъш• нъ самого ꙁаконодавьца Х͞а съпаса мрѹ рождьш
КО прест.
Нꙑнѣ на лонѣ Авраамовѣ прѣс͞те поваѧ съ а͞нглꙑ въ славѣ бес покоѣ Х͞а велаѭще съпаса нашего
КО Ал.
да ꙗвѣ оубо, ꙗко съпасъ, гда пророкꙑ или самъ собоѭ сице глаголааше, не себѣ самъ прилагаѩ бесѣдовааше.
ЙЕ Шест 162с
съпаса ишьдъша иꙁъ гроба акꙑ иосифа иꙁъ домоу петефриина.
ЙЕ Шест 266с
лико послѫжїшѧ раꙁлиьно сълеми съпасъмь. на с͠псени ͠лвкомъ.
КП Учит
сплънь сѧ дха ста: въꙁдвже пожъженꙑꙗ ьстьнꙑꙗ црькъв съпаса нашего ха.
ПА 6d
и спаса чаемъ га ха.
ПК 42
акꙑ вино цѣло съпасъ роди сѧ отъ неѣ неизмѣсьнѣ бъ и члвкъ.
СС 155г
нъ спсъ хсъ нѣ имать ти дати мѣста.
ПЕС 36
самъ бо то спсъ рече. не требоують здравии врача.
ПЕС 42
3. Средство за спасение
горко сладько сътворвъ ловѣьно. на цѣлбѫ прѣложвъ ... дрѣвѣнꙑ врѣдъ на съпасъ прѣложвъ
С
430.22
Подобаеть же вѣдѣти, ѧко дрѧхлꙑꙗ напасти, иже бл͠годѣтьнѣ
примлꙋть, на спасъ ведоуть и всѧкои льгꙑни боудоутъ дарьници.
ЙЕ Бог 212а
донъдеже е врачь нехꙑтръ оу тебе. часъ ти дароуꙗ имьже не владеть.
СС 155г
М
З
А
СК
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Х
Гр
σωτήρ [_вар. ᾿Ιησοῦς]
ϑεός
ἐπίσκοπος
δοτήρ
σωτηρία
Нвб
спас ’спасител’ диал.
ОА
ВА
ЕтМл
РРОДД
Срв
спасник ’спасител’
ДА
Спас м. ЛИ
Спаса ж. ЛИ
Спасе м. ЛИ
Спасен м. ЛИ
Спасена ж. ЛИ
Спасенка ж. ЛИ
Спасун м. ЛИ
Спасуна ж. ЛИ
Спасунка ж. ЛИ
Спасимир м. ЛИ