Исторически речник
съпастI  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съпастсъпадѫ, съпадѹсъпадешсъпадетъ, съпадеть, съпадетсъпадемъ, съпадемь, съпадем, съпадемосъпадете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съпадѫтъ, съпадѹтъ, съпадѫть, съпадѹть, съпадѫт, съпадѹтсъпадевѣсъпадетасъпадетесъпадсъпад
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съпадѣмъ, съпадѣмь, съпадѣмсъпадѣтесъпадѣвѣсъпадѣтасъпадъ, съпадохъ, съпадь, съпадохь, съпадохсъпаде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съпадесъпадомъ, съпадохомъ, съпадомь, съпадохомь, съпадохом, съпадохмꙑсъпадете, съпадостесъпадѫ, съпадошѧ, съпадошѫ, съпадоша, съпадоше, съпадохѫсъпадовѣ, съпадоховѣсъпадета, съпадоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съпадете, съпадостесъпадѣахъ, съпадѣахь, съпадѣахсъпадѣашесъпадѣашесъпадѣахомъ, съпадѣахомь, съпадѣахомсъпадѣашете, съпадѣасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съпадѣахѫ, съпадѣахѹсъпадѣаховѣсъпадѣашета, съпадѣастасъпадѣашете, съпадѣасте
съпаст -съпадѫ -съпадеш св 1. Падна, устремя се отвисоко надолу към земята абе же по скръб дьн тѣхъ. слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего. ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ съпадѫтъ с нбсе М Мт 24.29 А СК Н 2. Поваля се, рухна страхомъ же клонꙙ сꙙ  ꙁапрѣштенмъ сьпаде кѹмрь съ мѣста свого С 33.15 3. Прен. Загубя предишното си положение, власт; отпадна дажд ꙁаклнане мое ... вождю ꙁълѹмѹ. ꙇ вꙿсѣмъ хрантелемъ его. съпадъшмъ съ нмъ. съ вꙑшънѧѩ свѣтълост СЕ 51b 10 бѣжмъ кꙑенꙗ гоже дѣлꙗ прьво сьпаде. старѣшна беспльтънꙑхъ С 340.7—8 4. Прич. мин. деят. a) Като прил. съпадъ a) ἐκπεσών Който е отпаднал, изгубил сили, отслабнал [образно] ꙁаклнаѭ тѧ съвръженꙑ. отъ вꙑшьнѧѩ свѣтълост ... ꙁаклнаѭ тѧ. ꙇ вꙿсѭ съпадъшѫѭ твоѭ слѫ СЕ 52а 6 b) съпадъше м мн οἱ πεπτοκότες Падналите, отпадналите от вярата [образно] съпадъшхъ вьꙁдвгошꙙ. сѫмнꙙштїхъ сꙙ ѹтврьдшꙙ С 97.13—14 Изч М А СК Н СЕ С Гр πίπτω συμπίπτω καταπίπτω сьпаст Нвб спадна ОА ВА НТ БТР АР ДА