Исторически речник
съмѧст сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съмѧст сѧсъмѧтѫ, съмѩтѫ, съмѧтѹсъмѧтеш, съмѩтешсъмѧтетъ, съмѩтетъ, съмѧтеть, съмѩтеть, съмѧтетсъмѧтемъ, съмѩтемъ, съмѧтемь, съмѩтемь, съмѧтем, съмѧтемосъмѧтете, съмѩтете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съмѧтѫтъ, съмѩтѫтъ, съмѧтѹтъ, съмѧтѫть, съмѩтѫть, съмѧтѹть, съмѩтѹть, съмѧтѫт, съмѧтѹт, съмѩтѹтсъмѧтевѣ, съмѩтевѣсъмѧтета, съмѩтетасъмѧтете, съмѩтетесъмѧт, съмѩтсъмѧт, съмѩт
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съмѧтѣмъ, съмѩтѣмъ, съмѧтѣмь, съмѩтѣмь, съмѧтѣмсъмѧтѣте, съмѩтѣтесъмѧтѣвѣ, съмѩтѣвѣсъмѧтѣта, съмѩтѣтасъмѧсъ, съмѩсъ, съмѧтохъ, съмѧсь, съмѩсь, съмѧтохь, съмѧтохсъмѧте, съмѩте
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съмѧте, съмѩтесъмѧсомъ, съмѩсомъ, съмѧтохомъ, съмѧсомь, съмѩсомь, съмѧтохомь, съмѧтохомсъмѧсте, съмѩсте, съмѧтостесъмѧсѧ, съмѧшѧ, съмѩсѧ, съмѩшѧ, съмѧтошѧ, съмѧша, съмѧтоша, съмѧше, съмѧтоше, съмѧтошѫсъмѧсовѣ, съмѩсовѣ, съмѧтоховѣсъмѧста, съмѩста, съмѧтоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съмѧсте, съмѩсте, съмѧтостесъмѧтѣахъ, съмѧтѣхъ, съмѧтѣахь, съмѧтѣхь, съмѧтѣах, съмѧтѣхсъмѧтѣаше, съмѧтѣшесъмѧтѣаше, съмѧтѣшесъмѧтѣахомъ, съмѧтѣхомъ, съмѧтѣахомь, съмѧтѣхомь, съмѧтѣахом, съмѧтѣхомсъмѧтѣашете, съмѧтѣшете, съмѧтѣасте, съмѧтѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съмѧтѣахѫ, съмѧтѣхѫ, съмѧтѣахѹ, съмѧтѣхѹсъмѧтѣаховѣ, съмѧтѣховѣсъмѧтѣашета, съмѧтѣшета, съмѧтѣаста, съмѧтѣстасъмѧтѣашете, съмѧтѣшете, съмѧтѣасте, съмѧтѣсте
съмѧст сѧ -съмѧтѫ сѧ -съмѧтеш сѧ св 1. Смутя се, изпадна в смут ꙇ вдѣвъше  ѹенц ходѧштъ по морю. съмѧшѧ сѧ глѭште. ѣко прꙁракъ естъ М Мт 14.26 З А Б она же вдѣвъш съмѧте сѧ о словес его М Лк 1.29 З А слꙑшавъ же родъ црь сьмѧте сѧ.  весь ерсⷧ҇мъ съ німъ А Мт 2.3 СК ї дша моѣ съмѩте сѩ ѕѣло СП 6.4 срдце мое съмѩте сѩ остав мѩ сіла моѣ СП 37.11 срдце мое съмѩте сѩ во мнѣ.  страхъ съмрътьнꙑі нападе на мѩ СП 54.5 съмѩсъ сѩ і не глахъ СП 76.6 постꙑдѩтъ сѩ і съмѩтѫтъ сѩ въ вѣкъ вѣкѹ СП 82.18  ѣростьѭ твоеѭ съмѩсомъ сѩ СП 89.7 ꙁане і х(...)ъ рее відѣвъ ꙇюдѫ съмѧте сѧ. есо раді съмѧте сѧ К 3b 3 мілѹѩ ѹбо ѹеніка съмѧте сѧ К 3b 5 сего раді вьсьде глѫтъ. еванћлсті стнѫ съмѧте сѧ ѹбо ꙁьрѧ беꙁѹмьѣ ѹеніа К 3b 7 нколже опеалвъ сꙙ рее ьто. л лцемъ съмꙙтъ сꙙ о плшт же о н҄емꙿ С 557.19 2. Уплаша се, изпадна в паника братꙿꙗ же сѫштаа на сꙑнѹ ѯ҃. всплштевавъше съмꙙтошꙙ сꙙ.  бѣжꙙште ꙁлѣꙁошꙙ  сꙑна С 570.11 ѹжаснѫшꙙ сꙙ съмꙙтошꙙ сꙙ. облѣдѣшꙙ сташꙙ въкѹпѣ С 466.9 3. Изнемощея, изгубя сили, отслабна [образно] помлѹ мѩ гі ѣко немощенъ есмъ.  ісцѣл мѩ гі ѣко съмѩшѩ сѩ кості моѩ СП 6.3 їꙁнеможе ніштетоѭ крѣпость моѣ.  кості моѩ съмѩшѩ сѩ СП 30.11 4. Прен. Разбунтувам се, размиря се съмѩсѩ сѩ ѩꙁꙑці ї ѹклонішѩ сѩ црствѣ СП 45.7 М З А СК Б СП К С Гр ταράσσομαι διαταράσσομαι съмꙙст сꙙ съмѩст сѩ сьмѧст сѧ Нвб смутя [се] ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР ДА Срв смътя [се], смътвам [се], смъщавам [се] остар НГер ЕтМл