Исторически речник
съмѣрт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съмѣрт сѧсъмѣрѭ, съмѣрѧ, съмѣрюсъмѣршсъмѣртъ, съмѣрть, съмѣртсъмѣрмъ, съмѣрмь, съмѣрм, съмѣрмосъмѣрте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съмѣрѧтъ, съмѣрѧть, съмѣрѧтсъмѣрвѣсъмѣртасъмѣртесъмѣрсъмѣр
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съмѣрмъ, съмѣрмь, съмѣрмсъмѣртесъмѣрвѣсъмѣртасъмѣрхъ, съмѣрхь, съмѣрхсъмѣр
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съмѣрсъмѣрхомъ, съмѣрхомь, съмѣрхом, съмѣрхмꙑсъмѣрстесъмѣршѧ, съмѣршѫ, съмѣрша, съмѣрше, съмѣрхѫсъмѣрховѣсъмѣрста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съмѣрстесъмѣрꙗахъ, съмѣрѣахъ, съмѣраахъ, съмѣрѣхъ, съмѣрꙗхъ, съмѣрѧахъ, съмѣрѧхъ, съмѣрꙗахь, съмѣрѣахь, съмѣраахь, съмѣрѣхь, съмѣрꙗхь, съмѣрѧахь, съмѣрѧхь, съмѣрꙗах, съмѣрѣах, съмѣраах, съмѣрѣх, съмѣрꙗх, съмѣрѧах, съмѣрѧхсъмѣрꙗаше, съмѣрѣаше, съмѣрааше, съмѣрѣше, съмѣрꙗше, съмѣрѧаше, съмѣрѧшесъмѣрꙗаше, съмѣрѣаше, съмѣрааше, съмѣрѣше, съмѣрꙗше, съмѣрѧаше, съмѣрѧшесъмѣрꙗахомъ, съмѣрѣахомъ, съмѣраахомъ, съмѣрѣхомъ, съмѣрꙗхомъ, съмѣрѧахомъ, съмѣрѧхомъ, съмѣрꙗахомь, съмѣрѣахомь, съмѣраахомь, съмѣрѣхомь, съмѣрꙗхомь, съмѣрѧахомь, съмѣрѧхомь, съмѣрꙗахом, съмѣрѣахом, съмѣраахом, съмѣрѣхом, съмѣрꙗхом, съмѣрѧахом, съмѣрѧхомсъмѣрꙗашете, съмѣрѣашете, съмѣраашете, съмѣрѣшете, съмѣрꙗшете, съмѣрꙗасте, съмѣрѣасте, съмѣраасте, съмѣрѣсте, съмѣрꙗсте, съмѣрѧасте, съмѣрѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съмѣрꙗахѫ, съмѣрѣахѫ, съмѣраахѫ, съмѣрѣхѫ, съмѣрꙗхѫ, съмѣрꙗахѹ, съмѣрѣахѹ, съмѣраахѹ, съмѣрѣхѹ, съмѣрꙗхѹ, съмѣрѧахѹ, съмѣрѧхѹсъмѣрꙗаховѣ, съмѣрѣаховѣ, съмѣрааховѣ, съмѣрѣховѣ, съмѣрꙗховѣ, съмѣрѧаховѣ, съмѣрѧховѣсъмѣрꙗашета, съмѣрѣашета, съмѣраашета, съмѣрѣшета, съмѣрꙗшета, съмѣрꙗаста, съмѣрѣаста, съмѣрааста, съмѣрѣста, съмѣрꙗста, съмѣрѧаста, съмѣрѧстасъмѣрꙗашете, съмѣрѣашете, съмѣраашете, съмѣрѣшете, съмѣрꙗшете, съмѣрꙗасте, съмѣрѣасте, съмѣраасте, съмѣрѣсте, съмѣрꙗсте, съмѣрѧасте, съмѣрѧсте
съмѣрт сѧ -съмѣрѭ сѧ -съмѣрш сѧ св 1. Сниша се; стана по–малък, понисък вьсѣка дьбрь сплънтъ сѧ.  вьсѣка гора  хлъмъ съмѣртъ сѧ М Лк 3.5 З А СК 2. Смиря се; стана смирен, кротък ꙇже бо сѧ съмѣртъ ѣко отроѧ се. тъ естъ боле въ цсрств нбсцѣемъ М Мт 18.4 ЗI А СК оꙁълобленъ бꙑхъ і съмѣрхъ сѩ ꙁѣло СП 37.9 Срв. СЕ76а 20 онѣмѣхъ  съмѣрхъ сѩ і ѹмлъахъ отъ благъ. ї болѣꙁнъ моѣ обнов сѩ СП 38.3 съмѣрхъ сѩ ї спе мѩ СП 114.5 Образно. ѣко съмѣр сѩ въ пръсть дша наша СП 43.26 кацѣмъ же говѣнмъ прѧтъ о трепештꙙ вьꙁрат.  отъкрꙑт тѣло бога сьмѣрьшааго сꙙ вол҄еѭ С 456.21—22 Престана да се гордея. а же вьꙁнесетъ сѧ съмѣртъ сѧ М Мт 23.12 ЗI А съмѣрхъ сѩ вельм гі СП 118. 107 3. Прен. Оздравея, изцеля се ꙇ ѣко съмѣртъ сѧ емѹ тѣло. ꙇ на ѹмъ надетъ. тоⷢ҇да да вьꙁьмеⷮ҇ моⷧ҇ ѿ поⷫ҇.  покаетъ сѧ свохъ грѣхъ СЕ 38а 23 М З А СК СП СЕ С Гр ταπεινόομαι ταπεινόω ἐμαυτόν сьмѣріт сѧ Вж. при съмѣрт Нвб