Исторически речник
съмрьть [+]
Nfos | Nfgs | Nfds | Nfas | Nfis | Nfls |
съмрьть | съмрьт | съмрьт | съмрьть | съмрьтьѭ, съмрьтѭ, съмрьтѫ, съмрьтѧ, съмрьтью, съмрьтю | съмрьт |
Nfvs | NfOp | Nfgp | Nfdp | Nfip | Nflp |
съмрьт | съмрьт | съмрьть, съмрьт, съмрьте | съмрьтьмъ, съмрьтемъ, съмрьтьмь, съмрьтемь | съмрьтьм, съмрьтъм, съмрьтм | съмрьтьхъ, съмрьтьхь, съмрьтехъ, съмрьтехь |
NfOu | NfGu | NfDu | |||
съмрьт | съмрьтью, съмрьтю, съмрьтѹ | съмрьтьма, съмрьтъма, съмрьтма |
съмрьть
-
ж
1. Смърт, прекратяване на живота, кончина
ꙇс же рее о съмрът его
М
Йо 11.13
З
А
СК
Н
ѣко нѣстъ въсклоненіа во съмрътіхъ
СП
72.4
ьстьна прѣдъ гмь. съмръть прѣбнꙑхъ его
СП
115.6
га ба нашего сха. отъ вꙿсего недѫга ꙇцѣлѣѭща. ꙇ отъ съмрът ꙁбавлѣѭща
СЕ
24b 5
тꙑ ослабѣвъшаа тѣлеса съжмаѩ. ꙇ съмрът ꙇꙁгонѧ. ꙇ въскрѣшаѩ абе. сълежѧщаа тѣлеса. отъ вѣка
СЕ
26b 19
гі бже ... не волѧ съмрът грѣшънкѹ. нъ обращене жвотъ
СЕ
73b 5
ꙇ пакꙑ свободь бъⷭ҇і къ. ꙇмьже ꙇ бѣ съвѧꙁала съмрьть тѣмь же бесъмрьтье обрѣте
К
10b 4
тако мѹ жт богъ поьте. ꙗкоже по съмрьт го славьнѣша сътвор
С
43.10
алеѯандръ рее. съмрьть с вѣрѹѭштмъ к н҄емѹ жꙁнь. нетьлѣн на небесехъ податъ
С
155.24—25
да ѹвѣс како крьстꙗн сьмрьть прѣобдѣт навꙑкохомъ
С
254.4
нъ ѹто жъдааше сьмрьт лаꙁаровꙑ. да съмрьтѭ большѫ ѹдесꙑ вѣрѫ вдꙙштмъ покажетъ
С
313.23
раꙁѹмѣвъ їс отде отътѫдѹ. не сьмрьт сꙙ ѹбоꙗвъ нъ врѣмене распꙙтю ждꙑ
С
404.18
ꙿсо радма плаете рꙑдате о съмрьт мо. не можете мене поѧт жва
С
536.7
лежꙙштѹ же мѹ на многꙑ дꙿн. промꙑсломъ бжмъ. не оставьꙗѭштмъ по съмрьт стааго го тѣла
С
537.27
Умиране.
с болѣꙁнь нѣстъ къ съмрът нъ о славѣ бжі
М
Йо 11.4
З,
А, СК, Н. Срв. С313.4
С313.6
ꙗкоже вдѣхъ сьмрьть хрстовѫ. хоштѫ вдѣт вьскрьсен го
С
500.6—7
Последният час, краят на живота.
въпроⷭ҇. съхранѣеш л до съмрът. послѹшане старѣшнꙑ
СЕ
87а 16
тво бо дѹш погꙑбѣль прѣодолѣ дож до съмрьт
С
1.3
бъ сꙑ ноꙙдъ. ловѣкъ насъ рад ꙁволлъ бꙑт. бꙑстъ послѹшлвъ до сьмрьт
С
480.7
2. Гибелната същност, стихията на смъртта като символ на унищожението
раꙁдрѹшлъ ес съмръть. ꙇ вꙿсѭ болѣꙁнь ѹмрътвлъ ес
СЕ
30а 9
вꙿсе льство. не погльщено съмрътѭ съхраньшмь
СЕ
53b 9
отъ бесъмрьтьна бо родвъ сꙙ съмрьть ѹмортъ
С
239.3
ꙗко вьс ѹмрѣшꙙ а тво сꙑнъ съмрьть побѣдтъ
С
238.28
ѭдѹже наꙙтъка сходъ сьмрьть мѣ. тѫдѹ же жвотꙿ въходъ жвотънꙑ сътвор
С
251.5
же благовол҄енмъ отьемъ. пршъдъше. же жꙁн сьмрьт власть матъ
С
311.24
ѡ болѣꙁн болꙙштмꙿ. враѹ. вѣрѣ правтелю. съмрьт сѫпостате. дꙗволѹ сѫпрьне
С
313.9
тѣмꙿже вьстанѣте подѣте отъсѫдѹ. отꙿ стьлѣньꙗ вь нестьлѣнь. отъ съмрьт въ жвотъ
С
470.11
ѹцѣсар сꙙ сьмрьть отъ адама до мосеа
С
482.18
Гибел, унищожение.
прѣдастъ же братръ братра на съмръть
М
Мт 10.21
З,
А. Срв. С135.14
онъ же рее мѹ г съ тобоѭ готовъ есмъ въ темьнцѫ въ съмръть т
М
Лк 22.33
З
ѣко їꙁѩ дшѫ моѭ ото съ(съ)мрът (!)
СП
114.7
ꙇ ꙁбѣгъ съмръті. ѭже гѹбітель наведе на ећюптѣні вьсѧ
К
6b 35
егда отвръꙁъшю сѧ пѫт. тако въ съмръть родъ скъ въпаде
К
10а 36
анупатъ рее. не велко ѹдо творш тъштꙙ сꙙ на сьмрьть. нъ лꙿма ѹбо тъштш сꙙ на съмрьть. жвъ да ꙁгорш
С
140.20
3. Небитие, несъществуване
амнь амнь глѭ вамъ. ѣко слѹшаѩ словесе моего. вѣрѫ емлѧ посълавъшюмѹ мѧ. ꙇматъ жвота вѣънааго. ꙇ на сѫдъ не прдетъ. нъ прѣдетъ отъ съмрът въ жвотъ
М
Йо 5.24
З
А
ѣко нѣстъ въ съмръті помнаѩ тебе
СП
6.6
въсѣмъ отꙿцемъ нашмъ съведеномъ бꙑвъшемъ въ адъ. жт въ сьмрьт
С
9.28
ꙗже бо нꙑн҄ꙗ маловрѣменьнаа сьмрꙿть. сънъ праведнꙑмъ нарцатъ сꙙ
С
63.22—23
блаженꙑ же їѡвъ смъ менемь нарее глагол҄ꙙ. сьмрьть мѫжѹ поко
С
487.15
тꙑ въ сьмрьт. тꙑ въ жвотѣ. тꙑ въ мрьтвост тꙑ вꙑше мрьтвост
С
505.6—7
4. Смъртно наказание
ьт отца матерь. ꙇ же ꙁълословтъ отца л матерь. съмрътьѭ ѹмьретъ
М
Мт 15.4
З
ꙇ снъ лвскъ прѣданъ бѫдетъ архереомъ. ꙇ кънжънкомъ. ꙇ осѫдѧтъ і на съмръть
М
Мт 20.18
ЗI
ьто бо сътвор ꙁъло. ньсоже достона съмрът обрѣтъ о немь
М
Лк 23.22
З
пакостьнкъ повелѣ въдат сꙙ мѹ сь нмъ бꙑт. л не покорвъше сꙙ осѫжденомъ бꙑт на сьмрьть
С
58. 21
не лѣпо стъ жт мѹ. нъ тъ съмрьтѭ да осѫдтъ сꙙ
С
66.7—8
тъ не отврьꙁетъ ѹстъ свохъ. отъ беꙁакон люд мохъ. веденъ бꙑстъ на сьмрьть
С
434.29
того прѣдашꙙ архере кнꙙꙁ на осѫждень сьмрьт. пропꙙшꙙ
С
477.6
5. Начинът, по който се прекратява животът, по който умира някой
се же глаше клеплѧ коеѭ съмрътѭ хотѣаше ѹмьрѣт
М
Йо 12.33
З
А
СК
Б
съмрьть грѣшьнꙑіхъ люта
СП
33.22
не лѣпо стъ обꙑкъшмъ оделѣват въ рат. ꙁълодѣскоѭ съмрьтѭ ѹмрат
С
87.3—4
ранам съмрьтьм мѫкам беꙁмѣрънам. досаждааше мъ
С
87.10
отъвръгъ къждо послѣдьн҄ѫѫ срацѫ къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ
С
90.17
колко ꙁълодѣскѫ сьмрьть прѧшꙙ
С
91.15
тако м богꙑ не мамъ тебе поштꙙдѣт. нъ нѣкацѣм мѫкам горькоѭ сьмрьтѭ погѹбьѭ тꙙ окаꙗне
С
104. 23
а ꙁъл морьскоѭ съмрьтѭ вь невѣрьствѣ погꙑбнѫтꙿ
С
401.7
на вѣрѫ ѹтврьдт. т тъгда прт на славьнѫѭ сьмрьть
С
404.23
6. Мор, масово измиране
ї скотъ іхъ во съмръті ꙁатворі
СП
77.50
беꙁ съмрьт
ἀϑάνατος, ἀνώλεϑρος
Безсмъртен, вечен
вѣдѣ се братꙗ ꙗко нкꙑже ловѣкъ бе съмрьт
С
63.19—20
нктоже вь цѣсархъ бꙑстъ бе съмрьт
С
238.10
мѹже лств бе старост. цвѣтьць неѹвꙙждꙙ. плодъ бе съмрьт
С
352.23—24
то м обскано а то не обскано ... то м сьмрьтьно тⷪ҇ ѹмрьштвено тебе дѣлꙗ. то л остало бе сьмрьт
С
504.7—8
вѣьнаꙗ съмрьть
αἰώνιος ϑάνατος
Царството на ада, вечните мъки в задгробния живот
не прмꙑшлꙗ м съмрьт вѣьнꙑѧ. лшт мꙙ хотꙙ славꙑ хсовꙑ. цѣсарьства небесънааго
С
1.30
да нꙑ отъ вѣьнꙑѧ сьмьрт ꙁбавтъ. въ рабї обраꙁъ сꙙ облѣе. ангельскꙑ владꙑка
С
480.8
дрѣвьно въ съмрьть
ὁ διὰ ξύλου ϑάνατος
Дървото на смъртта; кръстното дърво; кръстната смърт
і ꙁаконнѫѭ клѧтвѫ. дрѣвъное въ съмрьть ѭ прѣлагаѭтъ
К
11а 11
ꙁълоѭ съмрьтьѭ ѹмрѣт
κακὴν κακῶς μεταλλάσσω τὸν βίον
Умра от позорна смърт
ꙗкоже вьсѣмъ не покорꙙштмъ сꙙ ꙁаповѣд го. не жьрѫшт богомъ. мѫен бꙑваѭште ꙁълѫ съмрьтѭ ѹмрѣт
С
145.4
нѹждьноѭ съмрьтьѭ
βιοϑανής
От насилствена смърт [оскърбителен израз, употребяван от езичниците за Христос]
ꙗко рѣшꙙ ждове хс ловѣкъ бѣѣше. по ꙗко нѹждънⷪ҇ѭ съмрьтьѭ
С
136.11
М
З
А
СК
Б
Н
Е
СП
СЕ
К
С
ХЛ
Гр
ϑάνατος
νέκρωσις
μόρος
κοίμησις
ἀποβίωσις
τὸ ἀπελϑεῖν
съмръть
съмрть
сьмрьть
сьмрꙿть
сьмьрть
смръть
сьмръть
Нвб
смърт
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА