Исторически речник
съмр҄ень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
съмр҄ен, съмр҄еньсъмр҄енꙗ, съмр҄ена, съмр҄еньꙗсъмр҄еню, съмр҄енѹ, съмр҄еньюсъмр҄енмь, съмр҄еньмь, съмр҄енмъ, съмр҄еньмъ, съмр҄енмь, съмр҄енмъсъмр҄ен, съмр҄ень, съмр҄енсъмр҄енꙗ, съмр҄ена, съмр҄еньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
съмр҄ен, съмр҄ень, съмр҄енесъмр҄енмъ, съмр҄еньмъ, съмр҄енмь, съмр҄еньмь, съмр҄енмъ, съмр҄енмь, съмр҄еномъ, съмр҄енамъсъмр҄ен, съмр҄ень, съмр҄ен, съмр҄енмсъмр҄енхъ, съмр҄еньхъ, съмр҄енхь, съмр҄еньхь, съмр҄енхъ, съмр҄енхьсъмр҄ен, съмр҄еньсъмр҄еню, съмр҄енѹ, съмр҄енью
NnDu
съмр҄енма, съмр҄еньма, съмр҄енма, съмр҄енма
съмр҄ень -ꙗ ср 1. Мир, съгласие, разбирателство дмофлѹ же отъбѣгъшѹ цѣсара повелѣнꙗ.  съвъкѹпьнꙗ  съмренꙗ. въꙁда мѹ нарѣ цѣсарь глагол҄ꙙ. мра  съвъкѹпьнꙗ бѣгаш С 200.8—9 2. Помирение, мир, опрощаване [грях, вина] вьскрѣсьнꙑ дьнь г нашего їсꙋ ха. мрънаꙗ вна. сьмреньꙗ наꙙтъкъ С 486.27 Помиряване, възстановяване на мир, разбирателство. сего бо раді. і сна біⷤ҇ѣ наріцаетъ. міротворьца. сего раді  въ врѣмѧ жрътвѣ. ꙇноѩ правъдꙑ коеѩ не помѣнѫ. нъ съміренье братрьне покаꙁаѩ ѣко боле вьсего естъ К 9а 40 ꙿто глагол҄еш. оставьѭ л е рее сьмренꙗ бо да съ братомъ  с жрътва. а тꙑ не справш мра С 423.1—2 Изч К С Гр καταλλαγή εἰρήνη съміренье сьмрен сьмрень съмрен Нвб смирение, смиряване ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР