Исторически речник
сълѹт [сѧ] [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
сълѹт [сѧ] | - | - | сълѹтъ, сълѹть, сълѹт | - | - |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
сълѹѧтъ, сълѹѧть, сълѹѧт | - | - | сълѹте | - | сълѹ |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
- | - | - | - | - | - |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
сълѹ | - | - | сълѹшѧ, сълѹшѫ, сълѹша, сълѹше, сълѹхѫ | - | - |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
сълѹста | - | - | сълѹааше, сълѹаше | - | - |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
сълѹаахѫ, сълѹахѫ, сълѹаахѹ, сълѹахѹ | - | - | сълѹаашете, сълѹашете, сълѹаасте, сълѹасте |
сълѹт [сѧ]
-сълѹѫ [сѧ]
-сълѹш [сѧ]
св
1.
Само 3л. Случи се, стане
сълѹ сꙙ кѹпьцѹ нѣкоторѹѹмѹ гънавъшѹ вельбѫдꙑ своѧ паст ѧ на мѣстѣ томь
С
217.25
сълѹ сꙙ градт манастꙑръ отъ лаврꙑ на сѣверъ
С
284.13
2. Намеря се, попадна някъде
копаѭште корен пр еппѣ же тъгда сълѹ сꙙ тѹ. додошꙙ копаѭште до съсѫдъ крьажьнꙑхъ
С
52.10
3. Произляза, дължа се на нещо
паден сетно отъ лѣност сьлѹьше сꙙ
С
514.1
4.
Прич. мин. деят. като прил.
сълѹвꙑ [сѧ]
a) Случил се, станал
поръпъ прнесе жꙙждѫштмъ. повѣдаѧ мъ сълѹвъшаа сꙙ ѹдеса бжꙗ
С
550.3
b) συμβεβηκώς
Който е сполетял, постигнал някого
рабъ же бж вдѣвъ ловѣка съдръжма събна. отъ сълѹвъшїхъ мꙋ ꙁълъ помлова го
С
42.6
сълѹт сѧ комѹ
Безл.
συμβαίνει [τινί]
Случи се [на някого]
їсповѣдашꙙ вьса вьсѣмъ же сꙙ сълѹ мъ
С
40.2
повѣждъ м рее ѡ мар. то се бꙑстъ не пота мене же т сꙙ сълѹ
С
240.29
како се сълѹ сꙙ намъ да раꙁѹмѣмъ. ꙗко н хотꙙштѹѹмѹ н текѫштѹѹмѹ. н женѫштѹѹмѹ. нъ млѹѭштѹѹмѹ богѹ
С
312.19
С
Гр
γίγνομαι
συμβαίνω
сьлѹт [сꙙ]
Нвб
случа се
ОА
ВА
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА