Исторически речник
съкаꙁатII  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съкаꙁатсъкажѫ, съкажѹсъкажешсъкажетъ, съкажеть, съкажетсъкажемъ, съкажемь, съкажем, съкажемосъкажете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съкажѫтъ, съкажѹтъ, съкажѫть, съкажѹть, съкажѫт, съкажѹтсъкажевѣсъкажетасъкажетесъкажсъкаж
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съкажмъ, съкажѣмъ, съкажамъ, съкажмь, съкажѣмь, съкажамь, съкажм, съкажѣм, съкажамсъкажте, съкажѣте, съкажатесъкажвѣ, съкажѣвѣ, съкажавѣсъкажта, съкажѣта, съкажатасъкаꙁахъ, съкаꙁахь, съкаꙁахсъкаꙁа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съкаꙁасъкаꙁахомъ, съкаꙁахомь, съкаꙁахом, съкаꙁахмꙑсъкаꙁастесъкаꙁашѧ, съкаꙁашѫ, съкаꙁаша, съкаꙁаше, съкаꙁахѫсъкаꙁаховѣсъкаꙁаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съкаꙁастесъкаꙁаахъ, съкаꙁахъ, съкаꙁаахь, съкаꙁахь, съкаꙁаах, съкаꙁахсъкаꙁааше, съкаꙁашесъкаꙁааше, съкаꙁашесъкаꙁаахомъ, съкаꙁахомъ, съкаꙁаахомь, съкаꙁахомь, съкаꙁаахом, съкаꙁахомсъкаꙁаашете, съкаꙁашете, съкаꙁаасте, съкаꙁасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съкаꙁаахѫ, съкаꙁахѫ, съкаꙁаахѹ, съкаꙁахѹсъкаꙁааховѣ, съкаꙁаховѣсъкаꙁаашета, съкаꙁашета, съкаꙁааста, съкаꙁастасъкаꙁаашете, съкаꙁашете, съкаꙁаасте, съкаꙁасте
съкаꙁат -съкажѫ -съкажеш св 1. Разкажа, предам с думи нещо видяно, чуто вдѣвъше же ѹбо клеврѣт (...) бꙑвъша съжалшѧ с ѕѣло. ꙇ пршедъше съкаꙁашѧ гнѹ своемѹ вьсѣ бꙑвъшаа М Мт 18.31 ЗI А СК вдѣвъше же съкаꙁашѧ о глѣ. глнмь мь о отроѧте семь М Лк 2.17 З А СК вꙑ же рѣхъ дрѹгꙑ. ѣко вьсѣ ѣже слꙑшахъ отъ отца моего. съкаꙁахъ вамъ М Йо 15.15 З А СК отьн҄елже елсавеь прѧтъ благовѣштен. отън҄елже ꙁаꙙтъ їѡана. отъкѫдѹ же се ѹбо ꙗвѣ. да съкажетъ т самъ архагг҄елъ глагол҄ꙙ къ дѣвц С 245.9 ꙁаклꙙ  да повѣстъ мѹ о себѣ.  да съкажетъ мѹ кто стъ.  сце прнѹжденъ повѣда  родъ.  отььство  сттельство С 294.26 нъ вьсе пршъдъшхъ дѣльма немошт бꙑвааше.  ꙗко пршъдъшхъ дѣльма немошт бꙑстъ. ждовъ прѣд дꙑ слово съкажетъ С 304.4 Опиша, изложа. гда бо хоштѫ повѣстьнаꙗ съкаꙁат дѣлеса. тѹ аб съ вдомъ ѹдеса к нмь првлѣкѫтъ сꙙ С 344.1 она же нѣкол пршедꙿш вꙿ сꙙ. ꙗкоже бѣаше дѣло. по вьсемѹ съкаꙁа мѹ ꙗввъш мѹ лѫкавьнꙑхъ самарѣнъ. напае же сотонно поѹен на правьднааго  въстан С 517.14 Възвестя, известя, съобщя. прѣдѣмъ ѹбо до втлеема. ꙇ вдмъ глъ съ бꙑвъш. ꙇже съкаꙁа намъ гъ М Лк 2.15 З А СК тае цѣсарь събъравъ отъвьсѫдѹ стъѩ епскѹпꙑ. въ нкескꙑ градъ сломъ. ті. съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен С 188.28 посъланъ бꙑстъ гаурлъ. съкаꙁат сѫштааго на прѣстолѣ.  въ врьтьпѣ С 244.28 Разтълкувам, разясня. і прстѫпшѧ къ немѹ ѹенц его глѭште. съкаж намъ пртъѫ. плѣвелъ селънꙑхъ М Мт 13.36 З А У 2. Кажа, изрека, споделя въсѣкъ грѧдꙑ къ мьнѣ  слꙑшѧ словеса моѣ  творѧ ѣ. съкажѫ аꙁъ комѹ естъ подобенъ М Лк 6.47 З въ двадесꙙтъно своѧ мѹ връстꙑ лѣто.  осмо епскѹпъ поставьнъ бꙑ. ꙗкоже  вꙑше съкаꙁахомъ С 302.13 съкаж м кого ловѣка съгрѣшвꙿша.  въ тьмнцѫ въ тьмнцѫ (!) въвръженѹ бꙑвъшѹ старѣшноѭ С 361.12 вьꙁьмъ же  маломь съкаꙁанмꙿ. на ꙗвьн глагол҄емꙑмъ. съкаж м ѡ ловѣе. же сꙙ творш покааню сѫпротвьнкъ С 361.10 3. Разкрия, направя нещо известно, открия а ѣкоже въстаѭтъ мрътв.  мос съкаꙁа пр кѫпнѣ. ѣкоже глетъ. га ба аврамлѣ.  ба сакова  ба ѣковлѣ М Лк 20.37 З тꙑ есі бъ творѩ юдеса съкаꙁалъ есі въ людехъ сілѫ твоѭ СП 76.15 съкаꙁа гь спніе свое прѣдъ ѩꙁꙑкꙑ. ѡкрꙑ правъдѫ своѭ СП 97.2 4. Покажа, посоча съкаꙁалъ мі есі пѫті жівотътнꙑѩ СП 15.11 съкаꙁа пѫті своѩ мосѣѡ. ю. сномъ їлевомъ хотѣньѣ твоѣ СП 102.7 пѫт твоѩ гі съкаж м. ꙇ стьꙁамъ твомъ наѹ мѧ СЕ 74b 14 Срв. СП24.4  молтъ пѹстт нѣкоторꙑѧ. же то мъ съкажѫтъ. нъ обае отъ того нꙿтоже прѧ. ꙗкоже  сѧ С 374.14 Докажа, покажа. прідохъ пакꙑ съкаꙁатъ омѫ. отъпрьва ѹбо не вѣрѹѭштѹ господьню вьскрьсенью. послѣжде же по вдѣн  по прсꙙжен. вѣрѹѭштѹ ха  ба го намѣнꙙшта С 498.16 5. Науча някого, поуча, наставя десніцѫ твоѭ съкажі мі. ї кованꙑѩ сцемь і мѫдростіѭ СП 89.12 аꙁъ га  ха  ба навꙑкохъ. обскахъ рѫкѫ.  стнѫ обрѣтохъ.  свом прьстꙑ ѹвѣрхъ сꙙ. не нъ м съкаꙁа вѣд. не отъ слѹха мамъ ѹдо С 510.20 6. Заповядам, наредя ꙇ да(шѧ)шѧ ѩ на селѣ скѫдельн. ѣкоже съкаꙁа мьнѣ гь М Мт 27.10 З А СК вдѣвъ же многъ фарісеѩ  садѹкеѩ грѩдѫщѧ на крщене его. рее мъ ... кто съкаꙁа вамъ бѣжаті оⷮ грѩдѫщааго гнѣва А Мт 3.7 7. Изброя, изредя нъ ꙗкоже велкꙑѧ  стнънꙑѧ благꙑѧ нравꙑ мѫжа съкаꙁахомъ С 520.25 М З А СК Б У СП СЕ С Гр δείκνυμι ὑποδείκνυμι ἀποδείκνυμι ἑρμηνεύω ὑποτίϑεμαι ἀπαγγέλλω διηγέομαι ἐξηγέομαι λέγω ἐκλέγω καταλέγω γνωρίζω σημαίνω φράζω μηνύω συντάσσω διασαφέω φανερόω δῆλον ποιέω съкаꙁаті Нвб скажа остар. ВА НГер ЕтМл АР ДА