Исторически речник
съкаꙁател҄ь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
съкаꙁател҄ьсъкаꙁател҄ꙗ, съкаꙁател҄ѣсъкаꙁател҄юсъкаꙁател҄ьсъкаꙁател҄ꙗ, съкаꙁател҄ѣсъкаꙁател҄емь, съкаꙁател҄емъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
съкаꙁател҄съкаꙁател҄юсъкаꙁател҄е, съкаꙁател҄съкаꙁател҄ь, съкаꙁател҄ъсъкаꙁател҄емъ, съкаꙁател҄емь, съкаꙁател҄ьмъ, съкаꙁател҄ьмьсъкаꙁател҄ѧ, съкаꙁател҄е
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
съкаꙁател҄, съкаꙁател҄ꙑсъкаꙁател҄хъ, съкаꙁател҄хьсъкаꙁател҄ꙗ, съкаꙁател҄ѣсъкаꙁател҄юсъкаꙁател҄ема
съкаꙁател҄ь -ꙗ м Тълкувател; човек, който разяснява се смокв мноꙁ съкаꙁателе рѣшꙙ о ждовьстѣ съборѣ прложенѣ бꙑт С 346.13 Изч С Гр ἑρμηνεύς Нвб Срв сказвач остар ОА ВА НГер ЕтМл