Исторически речник
съꙁьдат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съꙁьдатсъꙁждѫ, съꙁждѹсъꙁждешсъꙁждетъ, съꙁждеть, съꙁждетсъꙁждемъ, съꙁждемь, съꙁждем, съꙁждемосъꙁждете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съꙁждѫтъ, съꙁждѹтъ, съꙁждѫть, съꙁждѹть, съꙁждѫт, съꙁждѹтсъꙁждевѣсъꙁждетасъꙁждетесъꙁждсъꙁжд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съꙁждмъ, съꙁждѣмъ, съꙁждамъ, съꙁждмь, съꙁждѣмь, съꙁждамь, съꙁждм, съꙁждѣм, съꙁждамсъꙁждте, съꙁждѣте, съꙁждатесъꙁждвѣ, съꙁждѣвѣ, съꙁждавѣсъꙁждта, съꙁждѣта, съꙁждатасъꙁьдахъ, съꙁьдахь, съꙁьдахсъꙁьда
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съꙁьдасъꙁьдахомъ, съꙁьдахомь, съꙁьдахом, съꙁьдахмꙑсъꙁьдастесъꙁьдашѧ, съꙁьдашѫ, съꙁьдаша, съꙁьдаше, съꙁьдахѫсъꙁьдаховѣсъꙁьдаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съꙁьдастесъꙁьдаахъ, съꙁьдахъ, съꙁьдаахь, съꙁьдахь, съꙁьдаах, съꙁьдахсъꙁьдааше, съꙁьдашесъꙁьдааше, съꙁьдашесъꙁьдаахомъ, съꙁьдахомъ, съꙁьдаахомь, съꙁьдахомь, съꙁьдаахом, съꙁьдахомсъꙁьдаашете, съꙁьдашете, съꙁьдаасте, съꙁьдасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съꙁьдаахѫ, съꙁьдахѫ, съꙁьдаахѹ, съꙁьдахѹсъꙁьдааховѣ, съꙁьдаховѣсъꙁьдаашета, съꙁьдашета, съꙁьдааста, съꙁьдастасъꙁьдаашете, съꙁьдашете, съꙁьдаасте, съꙁьдасте
съꙁьдат -съꙁждѫ -съꙁждеш св 1. Построя, изградя, съзидам вьсѣкъ ѹбо же слꙑштъ словеса моѣ с  твортъ ѣ. ѹподоблѭ  мѫжѭ мѫдрѹ. же соꙁъда храмнѫ своѭ на камене М Мт 7.24 З А ꙇ аꙁъ же тебѣ глѭ. ѣко тꙑ ес петръ. ꙇ на семь камене съꙁждѫ црквъ моѭ ꙇ врата адова не ѹдолѣѭтъ е М Мт 16.18 З А ѣко мꙑ слꙑшахомꙑ глѭшть. ѣко аꙁъ раꙁорѭ црквь сѭ рѫкотворенѫѭ. ꙇ трьм дьньм нѫ нерѫкотворенѫ съꙁждѫ М Мк 14.58 З. Срв. СЕ48а 10 ꙇ рее се сътворѭ раꙁорѭ жтьнцѧ моѩ  большѧ съꙁждѫ М Лк 12.18 З А СК любтъ бо ѩꙁкъ нашъ. ꙇ съньмште тъ съꙁъда намъ М Лк 7.5 З А СК ѹблажі гі благоволеньемъ твоімъ сона. ї да съꙁіждѫтъ сѩ стѣнꙑ. їмъскꙑ СП 50.20 ѣко бъ спсетъ сіона. ї съꙁіждѫтъ сѩ граді їюдѣісті СП 68. 36 аште не гь съꙁждетъ домѹ. въсѹе трѹдшѩ сѩ ꙁждѫштеї СП 126.1 аурлꙗнъ же днъ отъ славънꙑхъ цѣсаръ мѫжь. протвѫ манастꙑрѹ отьца сак҄а. на полѹноштъ съꙁъда цръкъве свꙙтаꙿго. прьвомѫенка стефана С 208.27 тъ ѹбо въшьдъ въ градъ. въ црькъве велкѫѭ. ѭже съꙁъда цѣсарꙿ коньстатнъ С 214.29  прѣбꙑвъ въ гостньнц ꙗже прѣдъ градомъ. ꙗже съꙁъдана бꙑстъ отъ блаженꙑѧ еудок҄ѧ С 282.16 [г по]млѹ. раба своего. оа[на] преꙁвтера.  раба своего омѫ. съꙁъдавъшаѣ. храмъ. свѧтаего. власѣ. амнъ Т 2. За Бог — създам, сътворя ѣко тъ рее і бꙑшѩ. тъ повелѣ і соꙁъдаше сѩ СП 32.9 северъ ї море тꙑ соꙁъда СП 88.13 помѣні каѣ моѣ упостась. еда вьсѹе соꙁъда снꙑ ловѣѩ СП 88.48 прѣжде даже горꙑ не бꙑшѩ. ї соꙁъда сѩ ꙁемлѣ і ѹселенаѣ СП 89.2 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь сътворьшмь вꙿсѣьскаа ... съꙁъдавъшмь ка по обраꙁѹ своемѹ СЕ 52а 18 влко гі бже нашъ ... тꙑ своеѭ прѣмѫдростѭ. соꙁъдалъ ес ка СЕ 57b 19 съвлѣщ сѧ емѹ ветъхааго ка. ꙇ облѣщ сѧ емѹ въ новааго. съꙁъданааго по обраꙁѹ бжью СЕ 98b 13 послѣжде же вьсѣхъ съꙁъда ловѣка по обраꙁѹ свомѹ С 8.26 дьнесь адамъ съꙁъданъ бꙑстъ въ шестꙑ дьнь С 429.8  вдꙙтъ беꙁъ ою. съꙁъдавъшааго многоотельнаꙗ С 456.4 съꙁьданаꙗ ж ед κτίσις Създанието, творението, природата како ѹбо проꙁовѫ. сльньце нъ ноштѭ не осѣнꙗтъ сꙙ. ꙁвѣꙁдѫ нъ дьнꙿ сеѧ не покрꙑтъ. вь все врѣмꙙ освѣштатъ съꙁъданѫѭ С 509.5 3. Прич. мин. страд. като същ. съꙁьданꙑ м ед ὁ πλασϑείς Този, който е създаден, сътворен; човекът сънт мом штедротам хоштѫ съꙁъданааго по момѹ обраꙁѹ С 247.15 4. Прич. мин. деят. като същ. съꙁьдавꙑ м ед ὁ πλάσας, ὁ κτίσας Този, който е създал, сътворил; създател отъвѣштавъ же стꙑ варахс рее къ н҄мъ. н аꙁъ смъ съꙁъдавꙑ себе. н аꙁъ погѹбьꙗѭ себе С 269.17 Стесн.За Бог — създателят, творецът. въсаждеї ѹхо не слꙑшітъ л. лі соꙁъдавоі око не съмотрітъ СП 93.9 посъланъ бꙑстъ гаурлъ. обрѫт съꙁъдан. съꙁъдавъшѹѹмѹ  С 244.14 5. Устроя, уредя, наредя тꙑ сътворі вьсѩ прѣдѣлꙑ ꙁемлі. лѣто і веснѫ тꙑ соꙁъда СП 73.17 соꙁъда ѣко інорогъ свѩтнѫ своѭ въ ꙁемⷧі онова (!) ѭ въвъ вѣкъ СП 77.69  въшъдъ къ прѣподобьнѹѹмѹ вь клѣть. покланꙗаше сꙙ мѹ молꙙ . да бꙑ  то мѣсто съꙁъдано о мен го прѣѧлъ С 205.4 6. Прен. Укрепя, утвърдя, въздигна до вѣка ѹготоваѭ сѣмѩ твое. ї съꙁіждѫ въ родъ ї родъ прѣстолъ твоі СП 88.5 ѣко не раꙁѹмѣшѩ дѣла гнь і дѣлъ рѫкѹ его. раꙁоріші ѩ і не съꙁіждеші іхъ СП 27.5 ѣкоже рее въ вѣкъ млості съꙁіждѫтъ сѩ СП 88.3 събърашꙙ съборъ да не вѣрѫ съꙁждѫтъ. нъ да ѫгълънꙑ камень сънорꙙтъ С 385.13 7. Изградя отново, възобновя въ то же врѣмꙙ гргор наньꙁꙗнъскꙑ епскѹпъ. вънѫтрь въ градѣ въ малѣ црькв съборьі творѣѣше. събраѧ  ѹтврьждаѧ народъ ѹенмъ свомъ. о правѣ вѣрѣ. ꙗже црькꙑ потомъ цѣсаремъ повелѣнмъ съꙁъдана бꙑстꙿ С 198.8 с корене скопат  сьꙁъдат. с корене скопат елнъска трѣбшта. а съꙁъдат мѫеньскꙑ цръкъв С 357.17 пакꙑ съꙁьдат ἀνοικοδομέω, πάλιν οἰκοδομέω Изградя отново, възстановя, възобновя се поставьꙗѭ тꙙ дьнесь  корен скопат.  пакꙑ въсадт. оборт  пакꙑ съꙁъдат С 357.15 Образно. въꙁгласт глъ сѫдьнꙑѩ.  покааньѣ  любьве паⷦ҇ съꙁъдат дш просвѣщенье  срцю  ѹмъ польꙁьнъ Р II 2.8—9 съꙁьданꙑ прѣжде πρωτόπλαστος Първосъздаден егоже вдѣвъ адамъ съꙁъданꙑ прѣжде ... вьꙁп къ вьсѣмъ С 468.14 съꙁьдат сѧ М З А СК Б СП СЕ С Р Т Гр οἰκοδομέω ἀνοικοδομέω πλάσσω πλαστουργέω κτίζω [вар. γίγνομαι] μεγαλύνω ποιέω соꙁъдат съꙁъдат сьꙁъдат Нвб съзидам, съзиждам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР