Исторически речник
съꙁьдань [+]
NnOs | Nngs | Nnds | Nnis | Nnls | NnOp |
съꙁьдан, съꙁьдань | съꙁьданꙗ, съꙁьдана, съꙁьданьꙗ | съꙁьданю, съꙁьданѹ, съꙁьданью | съꙁьданмь, съꙁьданьмь, съꙁьданмъ, съꙁьданьмъ, съꙁьданмь, съꙁьданмъ | съꙁьдан, съꙁьдань, съꙁьдан | съꙁьданꙗ, съꙁьдана, съꙁьданьꙗ |
Nngp | Nndp | Nnip | Nnlp | NnOu | NnGu |
съꙁьдан, съꙁьдань, съꙁьдане | съꙁьданмъ, съꙁьданьмъ, съꙁьданмь, съꙁьданьмь, съꙁьданмъ, съꙁьданмь, съꙁьданомъ, съꙁьданамъ | съꙁьдан, съꙁьдань, съꙁьдан, съꙁьданм | съꙁьданхъ, съꙁьданьхъ, съꙁьданхь, съꙁьданьхь, съꙁьданхъ, съꙁьданхь | съꙁьдан, съꙁьдань | съꙁьданю, съꙁьданѹ, съꙁьданью |
NnDu | |||||
съꙁьданма, съꙁьданьма, съꙁьданма, съꙁьданма |
съꙁьдань
-ꙗ
ср
1. Създаване, сътворяване
а отъ наѧла съꙁъданю. мѫжа женѫ сътворлъ ѣ естъ бъ
М
Мк 10.6
З
Начин на създаване.
ѣкоже млѹетъ отцъ снꙑ. помілѹетъ гь боѩщѩѩ сѩ его. ѣко тъ поꙁна соꙁъданье наше. помѩнѫ ѣко пръсть есмъ
СП
102.14
2. Създание, творение
днеⷭ҇. несоꙁъданꙑ. отъ соꙁъданѣ своего. рѫкоѭ дръжмъ бꙑвает
СЕ
2а 15
ꙁаклнаѭ тѧ бгомь ... пръвое соꙁъдане рода нашего. намъ обновльшемь
СЕ
53а 21
гі вꙿседръжтелю ... тꙑ ꙁапрѣт нꙑнѣ. вьгнѣждьшюмѹ сѧ въ рабъ тво. протвьнааго дѣвола. ꙇ потвор твое соꙁъдане. ꙇ ꙁъм е ꙁ вьсѣкоѩ напаст дѣволѧ
СЕ
56а 15
гі бже нашъ ... ꙇ въꙁъвавъ съꙁъдане твое. ꙁъванемь стꙑмь
СЕ
98b 23
штѹждѹ бꙑт сѫштꙗ отьа. съꙁъдан вьнѣт дръꙁнѫ скврънънꙑ
С
188.8
посъланъ бꙑстъ гаурлъ. обрѫт съꙁъдан. съꙁъдавъшѹѹмѹ
С
244.13—14
въскрьсн отъ мрьтвꙑхъ. аꙁъ бо смъ жвотъ ловѣьскꙑ. въскрьсн съꙁьдан мо. въскрьсн ꙁрае мо. бꙑвꙑ по обраꙁѹ момѹ
С
468.26
3.
Прен. Назидание, поука
браⷮ҇. мрна гонмъ. ѣже въ съꙁдане себѣ
Е
4а 8
Изч
М
З
Е
СП
СЕ
С
Гр
κτίσις
κτίσμα
πλάσμα
διάπλασις
οἰκοδομή
соꙁъдань
соꙁъдан
съꙁдан
съꙁъдан
соꙁъдане
съꙁьдан
съꙁъдане
соꙁъданье
съꙁдане
Нвб
създание
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
БТР
АР
Срв
създаване