Исторически речник
съдѣꙗт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съдѣꙗтсъдѣѭ, съдѣѫ, съдѣѧ, съдѣюсъдѣш, съдѣаш, съдѣѣшсъдѣтъ, съдѣатъ, съдѣѣтъ, съдѣть, съдѣать, съдѣѣть, съдѣт, съдѣат, съдѣѣтсъдѣмъ, съдѣамъ, съдѣѣмъ, съдѣмь, съдѣамь, съдѣѣмь, съдѣм, съдѣам, съдѣѣм, съдѣмо, съдѣамо, съдѣѣмосъдѣмъ, съдѣамъ, съдѣѣмъ
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съдѣѭтъ, съдѣѫтъ, съдѣѧтъ, съдѣютъ, съдѣѭть, съдѣѫть, съдѣѧть, съдѣють, съдѣѭт, съдѣѫт, съдѣѧт, съдѣютсъдѣвѣ, съдѣавѣ, съдѣѣвѣсъдѣта, съдѣата, съдѣѣтасъдѣте, съдѣате, съдѣѣтесъдѣсъдѣ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съдѣмъ, съдѣмь, съдѣмсъдѣтесъдѣвѣсъдѣтасъдѣъ, съдѣахъ, съдѣхь, съдѣахь, съдѣх, съдѣахсъдѣ, съдѣа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съдѣ, съдѣасъдѣхомъ, съдѣахомъ, съдѣхомь, съдѣахомь, съдѣхом, съдѣахом, съдѣхмꙑ, съдѣахмꙑсъдѣсте, съдѣастесъдѣшѧ, съдѣашѧ, съдѣшѫ, съдѣашѫ, съдѣша, съдѣаша, съдѣше, съдѣаше, съдѣхѫ, съдѣахѫсъдѣховѣъ, съдѣаховѣсъдѣста, съдѣаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съдѣсте, съдѣастесъдѣꙗхъ, съдѣахъ, съдѣꙗхь, съдѣахь, съдѣꙗх, съдѣах, съдѣѧхъ, съдѣѧхь, съдѣѧхсъдѣꙗше, съдѣаше, съдѣѧшесъдѣꙗше, съдѣаше, съдѣѧшесъдѣꙗхомъ, съдѣахомъ, съдѣꙗхомь, съдѣахомь, съдѣꙗхом, съдѣахом, съдѣѧхомъ, съдѣѧхомь, съдѣѧхомсъдѣꙗшете, съдѣашете, съдѣꙗсте, съдѣасте, съдѣѧшете, съдѣѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съдѣꙗхѫ, съдѣахѫ, съдѣꙗхѹ, съдѣахѹ, съдѣѧхѹсъдѣꙗховѣ, съдѣаховѣ, съдѣѧховѣсъдѣꙗшета, съдѣашета, съдѣꙗста, съдѣаста, съдѣѧшета, съдѣѧстасъдѣꙗшете, съдѣашете, съдѣꙗсте, съдѣасте, съдѣѧшете, съдѣѧсте
съдѣꙗт -съдѣѭ -съдѣш св несв 1. Направя, сторя, извърша да б кꙿ томѹ. несоже врѣдъна. на тѣлесехъ схъ. ꙁнаменаваемꙑхъ съдѣалъ. нъ да прꙇмѫтъ крѣпость СЕ 51b 16 ꙇ тѣмъ отърад гі. ꙇ отъпѹст. ꙇ отъдажд. ѣко благꙑ клюⷠ҇ць. прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа  невольнаа. вѣдомаа ꙇ невѣдомаа. авленаа  не авленаа. съдѣѣнаа. дѣломь ꙇл словомь СЕ 66а 5 напасть бо мі створі вельѭ. тъштетѫ мі сътворі. много м іꙁглагола. до главꙑ мі ꙁъло съдѣа К 9а 1 нашего бо рад сьпасеньꙗ. вьсе сьдѣалъ С 489.4—5  повелѣньꙗ дѣло бꙑстъ. беꙁдѹшьно стьство. дѹшьнаа жвотънаа ꙁнесе. такожде  нꙑнꙗ то жде повелѣнь вьсе сьдѣало С 495.27 робъ же вьсхотѣ то же сьтвор. а л владꙑка не може. же е покѹшалъ. ꙗко же  оно бꙑстъ помꙑшльшꙋ богов. тако же  се сьдѣа въловѣьшѹ сꙙ бжю сꙑнѹ С 502.8 съдѣꙗнаꙗ ср мн τὰ πεπραγμένα Деянията ѡ лѹтѣ мьнѣ то страшьно сѫдще. ѡно. на немьже хеⷭ҇ сѧдеш сьдѣа [!] ТФ Б 10 2. Извършвам свещенодействие, свещенодействам ꙁапрѣштат не обідѣті. кого немоштьнѣішіхъ. ні поганъскъ етеръ обꙑаі съдѣат К 2а 15 СЕ ТФ К С Гр ἐργάζομαι πράττω ἐν πράξει съдѣат съдѣѣт сьдѣат Нвб Срв дея, деям остар ОА ВА ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА