Исторически речник
съдѣꙗт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
съдѣꙗт | съдѣѭ, съдѣѫ, съдѣѧ, съдѣю | съдѣш, съдѣаш, съдѣѣш | съдѣтъ, съдѣатъ, съдѣѣтъ, съдѣть, съдѣать, съдѣѣть, съдѣт, съдѣат, съдѣѣт | съдѣмъ, съдѣамъ, съдѣѣмъ, съдѣмь, съдѣамь, съдѣѣмь, съдѣм, съдѣам, съдѣѣм, съдѣмо, съдѣамо, съдѣѣмо | съдѣмъ, съдѣамъ, съдѣѣмъ |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
съдѣѭтъ, съдѣѫтъ, съдѣѧтъ, съдѣютъ, съдѣѭть, съдѣѫть, съдѣѧть, съдѣють, съдѣѭт, съдѣѫт, съдѣѧт, съдѣют | съдѣвѣ, съдѣавѣ, съдѣѣвѣ | съдѣта, съдѣата, съдѣѣта | съдѣте, съдѣате, съдѣѣте | съдѣ | съдѣ |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
съдѣмъ, съдѣмь, съдѣм | съдѣте | съдѣвѣ | съдѣта | съдѣъ, съдѣахъ, съдѣхь, съдѣахь, съдѣх, съдѣах | съдѣ, съдѣа |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
съдѣ, съдѣа | съдѣхомъ, съдѣахомъ, съдѣхомь, съдѣахомь, съдѣхом, съдѣахом, съдѣхмꙑ, съдѣахмꙑ | съдѣсте, съдѣасте | съдѣшѧ, съдѣашѧ, съдѣшѫ, съдѣашѫ, съдѣша, съдѣаша, съдѣше, съдѣаше, съдѣхѫ, съдѣахѫ | съдѣховѣъ, съдѣаховѣ | съдѣста, съдѣаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
съдѣсте, съдѣасте | съдѣꙗхъ, съдѣахъ, съдѣꙗхь, съдѣахь, съдѣꙗх, съдѣах, съдѣѧхъ, съдѣѧхь, съдѣѧх | съдѣꙗше, съдѣаше, съдѣѧше | съдѣꙗше, съдѣаше, съдѣѧше | съдѣꙗхомъ, съдѣахомъ, съдѣꙗхомь, съдѣахомь, съдѣꙗхом, съдѣахом, съдѣѧхомъ, съдѣѧхомь, съдѣѧхом | съдѣꙗшете, съдѣашете, съдѣꙗсте, съдѣасте, съдѣѧшете, съдѣѧсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
съдѣꙗхѫ, съдѣахѫ, съдѣꙗхѹ, съдѣахѹ, съдѣѧхѹ | съдѣꙗховѣ, съдѣаховѣ, съдѣѧховѣ | съдѣꙗшета, съдѣашета, съдѣꙗста, съдѣаста, съдѣѧшета, съдѣѧста | съдѣꙗшете, съдѣашете, съдѣꙗсте, съдѣасте, съдѣѧшете, съдѣѧсте |
съдѣꙗт
-съдѣѭ
-съдѣш
св
несв
1. Направя, сторя, извърша
да б кꙿ томѹ. несоже врѣдъна. на тѣлесехъ схъ. ꙁнаменаваемꙑхъ съдѣалъ. нъ да прꙇмѫтъ крѣпость
СЕ
51b 16
ꙇ тѣмъ отърад гі. ꙇ отъпѹст. ꙇ отъдажд. ѣко благꙑ клюⷠ҇ць. прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа невольнаа. вѣдомаа ꙇ невѣдомаа. авленаа не авленаа. съдѣѣнаа. дѣломь ꙇл словомь
СЕ
66а 5
напасть бо мі створі вельѭ. тъштетѫ мі сътворі. много м іꙁглагола. до главꙑ мі ꙁъло съдѣа
К
9а 1
нашего бо рад сьпасеньꙗ. вьсе сьдѣалъ
С
489.4—5
повелѣньꙗ дѣло бꙑстъ. беꙁдѹшьно стьство. дѹшьнаа жвотънаа ꙁнесе. такожде нꙑнꙗ то жде повелѣнь вьсе сьдѣало
С
495.27
робъ же вьсхотѣ то же сьтвор. а л владꙑка не може. же е покѹшалъ. ꙗко же оно бꙑстъ помꙑшльшꙋ богов. тако же се сьдѣа въловѣьшѹ сꙙ бжю сꙑнѹ
С
502.8
съдѣꙗнаꙗ
ср
мн
τὰ πεπραγμένα
Деянията
ѡ лѹтѣ мьнѣ то страшьно сѫдще. ѡно. на немьже хеⷭ҇ сѧдеш сьдѣа [!]
ТФ
Б 10
2. Извършвам свещенодействие, свещенодействам
ꙁапрѣштат не обідѣті. кого немоштьнѣішіхъ. ні поганъскъ етеръ обꙑаі съдѣат
К
2а 15
СЕ
ТФ
К
С
Гр
ἐργάζομαι
πράττω
ἐν πράξει
съдѣат
съдѣѣт
сьдѣат
Нвб
Срв
дея, деям
остар
ОА
ВА
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА