Исторически речник
съдѣлат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съдѣлатсъдѣлаѭ, съдѣлаѫ, съдѣлаѧ, съдѣлаюсъдѣлаш, съдѣлаеш, съдѣлаашсъдѣлатъ, съдѣлаетъ, съдѣлаатъ, съдѣлать, съдѣлаеть, съдѣлаать, съдѣлат, съдѣлает, съдѣлаатсъдѣламъ, съдѣлаемъ, съдѣлаамъ, съдѣламь, съдѣлаемь, съдѣлаамь, съдѣлам, съдѣлаем, съдѣлаам, съдѣламо, съдѣлаемо, съдѣлаамосъдѣлате, съдѣлаете, съдѣлаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съдѣлаѭтъ, съдѣлаѫтъ, съдѣлаѧтъ, съдѣлаютъ, съдѣлаѭть, съдѣлаѫть, съдѣлаѧть, съдѣлають, съдѣлаѭт, съдѣлаѫт, съдѣлаѧт, съдѣлаютсъдѣлавѣ, съдѣлаевѣ, съдѣлаавѣсъдѣлата, съдѣлаета, съдѣлаатасъдѣлате, съдѣлаете, съдѣлаатесъдѣласъдѣла
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съдѣламъ, съдѣламь, съдѣламсъдѣлатесъдѣлавѣсъдѣлатасъдѣлахъ, съдѣлахь, съдѣлахсъдѣла
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съдѣласъдѣлахомъ, съдѣлахомь, съдѣлахом, съдѣлахмꙑсъдѣластесъдѣлашѧ, съдѣлашѫ, съдѣлаша, съдѣлаше, съдѣлахѫсъдѣлаховѣсъдѣласта
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съдѣластесъдѣлаахъ, съдѣлахъ, съдѣлаахь, съдѣлахь, съдѣлаах, съдѣлахсъдѣлааше, съдѣлашесъдѣлааше, съдѣлашесъдѣлаахомъ, съдѣлахомъ, съдѣлаахомь, съдѣлахомь, съдѣлаахом, съдѣлахомсъдѣлаашете, съдѣлашете, съдѣлаасте, съдѣласте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съдѣлаахѫ, съдѣлахѫ, съдѣлаахѹ, съдѣлахѹсъдѣлааховѣ, съдѣлаховѣсъдѣлаашета, съдѣлашета, съдѣлааста, съдѣластасъдѣлаашете, съдѣлашете, съдѣлаасте, съдѣласте
съдѣлат -съдѣлаѭ -съдѣлаш св 1. Извърша, сторя ꙇс же рее останѣте еѩ по ъто ѭ трѹждаате. добро бо дѣло съдѣла о мьнѣ М Мк 14.6 З. Срв.Мт 26.10 СК а творѧ стнѫ грѧдетъ къ свѣтѹ. да авѧтъ сѧ дѣла его ѣко о бѕѣ сѫтъ съдѣлана М Йо 3.21А бже ѹшіма наші ѹслꙑшахомъ. оці наші повѣдѣшѩ намъ. дѣло еже съдѣла во дьні іхъ. во дъні пръвꙑѩ СП 43.2 сь тѣм хоштевѣ бꙑт. съ тѣм желавѣ жт. ꙗрѹ да бꙑ обрѣлъ лютѣшꙙ  неловѣьнѣшꙙ. да бꙑшꙙ та жде  нама съдѣлалꙑ. ꙗже  вѣ о рабѣхъ божхъ С 213.4 не бо ꙗко ловѣкъ бꙑстъ снъ бож. ї же на н҄ь мѫлъ томѹ прѣдолѣ. пльтѭ то сьдѣлавъ. ꙗже на ꙁълааго  врага побѣда. тѫ сьдѣлавъ тѣмь цѣсарь бꙑстъ С 328.4, 5 блѫдъ сътворхъ. ѹбо сьдѣлахъ. крьвь неповньнѫ пролꙗхъ С 528.11 Образно. бъ же цѣсарь нашь прѣжде вѣка. съдѣла спн посрѣдѣ ꙁемлѩ СП 73.12 Срв. Е32а 9 2. Направя, изработя  въ немъ ѹготова съсѫдꙑ съмрътънъїѩ. стрѣлꙑ своѩ горѫщімъ съдѣла СП 7.14 сротоѭ отъ родтел҄ь оставьнъ бꙑстъ. то же полѹвъ. окꙑ вешт многодѣтѣльнѣ мѹ съдѣланѣ.  двьрьмъ отвръꙁъшамъ сꙙ мꙋ. на дѣло дѹховьно С 546.23 3. Поработя, потрудя се днонадесꙙтааго аса дѣлател҄ь. вь сего бо дьне жꙁн спльн дѣло.  аште  на днь асъ наѧтъ бꙑстъ нъ добрѣ сьдѣла С 427.6 Изч М З А СК Е СП С Гр ἐργάζομαι ἐξεργάζομαι πραγματεύομαι χρηματίζω сьдѣлат Нвб сделювам диал НТ