Исторически речник
съдѣлат [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
съдѣлат | съдѣлаѭ, съдѣлаѫ, съдѣлаѧ, съдѣлаю | съдѣлаш, съдѣлаеш, съдѣлааш | съдѣлатъ, съдѣлаетъ, съдѣлаатъ, съдѣлать, съдѣлаеть, съдѣлаать, съдѣлат, съдѣлает, съдѣлаат | съдѣламъ, съдѣлаемъ, съдѣлаамъ, съдѣламь, съдѣлаемь, съдѣлаамь, съдѣлам, съдѣлаем, съдѣлаам, съдѣламо, съдѣлаемо, съдѣлаамо | съдѣлате, съдѣлаете, съдѣлаате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
съдѣлаѭтъ, съдѣлаѫтъ, съдѣлаѧтъ, съдѣлаютъ, съдѣлаѭть, съдѣлаѫть, съдѣлаѧть, съдѣлають, съдѣлаѭт, съдѣлаѫт, съдѣлаѧт, съдѣлают | съдѣлавѣ, съдѣлаевѣ, съдѣлаавѣ | съдѣлата, съдѣлаета, съдѣлаата | съдѣлате, съдѣлаете, съдѣлаате | съдѣла | съдѣла |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
съдѣламъ, съдѣламь, съдѣлам | съдѣлате | съдѣлавѣ | съдѣлата | съдѣлахъ, съдѣлахь, съдѣлах | съдѣла |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
съдѣла | съдѣлахомъ, съдѣлахомь, съдѣлахом, съдѣлахмꙑ | съдѣласте | съдѣлашѧ, съдѣлашѫ, съдѣлаша, съдѣлаше, съдѣлахѫ | съдѣлаховѣ | съдѣласта |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
съдѣласте | съдѣлаахъ, съдѣлахъ, съдѣлаахь, съдѣлахь, съдѣлаах, съдѣлах | съдѣлааше, съдѣлаше | съдѣлааше, съдѣлаше | съдѣлаахомъ, съдѣлахомъ, съдѣлаахомь, съдѣлахомь, съдѣлаахом, съдѣлахом | съдѣлаашете, съдѣлашете, съдѣлаасте, съдѣласте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
съдѣлаахѫ, съдѣлахѫ, съдѣлаахѹ, съдѣлахѹ | съдѣлааховѣ, съдѣлаховѣ | съдѣлаашета, съдѣлашета, съдѣлааста, съдѣласта | съдѣлаашете, съдѣлашете, съдѣлаасте, съдѣласте |
съдѣлат
-съдѣлаѭ
-съдѣлаш
св
1. Извърша, сторя
ꙇс же рее останѣте еѩ по ъто ѭ трѹждаате. добро бо дѣло съдѣла о мьнѣ
М
Мк 14.6
З.
Срв.Мт 26.10
СК
а творѧ стнѫ грѧдетъ къ свѣтѹ. да авѧтъ сѧ дѣла его ѣко о бѕѣ сѫтъ съдѣлана
М
Йо 3.21А
бже ѹшіма наші ѹслꙑшахомъ. оці наші повѣдѣшѩ намъ. дѣло еже съдѣла во дьні іхъ. во дъні пръвꙑѩ
СП
43.2
сь тѣм хоштевѣ бꙑт. съ тѣм желавѣ жт. ꙗрѹ да бꙑ обрѣлъ лютѣшꙙ неловѣьнѣшꙙ. да бꙑшꙙ та жде нама съдѣлалꙑ. ꙗже вѣ о рабѣхъ божхъ
С
213.4
не бо ꙗко ловѣкъ бꙑстъ снъ бож. ї же на н҄ь мѫлъ томѹ прѣдолѣ. пльтѭ то сьдѣлавъ. ꙗже на ꙁълааго врага побѣда. тѫ сьдѣлавъ тѣмь цѣсарь бꙑстъ
С
328.4, 5
блѫдъ сътворхъ. ѹбо сьдѣлахъ. крьвь неповньнѫ пролꙗхъ
С
528.11
Образно.
бъ же цѣсарь нашь прѣжде вѣка. съдѣла спн посрѣдѣ ꙁемлѩ
СП
73.12
Срв.
Е32а 9
2. Направя, изработя
въ немъ ѹготова съсѫдꙑ съмрътънъїѩ. стрѣлꙑ своѩ горѫщімъ съдѣла
СП
7.14
сротоѭ отъ родтел҄ь оставьнъ бꙑстъ. то же полѹвъ. окꙑ вешт многодѣтѣльнѣ мѹ съдѣланѣ. двьрьмъ отвръꙁъшамъ сꙙ мꙋ. на дѣло дѹховьно
С
546.23
3. Поработя, потрудя се
днонадесꙙтааго аса дѣлател҄ь. вь сего бо дьне жꙁн спльн дѣло. аште на днь асъ наѧтъ бꙑстъ нъ добрѣ сьдѣла
С
427.6
Изч
М
З
А
СК
Е
СП
С
Гр
ἐργάζομαι
ἐξεργάζομαι
πραγματεύομαι
χρηματίζω
сьдѣлат
Нвб
сделювам
диал
НТ