Исторически речник
съгрѣшт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
съгрѣшт | съгрѣшѫ, съгрѣшѹ | съгрѣшш | съгрѣштъ, съгрѣшть, съгрѣшт | съгрѣшмъ, съгрѣшмь, съгрѣшм, съгрѣшмо | съгрѣште |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
съгрѣшѧтъ, съгрѣшѧть, съгрѣшѧт | съгрѣшвѣ | съгрѣшта | съгрѣште | съгрѣш | съгрѣш |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
съгрѣшмъ, съгрѣшмь, съгрѣшм | съгрѣште | съгрѣшвѣ | съгрѣшта | съгрѣшхъ, съгрѣшхь, съгрѣшх | съгрѣш |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
съгрѣш | съгрѣшхомъ, съгрѣшхомь, съгрѣшхом, съгрѣшхмꙑ | съгрѣшсте | съгрѣшшѧ, съгрѣшшѫ, съгрѣшша, съгрѣшше, съгрѣшхѫ | съгрѣшховѣ | съгрѣшста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
съгрѣшсте | съгрѣшаахъ, съгрѣшахъ, съгрѣшаахь, съгрѣшахь, съгрѣшаах, съгрѣшах | съгрѣшааше, съгрѣшаше | съгрѣшааше, съгрѣшаше | съгрѣшаахомъ, съгрѣшахомъ, съгрѣшаахомь, съгрѣшахомь, съгрѣшаахом, съгрѣшахом | съгрѣшаашете, съгрѣшашете, съгрѣшаасте, съгрѣшасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
съгрѣшаахѫ, съгрѣшахѫ, съгрѣшаахѹ, съгрѣшахѹ | съгрѣшааховѣ, съгрѣшаховѣ | съгрѣшаашета, съгрѣшашета, съгрѣшааста, съгрѣшаста | съгрѣшаашете, съгрѣшашете, съгрѣшаасте, съгрѣшасте |
съгрѣшт
-съгрѣшѫ
-съгрѣшш
св
1. Имам вина за нещо, сгреша
каꙗ бо бѣ бѣда словомъ съхнѫт смокв ... ꙿто л съгрѣш смокꙑ
С
345.25
ъстънꙑ отье. пон҄еже съгрѣшлъ смъ. нѣто мол҄ѫ особо блаженꙑма вама повѣдат
С
286.9
2. Съгреша; извърша грях, прегрешение
аще же съгрѣштъ къ тебѣ братръ тво. ꙇд обл междю собоѭ тѣмь еднѣмь. аще тебе послѹшаатъ пробрѧщеш братръ тво
М
Мт 18.15
ЗI
А
СК
тъгда вдѣвъ юда прѣдавꙑ его. ѣко осѫдшѧ . раскаавъ сѧ въꙁврат тр десѧт съребрьнкъ. архереомъ старьцемъ глѧ. съгрѣшхъ прѣдавъ кръвъ неповнънѫ
М
Мт 27.4
З,
А, СК. Срв. К5b 12, 14
С414.21,
24
въпросшѧ ѹенц его глѭще. ѹтелю къто съгрѣш. сь л л родтелѣ его. да слѣпъ род сѧ
М
Йо 9.2
З
А
аꙁъ рѣхъ гі помлѹі мѩ. ї сцѣл дшѫ моѭ ѣко съгрѣшіхъ тебѣ
СП
40.5
надо вьсѣмі сімі съгрѣшішѩ пакꙑ емѹ. ї не ѩсі вѣрꙑ юдесемъ емѹ
СП
77.32
ѣко благꙑ кⷠ҇люць бъ ес. отъпѹст. ѣко нѣстъ ка. ꙇж жвъ бѫдетъ. не съгрѣштъ
СЕ
57а 11
прм сповѣдане раба твоего сего. еже аще съгрѣш. волеѭ. л не волеѭ
СЕ
77а 16
покаавъш бо сꙙ. наꙙшꙙ съ велкомъ гласомъ вьпт глаголат. съгрѣшхомъ беꙁаконꙿновахомъ. оцѣст съпасе
С
110.30
н днъ отъ васъ да не съгрѣштъ. велкꙑмъ грѣхомъ хѹлоѭ ꙗже на свꙙтꙑ дѹхъ
С
135.30
оставш врагѹ грѣхꙑ. простъ бѫдеш же къ владꙑцѣ съгрѣш
С
407.9
съгрѣштъ ловѣкъ къ ловѣкѹ молтъ сꙙ ꙁа н҄ь. аште л къ богѹ съгрѣштъ кто молтъ сꙙ ꙁа н҄ь
С
407.13
съгрѣшлъ адамъ ѹмрѣтъ. не съгрѣшлъ хъ ѹмрѣтъ
С
493.26
Прелюбодействам.
аще кꙿто помꙑслтъ на женѫ. тѹждѭ. тол не можетъ съ неѭ съгрѣшт. лѣⷮ҇. да покаетъ сѧ
СЕ
103а 8
3.
Прич. мин. деят. като същ.
съгрѣшвꙑ
м
ед
съгрѣшвъше
м
мн
ὁ ἁμαρτών, οἱ ἁμαρτάνοντες
Този, който е съгрешил; тези, които са съгрешили; грешник, грешници
со дѣлма пото. да съгрѣшвꙑ ... въꙁможетъ отъ ѫꙁъ съмрьтьнꙑхъ ꙁбавт
С
493.29
многа же о сѫдьнѣѣмь дьн съкаꙁова словеса ... о цѣсарьств небесьнѣѣмь ... же мѫт съгрѣшвъшꙙѧ
С
412.29— 30
4.
Прич. мин. деят. като същ.
не съгрѣшвꙑ
м
ед
не съгрѣшьше
и
несъгрѣшвъше
м
мн
ὁ μὴ ἁμαρτών, οἱ μὴ ἁμαρτήσαντες
Тoзи, който не e съгрешил; тези, които не са съгрешили; праведник; праведници
со дѣлма пото. да съгрѣшвꙑ ѹмьрꙑ не съгрѣшвъшїмъ. въꙁможетъ отъ ѫꙁъ съмрьтьнꙑхъ ꙁбавт
С
493.30
ѹцѣсар сꙙ съмрьть отъ адама до мосеа. на не съгрѣшьшїхъ
С
482. 19
Срв.
С10.6
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
ἁμαρτάνω
πλημμελέομαι
πταίω
σφάλλομαι
ὁράω
πλημμελήματα
съгрѣшіт
Нвб
съгреша
остар
ОА
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
сгреша
ОА
АК
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА