Исторически речник
съвѧꙁатII [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
съвѧꙁат | съвѧжѫ, съвѧжѹ | съвѧжеш | съвѧжетъ, съвѧжеть, съвѧжет | съвѧжемъ, съвѧжемь, съвѧжем, съвѧжемо | съвѧжете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
съвѧжѫтъ, съвѧжѹтъ, съвѧжѫть, съвѧжѹть, съвѧжѫт, съвѧжѹт | съвѧжевѣ | съвѧжета | съвѧжете | съвѧж | съвѧж |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
съвѧжмъ, съвѧжѣмъ, съвѧжамъ, съвѧжмь, съвѧжѣмь, съвѧжамь, съвѧжм, съвѧжѣм, съвѧжам | съвѧжте, съвѧжѣте, съвѧжате | съвѧжвѣ, съвѧжѣвѣ, съвѧжавѣ | съвѧжта, съвѧжѣта, съвѧжата | съвѧꙁахъ, съвѧꙁахь, съвѧꙁах | съвѧꙁа |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
съвѧꙁа | съвѧꙁахомъ, съвѧꙁахомь, съвѧꙁахом, съвѧꙁахмꙑ | съвѧꙁасте | съвѧꙁашѧ, съвѧꙁашѫ, съвѧꙁаша, съвѧꙁаше, съвѧꙁахѫ | съвѧꙁаховѣ | съвѧꙁаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
съвѧꙁасте | съвѧꙁаахъ, съвѧꙁахъ, съвѧꙁаахь, съвѧꙁахь, съвѧꙁаах, съвѧꙁах | съвѧꙁааше, съвѧꙁаше | съвѧꙁааше, съвѧꙁаше | съвѧꙁаахомъ, съвѧꙁахомъ, съвѧꙁаахомь, съвѧꙁахомь, съвѧꙁаахом, съвѧꙁахом | съвѧꙁаашете, съвѧꙁашете, съвѧꙁаасте, съвѧꙁасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
съвѧꙁаахѫ, съвѧꙁахѫ, съвѧꙁаахѹ, съвѧꙁахѹ | съвѧꙁааховѣ, съвѧꙁаховѣ | съвѧꙁаашета, съвѧꙁашета, съвѧꙁааста, съвѧꙁаста | съвѧꙁаашете, съвѧꙁашете, съвѧꙁаасте, съвѧꙁасте |
съвѧꙁат
-съвѧжѫ
-съвѧжеш
св
1. Опаша, стегна нещо с въже, връв и под., свържа
ꙇ въ врѣмѧ жѧтвꙑ. рекѫ дѣлателемъ. съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате въ снопꙑ
М
Мт 13.30
З
А
У
въложвъ вь тр десꙙт кръагъ. ѹтврьдвъ съвꙙꙁа пеатьлѣ оловомъ
С
45.10
Образно.
еже аще съвѧжеш на ꙁем. бѫдетъ съвѧꙁано на нбесехъ. ꙇ еже аще раꙁдрѣшш на ꙁем бѫдетъ раꙁдрѣшено на небесехъ
М
Мт 16.19
З
А
ъто же къто реетъ. море простръто вдѧ. ꙇ пѣсъкомь съвѧꙁано
К
10а 6
не сего бо рад тꙙ сътворхъ. да въ адѣ съвꙙꙁанъ с
С
468.24
тѹ съвꙙꙁанъ адамъ съвꙙꙁанꙑ прѣжде. ѹмьрꙑ прѣжде вьсѣхъ. съвꙙꙁанъ прѣсподьнѣ
С
460.10
2. Привържа, вържа за нещо, завържа
съвꙙꙁа брѣмꙙ хотꙙ на скотъ въꙁложт
С
41.10
прведъ го къ стѹѹмѹ кононѹ съвꙙꙁавъ съ краденꙑмъ сланѹтꙿкомꙿ хѹлѣаше глагол҄ꙙ
С
41.19
повелѣ же вовода. съвꙙꙁавъше ꙁа вꙑѭ вест вьсꙙ вькѹпѣ къ ꙁерѹ
С
76.8
3. Обвия, повия мъртвец в специално платно
не можааше л ѹкро отрѣшт. мже сам погрбаѭште съвꙙꙁашꙙ
С
311.19
въꙁъва гласомъ велкомъ глагол҄ꙙ лаꙁаре грꙙд вънъ. аб ꙁлѣꙁе мрьтвꙑ. съвꙙꙁанама рѫкама ногама ѹкро
С
317.6
4. Завържа някого, попреча му да се движи
л како можетъ къто вьнт въ домъ крѣпъкааго. ꙇ съсѫдꙑ его расхꙑтт. аще не пръвѣе съвѧжетъ крѣпъкааго. ꙇ тогда домъ его расхꙑттъ
М
Мт 12.29
З
ꙇродъ бо емъ оанꙿна съвѧꙁа . ꙇ въсад вь темьнцѫ
М
Мт 14.3
З
тъгда рее цсръ слѹгамъ. съвѧꙁавъше емѹ рѫцѣ ноѕѣ. в(ъ)ꙁьмѣте
М
Мт 22.13
З
А
ꙇ ові съвѧꙁавъше ха отъсꙑлахѫ. а ꙇже отъ поганъ. ꙇнодшъно его прімахѫ
К
13b 17
обрѣтошꙙ стааго савна съ нѣм шестѭ братѧ. съвꙙꙁавъше влѣкошꙙ вънъ с клѣт
С
146.1
съвꙙꙁанъ бꙑстъ не въꙁможе отъбѣгнѫт
С
474.6
прстѫпьшꙙ слѹгꙑ съвꙙꙁашꙙ мѹ рѫцѣ
С
13.1
Окова във вериги.
мъногꙑ кратꙑ пѫтꙑ ѫж желѣꙁнꙑ съвѧ(ꙁа)нѫ сѫщю. прѣтръꙁаахѫ сѧ отъ него. ѫжа желѣꙁна пѫта съкрѹшаахѫ сѧ
М
Мк 5.4
З
ѫꙁам въ тъмѫ вътрътъравъ. съвѧꙁанъ
СЕ
55а 9
ꙁлѣꙁъшемъ же мъ. желѣꙁнам вергам съвꙙꙁат хъ повелѣ
С
58.28
Хвърля, затворя в тъмница.
бѣ же нарцаемꙑ варавва съ свом ковьнкꙑ съвѧꙁанъ. ꙇже въ ковѣ ѹбство сътворшѧ
М
Мк 15.7
З
тѹ їѡсфъ съвꙙꙁанъ бꙑвꙑ въ егуптѣ въ темꙿнц. въ обраꙁъ хсовъ съвꙙꙁьню гню
С
460.26
Осъдя.
бꙑвъ съвѧꙁанъ отъ арꙿхерѣ. ꙇ старець юдѣскъ. вь ꙁаѹтрънмь съвѣтѣ. ꙇ прѣданъ пѫтьскѹмѹ платѹ
СЕ
49а 13
5.
Прич. мин. деят. като същ.
съвѧꙁавꙑ
м
ед
ὁ δήσας
Този, който е затворил, пленил някого
тъ стꙑ стъ. съвꙙꙁавꙑ омраъ. въ беꙁдьнѫ посьлавъ вꙑ
С
467.6
6.
прич
мин
страд
a)
Като прил.
съвѧꙁанъ, ꙑ
a) δεδεμένος, κατασχεϑείς, δέσμιος
Завързан, затворен, осъден
посъла же і анꙿна съвѧꙁана къ каꙇафѣ архереов
М
Йо 18.24
ꙁакон ѹже (!) рьнломъ лежꙙ. дѣлꙑ же праꙁдьнѹѧ. раꙁор же сьвꙙꙁанꙑ їс
С
433.17
кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его. кого отъмьштенꙗ же жва вдѣвъше сьвꙙꙁана бѣжашꙙ
С
441.22
тѹ сьвꙙꙁанꙑ сакъ. съвꙙꙁанꙑ древл҄е отъ авраама
С
460.22, 23
b)
b)
Като същ.
съвѧꙁанъ, –ꙑ
м
ед
σύζυγος, [ὁ] δέσμιος
Този, който е осъден, затворен; затворник
вдѣшꙙ многꙑ годꙑ сьвꙙꙁана ѧꙁ ослабьнааго
С
323.16
благословьнъ грꙙдꙑ. ада съвꙙꙁана покаꙁат. а адама отъ ѫꙁъ отрѣшт
С
341.28—29
молѭ вьі аꙁъ съвꙙꙁанꙑ о г подобьн(ѣ) ходт
ЗЛ
Iб 1
7.
Прен. Направя някого недъгав
сѭ же дъштерь аврамлѭ сѫштѫ. ѭже съвѧꙁа сотона се осмое на десѧте лѣто
М
Лк 13.16
З
А
СК
8.
Прен. Покоря, победя, сломя
ꙇ пакꙑ свободь бъⷭ҇і къ. імьже ꙇ бѣ съвѧꙁала съмрьть тѣмь же бесъмрьтье обрѣте
К
10b 4
камень на ѹкрѹхꙑ распаде сꙙ адова дръжава съвꙙꙁана бꙑстъ
С
475.17
Усмиря, укротя.
дрѹгꙑѧ же же на врѣдъ бѣаше ловѣкомъ обл. ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса
С
45.8
9.
Прен. Затворя, затъкна [уста]
да ꙁаражѫ млъанмъ отъвѣштан. да съвꙙжѫ млъанмъ ѹстьнѣ
С
242.7
опакꙑ съвѧꙁат
ἐξαγκωνίζω
Завържа някого с ръцете отзад, на гърба
онѣмъ же ꙗдѫштемъ въ клѣт. првꙙꙁашꙙ стааго дѫба сѹсѣ аворовѣ. опакꙑ же сꙑ съвꙙꙁанъ. молтвѫ сътворі надлъꙁѣ
С
18.10—11
съвѧꙁанъ бꙑват
δεσμέομαι
Бивам окован, затворен
въера съвꙙꙁанъ бꙑвааше. дьнесь нераꙁдрѣшьнам ѫꙁам сьвꙙꙁатъ мѫтелꙙ
С
449.28—29
съвѧꙁанꙑ прѣжде
πρωτόκτιστος, πρωτόπλαστος
Който е затворен по–напред, по–рано [образно]
адамъ онъ. сьвꙙꙁанꙑ вьсѣхъ къ прѣжде
С
468.1
тѹ съвꙙꙁанъ адамъ съвꙙꙁанꙑ прѣжде
С
460.11
съвѧꙁат съмрьтьѭ
δεσμεύω
Предам на смърт, осъдя на смърт
вьꙁьр прѣжде вьсѣхъ на блаженааго петра. како съвꙙꙁа съмрьтѭ. съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ сапфрѫ
С
358.8—9
М
З
А
СК
У
СЕ
К
С
ЗЛ
ХЛ
Гр
δέω
δεσμέω
καταδεσμέω
δεσμεύω
καταδέω
συνδέω
πεδάω
σφίγγω
κατέχω
ταῖς σειραῖς ἀποτίϑημι
δέσμιος
δεσμώτης
κατάδικος
съвꙙꙁат
сьвꙙꙁат
Нвб
свежа
остар
ЕтМл
БТР
РРОДД
ДА