Исторически речник
съвѣщат сѧ [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
съвѣщат сѧ | съвѣщаѭ, съвѣщаѫ, съвѣщаѧ, съвѣщаю | съвѣщаш, съвѣщаеш, съвѣщааш | съвѣщатъ, съвѣщаетъ, съвѣщаатъ, съвѣщать, съвѣщаеть, съвѣщаать, съвѣщат, съвѣщает, съвѣщаат | съвѣщамъ, съвѣщаемъ, съвѣщаамъ, съвѣщамь, съвѣщаемь, съвѣщаамь, съвѣщам, съвѣщаем, съвѣщаам, съвѣщамо, съвѣщаемо, съвѣщаамо | съвѣщате, съвѣщаете, съвѣщаате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
съвѣщаѭтъ, съвѣщаѫтъ, съвѣщаѧтъ, съвѣщаютъ, съвѣщаѭть, съвѣщаѫть, съвѣщаѧть, съвѣщають, съвѣщаѭт, съвѣщаѫт, съвѣщаѧт, съвѣщают | съвѣщавѣ, съвѣщаевѣ, съвѣщаавѣ | съвѣщата, съвѣщаета, съвѣщаата | съвѣщате, съвѣщаете, съвѣщаате | съвѣща | съвѣща |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
съвѣщамъ, съвѣщамь, съвѣщам | съвѣщате | съвѣщавѣ | съвѣщата | съвѣщахъ, съвѣщахь, съвѣщах | съвѣща |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
съвѣща | съвѣщахомъ, съвѣщахомь, съвѣщахом, съвѣщахмꙑ | съвѣщасте | съвѣщашѧ, съвѣщашѫ, съвѣщаша, съвѣщаше, съвѣщахѫ | съвѣщаховѣ | съвѣщаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
съвѣщасте | съвѣщаахъ, съвѣщахъ, съвѣщаахь, съвѣщахь, съвѣщаах, съвѣщах | съвѣщааше, съвѣщаше | съвѣщааше, съвѣщаше | съвѣщаахомъ, съвѣщахомъ, съвѣщаахомь, съвѣщахомь, съвѣщаахом, съвѣщахом | съвѣщаашете, съвѣщашете, съвѣщаасте, съвѣщасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
съвѣщаахѫ, съвѣщахѫ, съвѣщаахѹ, съвѣщахѹ | съвѣщааховѣ, съвѣщаховѣ | съвѣщаашета, съвѣщашета, съвѣщааста, съвѣщаста | съвѣщаашете, съвѣщашете, съвѣщаасте, съвѣщасте |
съвѣщат сѧ
-съвѣщаѭ сѧ
-съвѣщаш сѧ
св
несв
1. Наговоря се с някого за нещо
въꙁьр прѣжде вьсѣхъ на блаженааго петра. како съвꙙꙁа съмрьтѭ съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ сапфрѫ
С
358.9
ꙗко то сꙙ сьвѣштаста скѹсъ сътворт. дѹхомъ господьнемь. не сповѣдаста свого грѣха
С
363.18
сьвѣтьнкъ же хъ дꙗволъ. ꙁгꙋбвъ прьво дрѣво. мꙿже ѹмор адама. к томѹ пакꙑ прбѣгатъ. сьвѣшта сꙙ с н҄м на дрѣвѣ распꙙт їса
С
402.7
2. Съгласявам се с някого, с нещо
не сьвѣштаѭ сꙙ къ сѹтнѣ тво вѣрѣ
С
510.11
како м праꙁдьнѹш памꙙть. аште сꙙ не сьвѣштааш сь мноѭ
С
510.17
3. Посъветвам се, обсъдя нещо с някого
въскорѣ посълат мѹ помоштъ. дошьдъшѹ же цѣсарѹ дного града блꙁъ дѹнава. съглꙙдавъ воѧ своѧ съвѣштавъ сꙙ сь н҄м. нарее дьнь вь н҄ьже сьндетъ сꙙ сь ратьнкꙑ
С
196.10— 11
4. Реша, взема решение
семѹ же въꙁдрастомъ съвръшенѹ бꙑвъшѹ. родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї дѣвцеѭ менемь анꙿна
С
24.28
он ... съвѣштавъше сꙙ. мѣнѫ же. еуг҄ен. агаодорꙿ. елꙿпд. прѣподобн епп. прѣдошꙙ въ тъ херсоньскъ градъ
С
538.15
Изч
С
Гр
συμφωνέω
συμβουλεύω
ἀνακοινόομαι
съвѣштат сꙙ
сьвѣштат сꙙ
Вж. при
съвѣщават сѧ
Нвб