Исторически речник
съвѣщат сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съвѣщат сѧсъвѣщаѭ, съвѣщаѫ, съвѣщаѧ, съвѣщаюсъвѣщаш, съвѣщаеш, съвѣщаашсъвѣщатъ, съвѣщаетъ, съвѣщаатъ, съвѣщать, съвѣщаеть, съвѣщаать, съвѣщат, съвѣщает, съвѣщаатсъвѣщамъ, съвѣщаемъ, съвѣщаамъ, съвѣщамь, съвѣщаемь, съвѣщаамь, съвѣщам, съвѣщаем, съвѣщаам, съвѣщамо, съвѣщаемо, съвѣщаамосъвѣщате, съвѣщаете, съвѣщаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съвѣщаѭтъ, съвѣщаѫтъ, съвѣщаѧтъ, съвѣщаютъ, съвѣщаѭть, съвѣщаѫть, съвѣщаѧть, съвѣщають, съвѣщаѭт, съвѣщаѫт, съвѣщаѧт, съвѣщаютсъвѣщавѣ, съвѣщаевѣ, съвѣщаавѣсъвѣщата, съвѣщаета, съвѣщаатасъвѣщате, съвѣщаете, съвѣщаатесъвѣщасъвѣща
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съвѣщамъ, съвѣщамь, съвѣщамсъвѣщатесъвѣщавѣсъвѣщатасъвѣщахъ, съвѣщахь, съвѣщахсъвѣща
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съвѣщасъвѣщахомъ, съвѣщахомь, съвѣщахом, съвѣщахмꙑсъвѣщастесъвѣщашѧ, съвѣщашѫ, съвѣщаша, съвѣщаше, съвѣщахѫсъвѣщаховѣсъвѣщаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съвѣщастесъвѣщаахъ, съвѣщахъ, съвѣщаахь, съвѣщахь, съвѣщаах, съвѣщахсъвѣщааше, съвѣщашесъвѣщааше, съвѣщашесъвѣщаахомъ, съвѣщахомъ, съвѣщаахомь, съвѣщахомь, съвѣщаахом, съвѣщахомсъвѣщаашете, съвѣщашете, съвѣщаасте, съвѣщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съвѣщаахѫ, съвѣщахѫ, съвѣщаахѹ, съвѣщахѹсъвѣщааховѣ, съвѣщаховѣсъвѣщаашета, съвѣщашета, съвѣщааста, съвѣщастасъвѣщаашете, съвѣщашете, съвѣщаасте, съвѣщасте
съвѣщат сѧ -съвѣщаѭ сѧ -съвѣщаш сѧ св несв 1. Наговоря се с някого за нещо въꙁьр прѣжде вьсѣхъ на блаженааго петра. како съвꙙꙁа съмрьтѭ съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ  сапфрѫ С 358.9 ꙗко то сꙙ сьвѣштаста скѹсъ сътворт. дѹхомъ господьнемь. не сповѣдаста свого грѣха С 363.18 сьвѣтьнкъ же хъ дꙗволъ. ꙁгꙋбвъ прьво дрѣво. мꙿже ѹмор адама. к томѹ пакꙑ прбѣгатъ.  сьвѣшта сꙙ с н҄м на дрѣвѣ распꙙт їса С 402.7 2. Съгласявам се с някого, с нещо не сьвѣштаѭ сꙙ къ сѹтнѣ тво вѣрѣ С 510.11 како м праꙁдьнѹш памꙙть. аште сꙙ не сьвѣштааш сь мноѭ С 510.17 3. Посъветвам се, обсъдя нещо с някого  въскорѣ посълат мѹ помоштъ. дошьдъшѹ же цѣсарѹ дного града блꙁъ дѹнава. съглꙙдавъ воѧ своѧ  съвѣштавъ сꙙ сь н҄м. нарее дьнь вь н҄ьже сьндетъ сꙙ сь ратьнкꙑ С 196.10— 11 4. Реша, взема решение семѹ же въꙁдрастомъ съвръшенѹ бꙑвъшѹ. родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї дѣвцеѭ менемь анꙿна С 24.28 он ... съвѣштавъше сꙙ. мѣнѫ же. еуг҄ен. агаодорꙿ. елꙿпд. прѣподобн епп. прѣдошꙙ въ тъ херсоньскъ градъ С 538.15 Изч С Гр συμφωνέω συμβουλεύω ἀνακοινόομαι съвѣштат сꙙ сьвѣштат сꙙ Вж. при съвѣщават сѧ Нвб