Исторически речник
съвѣщат [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
съвѣщат | съвѣщаѭ, съвѣщаѫ, съвѣщаѧ, съвѣщаю | съвѣщаш, съвѣщаеш, съвѣщааш | съвѣщатъ, съвѣщаетъ, съвѣщаатъ, съвѣщать, съвѣщаеть, съвѣщаать, съвѣщат, съвѣщает, съвѣщаат | съвѣщамъ, съвѣщаемъ, съвѣщаамъ, съвѣщамь, съвѣщаемь, съвѣщаамь, съвѣщам, съвѣщаем, съвѣщаам, съвѣщамо, съвѣщаемо, съвѣщаамо | съвѣщате, съвѣщаете, съвѣщаате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
съвѣщаѭтъ, съвѣщаѫтъ, съвѣщаѧтъ, съвѣщаютъ, съвѣщаѭть, съвѣщаѫть, съвѣщаѧть, съвѣщають, съвѣщаѭт, съвѣщаѫт, съвѣщаѧт, съвѣщают | съвѣщавѣ, съвѣщаевѣ, съвѣщаавѣ | съвѣщата, съвѣщаета, съвѣщаата | съвѣщате, съвѣщаете, съвѣщаате | съвѣща | съвѣща |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
съвѣщамъ, съвѣщамь, съвѣщам | съвѣщате | съвѣщавѣ | съвѣщата | съвѣщахъ, съвѣщахь, съвѣщах | съвѣща |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
съвѣща | съвѣщахомъ, съвѣщахомь, съвѣщахом, съвѣщахмꙑ | съвѣщасте | съвѣщашѧ, съвѣщашѫ, съвѣщаша, съвѣщаше, съвѣщахѫ | съвѣщаховѣ | съвѣщаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
съвѣщасте | съвѣщаахъ, съвѣщахъ, съвѣщаахь, съвѣщахь, съвѣщаах, съвѣщах | съвѣщааше, съвѣщаше | съвѣщааше, съвѣщаше | съвѣщаахомъ, съвѣщахомъ, съвѣщаахомь, съвѣщахомь, съвѣщаахом, съвѣщахом | съвѣщаашете, съвѣщашете, съвѣщаасте, съвѣщасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
съвѣщаахѫ, съвѣщахѫ, съвѣщаахѹ, съвѣщахѹ | съвѣщааховѣ, съвѣщаховѣ | съвѣщаашета, съвѣщашета, съвѣщааста, съвѣщаста | съвѣщаашете, съвѣщашете, съвѣщаасте, съвѣщасте |
съвѣщат
-съвѣщаѭ
-съвѣщаш
св
несв
1. Уговоря се с някого за нещо, споразумея се, съглася се за нещо
ѣко аште дъва отъ васъ съвѣштаате на ꙁем о вьсѣко вешт еѩже колжъдо просте бѫдетъ ма. отъ отца моего же естъ ннбсхъ
М
Мт 18.19
ЗI
А
СК
съвѣщавъ же съ дѣлателꙑ. по пѣнѧꙁѹ на день. посъла ѩ въ вногⷬ҇дъ сво
М
Мт 20.2
ЗI
А
СК
Б
дрѹже не обждѫ тебе. не по пѣнѧꙁѹ л съвѣштахъ съ тобоѭ
М
Мт 20.13
ЗI
А
въꙁдрадовашѧ сѧ. съвѣшташѧ емѹ дат съребро
М
Лк 22.5
З
Взема решение.
отъ того же дьне съвѣшташѧ да бѫ ѹбл
М
Йо 11.53
З
А
съвѣшташѧ же архере. до (!) лаꙁара ѹбѭтъ
М
Йо 12.10
З
А
СК
2. Наговоря се за нещо против някого
ѣко слꙑшахъ рѫженъе много жівѫштхъ окръстъ его ҇д҇а събіраахѫ сѩ кѹпьно на мѩ. пріѩті дшѫ моѭ съвѣшташѩ
СП
30.14
на люді твоѩ лѫкавьновашѩ волеѭ. і (съ) съвѣшташѩ на свтꙑѩ твоѩ
СП
82.4
ѣко съвѣшташѩ іномꙑшленіемь къ себѣ. на тѩ ꙁавѣтъ ꙁѣшташѩ (!). села ідѹмѣіскаѣ іꙁмаїлтѣне. моѣвъ ї агарѣнѣ
СП
82.6
3. Уговоря, определя [цена]
ъто хоштете м даті. ꙇ аꙁъ вамъ прѣдамь і. ꙇ поставшѧ емѹ даті. ҃ћ. съребрьнікъ. цѣнѫ съвѣшташѧ кръві. не імѫшті цѣнꙑ
К
5b 31
4. Кажа, съобщя
пршъдъ бо нареенꙑ пророкъ къ даудꙋ. рее. црю. мамъ т нѣто сьвѣштат
С
359.25
се вамъ сьвѣштахъ да не оклевештѫ нѣц хрстоса глагол҄ѫште. поꙿто не прѣлож юдꙑ на добро
С
413.26
Обърна се, призова.
мала нѹжда дьнесь къ ваше любьв сьвѣштат. мала же нѹжда сьвѣштат
С
405.8, 8—9
5. Съветвам, уча, поучавам
лѣпо же бꙑ вамъ елномъ покарѣт сꙙ ѹітелю вашемѹ омрѹ. же сьвѣштатꙿ. неподобно стъ о ѹмраѭштхъ хвалт сꙙ
С
126.13
6.
Прич. мин. страд. като същ.
съвѣщанаꙗ
ср
мн
τὰ εἰρημένα
Казаното
хотѣхъ продльжт слово. нъ гонѣѭтъ съвѣштанаꙗ. вьнемьѭштмъ аште помьнꙙтъ
С
423.22—23
прѣжде съвѣщат
προαναφωνέω
Предскажа, предрека, предвещая
добрѣ о семь съ нѣм прѣжде сьвѣшта о васъ пророкъ саꙗ рекꙑ
С
325.15
съвѣщат слово съ [цѣмь]
συναίρω λόγον μετά [τινος]
Разчистя сметките си с някого
подобьно естъ црстве нбское. лкѹ црю. же ꙁвол съвѣщат слово съ рабꙑ своім
СК
Мт 18.23
М
З
А
СК
Б
СП
К
С
Гр
συμφωνέω
βουλεύομαι
συμβουλεύω
συμβουλεύομαι
συντίϑεμαι
καταβάλλω
λέγω
съвѣштат
сьвѣштат
Вж. при
съвѣщават сѧ
Нвб