Исторически речник
съвѣтъ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
съвѣтъ, съвѣть | съвѣта | съвѣтѹ, съвѣтов | съвѣтъ, съвѣть | съвѣта | съвѣтомь, съвѣтомъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
съвѣтѣ | съвѣте | съвѣт, съвѣтове | съвѣтъ, съвѣть, съвѣтовъ, съвѣтовь | съвѣтомъ, съвѣтомь, съвѣтовомъ, съвѣтовомь | съвѣтꙑ, съвѣтовꙑ |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
съвѣтꙑ, съвѣтовꙑ, съвѣтъм | съвѣтѣхъ, съвѣтѣхь, съвѣтохъ, съвѣтохь, съвѣтовохъ, съвѣтовохь | съвѣта | съвѣтѹ | съвѣтома |
съвѣтъ
-а
м
1. Съвет, поучение, наставление
і съвѣтомъ твоімь наставілъ мѩ есі
СП
72.24
дажд емѹ вѣдѣт. благодѣат вь пѣне ... въ съвѣтъ правьденъ. срце съмѣрено
СЕ
95а 11
Прен.Съветник.
їбо съвѣдѣнѣ твоѣ поѹеніе мое сѫтъ. ї съвѣт моі оправъданѣ твоѣ
СП
118.24
2. Съвет, съвещателно тяло, колективен орган със съответни власт и пълномощия
їсповѣмь сѩ тебѣ гі вьсѣмь срцемь моїмь. во съвѣтѣ правꙑхъ ї сонъмѣ веліѣ дѣла гнѣ
СП
110.1
амемѹрꙿмнѭ же нарцаѭтъ кнꙙꙁа сьвѣтъ хъ
С
56.8
Заседание, съвещание, съвет.
бꙑвъ съвѧꙁанъ отъ арꙿхерѣ. ꙇ старець юдѣскъ. вь ꙁаѹтрънмь съвѣтѣ. ꙇ прѣданъ пѫтьскѹмѹ платѹ
СЕ
49а 15
ѡ съборе дꙗволомъ на хрстоса събъранꙑ. ѡ сьвѣте ꙁълоб сплъненъ
С
385.26
ѡ сьвѣте ꙁълꙑ ꙁавстѭ сѣмъ. ꙁавстѭ обламъ
С
402.12
3. Събрание, сборище
блажен мѫжъ жъ не детъ на съвѣтъ неъствхъ
Е
20б 5
Срв.
СП1.1
4. Решение
сь не бѣ прсталъ съвѣтѣ дѣлѣ хъ
М
Лк 23.51
ѹѩдрішѩ ꙁабꙑшѩ дѣлѣла [!] его. не съхранішѩ съвѣта его
СП
105.13
събравъше же сꙙ вьс въ жлште жьрьца свого. много мꙑслвъше прокаꙁьлѣвъше. коньнѣе днъ ѧшꙙ сьвѣтъ
С
515.1
Съгласувано решение, съгласие.
съ сьвѣтомъ же обою цѣсарѹ. съставшꙙ рать на поганꙑ
С
197.5
5. Воля, промисъл
фарсѣ же ꙁаконьнц. съвѣтъ бж отъвръгѫ вь себѣ. не крьштьше сѧ отъ него
М
Лк 7.30
съвѣтъ же гнь вь вѣкъ прѣбꙑваетъ
СП
32.11
ѣко прогнѣвашѩ словеса бжьѣ. съвѣтъ вꙑшнѣго раꙁдражшѩ
СП
106.11
6. Схващане, замисъл
съвѣтъ ніштааго посрамісте. гь ѹпьваніе емѹ естъ
СП
13.6
Козни, интриги, заговорнически кроежи, заговор.
въ гръдості неьстваго въꙁгараетъ сѩ нщеі. ѹвѩꙁаѭтъ вь съвѣтѣхъ ѩже помꙑшлѣѭтъ
СП
9.23
ѹклонішѩ на тѩ ꙁълаѣ помꙑслішѩ. съвѣтꙑхъже не въꙁмогѫ съставіті
СП
20.12
гь раꙁарѣетъ съвѣтꙑ ѩꙁꙑкъ. ѡтъметаетъ же мꙑслі людеі. отъмѣтаетъ же съвѣтꙑ кънѩѕъ
СП
32.10
Зъл умисъл, коварство.
мъножіцеѭ іꙁбаві ѩ. ті же прогнѣвашѩ і съвѣтомъ своімъ
СП
105.43
страшьна хранꙙшта . ноштѭ дьнѭ отъ ѹбваѭштхъ поганꙑхъ съвѣта
С
292.25
болꙗрьскъ съвѣтъ
ἡ σύγκλητος βουλή
Сенат
еодѡръ отъ вьсего нꙑнꙗ бол҄ѣрьска съвѣта. къ доброьствомѹ нашемѹ цѣсарѹ ѹстнꙗнꙋ. о съмꙑслѣ стотѣ жтꙗ. правѣ вѣрѣ млост ѹдмъ стъ
С
281.13
дат съвѣтꙑ
συμβουλεύω
Посъветвам
бѣ же каꙇафа. давꙑ съвѣтꙑ ꙇюдѣомъ. ѣко добрѣе естъ едномѹ кѹ ѹмьрѣт ꙁа люд
З
Йо 18.14
А
СК
положт съвѣтъ
τίϑεμαι βουλάς
Скроя план, замисля
доколѣ положѫ съвѣтъ въ дші мое. болѣꙁнъ вь сръдьці моемъ дьнь і ноштъ
СП
12.3
Срв.
СЕ73b 19—20
съвѣт ꙁъл
δόλοι
Интриги, козни
ков же сьвѣт ꙁьл на нꙙ плетом бꙑваахѫ
С
85.11—12
съвѣтъ въꙁѧт
συμβούλιον λαμβάνω
Взема решение
ꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣтъ вьꙁꙙшꙙ. да погѹбꙙтъ
С
402.11
съвѣтъ дѣꙗт
Съвещавам се, правя съвещание
о немьже ꙁа ѹтра съвѣтъ дѣашѧ. старѣшнꙑ попове ждовсц. ꙇ старьц юдѣсц
СЕ
49а 10—11
съвѣтъ съвѣтоват
βουλὴν βουλεύομαι
Съветвам, давам съвет, предлагам
еуфмѹ архепскѹпѹ къснꙙтнꙗ града. потрѹдвъшѹ сꙙ ꙁа н҄ь. боговъгодьнъ съвѣтѹтъ съвѣтъ въ свꙙтꙑ градъ отт
С
282. 8—9
съвѣтъ сътварꙗт [творꙗт] на кого
συμβούλιον δίδωμι [вар. συμβούλιον ποιέω] κατά τινος, συμβούλιον ποιέω κατά τινος
Наговарям се срещу някого, правя заговор срещу някого
ꙇ абье ꙇшьдъше фарсѣ. съ іродѣнꙑ съвѣтъ сътварѣахѫ на нь. како ꙇ бѫ погѹбл
З
Мк 3.6
н же потръгнѫвъше беꙁѹмꙗ съмꙑслъ. сьвѣтъ на нь творѣахѫ
С
331.22
съвѣтъ сътворт
συμβουλεύομαι, συμβούλιον λαμβάνω, συμβούλιον ποιέω [вар. συμβούλιον ἑτοιμάζω], συνϑήκην ποιέω, σκέπτομαι
Свикам съвет, направя съвещание; обсъдя
ꙇ съвѣтъ сътворшѧ да сса льстѭ мѫтъ ѹбѭтъ
М
Мт 26.4
СК
ꙇ събърашѧ сѧ старьц. съвѣтъ же сътворьше. съребро мъного дашѧ вономъ
М
Мт 28.12
З
А
СК
ꙇ абье на ѹтрѣ съвѣтъ сътворьше архере старьц. кънжънкꙑ весь сънемъ. съвѧꙁавъше са вѣсѧ. прѣдашѧ платов
М
Мк 15.1
З
егда съвѣтꙑ беꙁаконнꙑѩ сътворі. ꙇ скаше сѧтъ. подобна врѣмене. да прѣдастъ і. тогда прістѫ(.)ішѧ съ немѹ ѹеніці его
К
6а 3—4
сьвѣтъ же сътворьша мѫтелѣ рекоста. сѧ останькꙑ аште сце оставмъ. вьꙁꙙт ѧ мѫтъ крьстꙗн
С
80.24
съвѣтъ сътворт на кого
συμβούλιον λαμβάνω [βουλεύομαι] κατά τινος
Наговоря се, направя заговор срещу някого
фарсѣ же шедъше съвѣтъ сътворшѧ на нь. како погѹбѧтъ
М
Мт 12.14
З.
Срв. С396.11
ютрѹ же бꙑвъшѹ. съвѣтъ сътворшѧ вьс архере старьц людьсц на са. ѣко ѹбт
М
Мт 27.1
З
А
СК
коѧ дѣльма внꙑ повѣдте м ѡ ждове сьвѣтъ сътворсте на н҄его
С
402.22—23
съвѣтъ творт
a) [τὰ] σύμφωνα ποιέω [ποιέομαι], βουλαῖς μελετάω [вар. βουλὰς περιστρέφω], βουλεύομαι
Наговарям се, уговарям се, споразумявам се
пріде хе. пролітъ кръве своеѩ. ꙁа въсѫ вьселенѫѭ. о неі же тꙑ съвѣтъ творіші
К
5b 35
ѡ ꙇюдо ... бестѹдънꙑ съвѣтъ творѣаше. съ беꙁѹмнꙑмі фарꙑсѣі
К
7b 28
а онѣхъ срьдьца ожестоена. сьвѣтъ на ѹбн творꙗахѫ
С
399.6—7
пакꙑ сьвѣтъ творꙙтъ тьмн дѣлател҄е
С
424.26
b) συμβουλεύω
Съветвам
подоба т бѣ глаголат поѹстт. сьвѣтъ творт
С
377.9—10
c) τὸ συμβόλαιον διατελέω
Решавам, вземам решение
родтелꙗ же мѹ сего не вѣдѫшта сьвѣтъ о брацѣ твораста. прведъша оженста
С
25.18
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
βουλή
διαβούλιον
συμβουλία
γνώμη
βουλευτήριον
ἐπιβουλή
сьвѣтъ
Нвб
съвет
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА