Исторически речник
съвѣсть [+]
Nfos | Nfgs | Nfds | Nfas | Nfis | Nfls |
съвѣсть | съвѣст | съвѣст | съвѣсть | съвѣстьѭ, съвѣстѭ, съвѣстѫ, съвѣстѧ, съвѣстью, съвѣстю | съвѣст |
Nfvs | NfOp | Nfgp | Nfdp | Nfip | Nflp |
съвѣст | съвѣст | съвѣсть, съвѣст, съвѣсте | съвѣстьмъ, съвѣстемъ, съвѣстьмь, съвѣстемь | съвѣстьм, съвѣстъм, съвѣстм | съвѣстьхъ, съвѣстьхь, съвѣстехъ, съвѣстехь |
NfOu | NfGu | NfDu | |||
съвѣст | съвѣстью, съвѣстю, съвѣстѹ | съвѣстьма, съвѣстъма, съвѣстма |
съвѣсть
-
ж
1. Съвест
тако ѹбо съгрѣшаѫще въ бра(...) тепѫщмъ съвѣст. немощнѹ сѫщѹ. въ ха съгрѣшат(е)
Е
3б 9
скврънѫ отъ съвѣст хъ ост
СЕ
22b 20
тъгда своѭ сьвѣсть раꙁѹмѣвъ. нкогоже сѫшта ѹтелꙗ прѣмѣн сꙙ. раскаавъ сꙙ о дръꙁновенꙑхъ. поврьже тр десꙙт сьребрьнкъ
С
415.5
се вѣдѫште вьсь гнѣвъ положмъ. оштаѭште своѧ сьвѣст
С
424.9
тако бо аште не бꙑ нкоже страст себе поработлъ. не бꙑ въꙁмоглъ лѫкавꙑ врагъ ... о камꙑ того роꙁбт сьвѣсть
С
522.9
ономѹ же отъ сьвѣст бьмѹ. на прꙙштен нкакоже не оборꙙштѹ сꙙ. повръже себе прѣдъ ногама рабъ бж. молꙙ го кѹпꙿно же кльнꙑ сꙙ
С
524.12
се праꙁꙿдьньство тръжьство не мѣньꙗ трѣбѹт. не брашна. нъ вол҄ѫ днѫ. сьвѣсть стѫ
С
493.15
2. Съзнание, мисъл
аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща. не съв(ѣс)тъ л емѹ немощнѹ сѫщѹ. съꙃ()ждетъ сѧ ѣст долѡжрътвънаѣ
Е
3б 2
кꙑмъ л срьдꙿцемꙿ л кꙑмъ ѹпванмъ дръꙁнѫ. л коѭ сьвѣстѭ. ѧꙁꙑкъ неьствъ. ѹстьнѣ оскврьн҄еньꙗ сѫшт спльн҄енѣ. двгнѫт покѹшѫ сꙙ
С
528.4
вьꙁвратвъ сꙙ вьспꙙть. ѹправьнъ бѫдетъ въ цѣсарьство бж. да тоѭ сьвѣстѭ. ꙁаповѣдемъ господьнꙗмъ самъ сꙙ въдавъ
С
546.30
3. Разсъдък, разум, ум
отъмьнѣвъ же сьвѣстѭ. ꙁдохъ к н҄е. прѣдолѣвъшѹ м распал҄еню блѫднѹѹмѹ ... въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ. сьтворвъ сꙿ н҄еѭ блѫдъ
С
525.25
тако бесѣдꙑ благꙑ. ѹстраꙗѭтъ сьвѣст послѹшаѭштхъ. красꙙще. ѹтврьждаѭтꙿ мъ дшꙙ
С
544.3
беꙁ н҄егоже нтоже двжетъ сꙙ благꙑхъ. вь сьвѣст творꙙштхъ ꙗ
С
544.11
4. Свидетелство, доказателство
егоже съвѣстѭ дꙑмъ не ѹгасаѩ кѹртъ сѧ
СЕ
52b 8
Е
СЕ
С
Гр
συνείδησις
τὸ συνειδός
διάνοια
μάρτυς
сьвѣсть
Нвб
съвест
ОА
ВА
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
ДА
совест
остар
ДА