Исторически речник
съвѣдѣтел҄ь [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
съвѣдѣтел҄ь | съвѣдѣтел҄ꙗ, съвѣдѣтел҄ѣ | съвѣдѣтел҄ю | съвѣдѣтел҄ь | съвѣдѣтел҄ꙗ, съвѣдѣтел҄ѣ | съвѣдѣтел҄емь, съвѣдѣтел҄емъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
съвѣдѣтел҄ | съвѣдѣтел҄ю | съвѣдѣтел҄е, съвѣдѣтел҄ | съвѣдѣтел҄ь, съвѣдѣтел҄ъ | съвѣдѣтел҄емъ, съвѣдѣтел҄емь, съвѣдѣтел҄ьмъ, съвѣдѣтел҄ьмь | съвѣдѣтел҄ѧ, съвѣдѣтел҄е |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
съвѣдѣтел҄, съвѣдѣтел҄ꙑ | съвѣдѣтел҄хъ, съвѣдѣтел҄хь | съвѣдѣтел҄ꙗ, съвѣдѣтел҄ѣ | съвѣдѣтел҄ю | съвѣдѣтел҄ема |
съвѣдѣтел҄ь
-ꙗ
м
1. Свидетел; човек, който потвърждава истинността на нещо
тъгда архере растръѕа рꙁꙑ своѩ глѧ. ѣко власфмѭ рее. ъто еще трѣбѹемъ съвѣдѣтель
М
Мт 26.65
З
А
СК
въсташѩ на мѩ съвѣдѣтелі неправедьні хъже не съвѣдѣхъ
СП
26.12
Очевидец.
прꙁьр ... на съмѣрене раба твоего сего. ꙇже въꙁлож. ꙇсповѣда прѣдъ многꙑ съвѣдѣтелꙑ
СЕ
93b 11
поꙁорьнікꙑ въскръсенью его. готоваеш. съвѣдѣтелѣ въстанью пріводші
К
12а 22
2. Учител, наставник
кто ѹмѫдрвꙑ вꙑ. кто съвъкѹпвꙑ. кде кнгꙑ кде сьвѣдѣтел҄е
С
321.3— 4
да отъ мохъ словесъ раꙁѹмѣш ꙗко творьцъ смъ дѹшамꙿ срьдьцемъ сьвѣдѣтел҄ь
С
393.15
лъжь съвѣдѣтел҄ь
ψευδόμαρτυς
Лъжесвидетел
архере же старьц. ꙇ сьнемь вьсь. ꙇскаахѫ лъжа съвѣдѣтелѣ на са
М
Мт 26.59
З
СК
ꙇ не обрѣтѫ. мьногомь лъжемъ съвѣдѣтелемъ. прстѫпьшемъ
М
Мт 26.60
З
СК
лъжь съвѣдѣтел҄ь бꙑт
ψευδομαρτυρέω
Лъжесвидетел съм, лъжесвидетелствам
не ѹкрад. не лъжь съвѣдѣтель бѫд
М
Лк 18.20
А
СК
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
μάρτυς
παιδαγωγός
ἔφορος
сьвѣдѣтель
Нвб
свидетел
ОА
ВА
АК
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА