Исторически речник
съвѣдѣнь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
съвѣдѣн, съвѣдѣньсъвѣдѣнꙗ, съвѣдѣна, съвѣдѣньꙗсъвѣдѣню, съвѣдѣнѹ, съвѣдѣньюсъвѣдѣнмь, съвѣдѣньмь, съвѣдѣнмъ, съвѣдѣньмъ, съвѣдѣнмь, съвѣдѣнмъсъвѣдѣн, съвѣдѣнь, съвѣдѣнсъвѣдѣнꙗ, съвѣдѣна, съвѣдѣньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
съвѣдѣн, съвѣдѣнь, съвѣдѣнесъвѣдѣнмъ, съвѣдѣньмъ, съвѣдѣнмь, съвѣдѣньмь, съвѣдѣнмъ, съвѣдѣнмь, съвѣдѣномъ, съвѣдѣнамъсъвѣдѣн, съвѣдѣнь, съвѣдѣн, съвѣдѣнмсъвѣдѣнхъ, съвѣдѣньхъ, съвѣдѣнхь, съвѣдѣньхь, съвѣдѣнхъ, съвѣдѣнхьсъвѣдѣн, съвѣдѣньсъвѣдѣню, съвѣдѣнѹ, съвѣдѣнью
NnDu
съвѣдѣнма, съвѣдѣньма, съвѣдѣнма, съвѣдѣнма
съвѣдѣнь -ꙗ ср 1. Свидетелство за истинността на нещо, доказателство ꙇ елко не премлѭтъ васъ. ꙇсходѧште отъ града того. ꙇ прахъ отъ ногъ вашхъ отътрѧсѣте. вь съвѣдѣне на нѧ М Лк 9.5 З, А, СК.Срв. Мк 1.44 М нъ шедъ покаж сѧ архереов.  нес даръ же повелѣ мос въ съвѣдѣне мъ М Мт 8.4 З, А, СК.Срв. Мк 1.44 М 2. Откровение, оповестяване [на Божието слово], проповед въсі пѫтіе гні мілостъ стна. въꙁіскаѭштемъ ꙁавѣта его  съвѣдѣне его СП 24.10 Срв. СЕ75а 6—7 пае вьсѣхъ ѹѩштіхъ сѩ раꙁѹмѣхъ. ѣко съвѣдѣннѣ твоѣ поѹене мое сѫтъ СП 118. 99 ї глаахъ о съвѣдѣннїхъ твоїхъ прѣдъ цр. ї не стꙑдѣахъ сѩ СП 118.46 М З А СК СП СЕ Гр μαρτύριον μαρτυρία съвѣдѣн съвѣдѣне Нвб сведение ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР