Исторически речник
съврьшенъ
съврьшенъ
-ꙑ
прил
1. Съвършен, безпогрешен, непостижим
бѫдѣте ѹбо вꙑ съвръшен. ѣко отецъ вашъ нбскꙑ съвръшенъ естъ
М
Мт 5.48
З
А
аште хощеш съвръшенъ бꙑт. ꙇд продаждъ мѣне твое. ꙇ даждъ нштмъ
М
Мт 19.21
ЗI
А
ꙇ тъ прѣдъдетъ прѣдъ нмъ дхомь слоѭ лноѭ. обратт сръдъца отьцемъ на ѧда. ꙇ протвънꙑѩ въ мѫдрость праведънꙑхъ. ѹготоват гв люд съвръшенꙑ
М
Лк 1.17
З
А
нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемъ свомъ. съвръшенъ же въсѣкъ бѫдетъ. ѣкоже ѹтель его
М
Лк 6.40
З
ѣко да гь бъ наⷲ҇ съвъкѹптъ ѣ. вь любьвь съвръшенѫ
СЕ
9b 5
род сꙙ хс пльтѭ ... ѹмраатъ по ловѣьствѹ. погрібатъ сꙙ. сꙑ съвръшенъ прсно
С
11.16
ште мало прѣтръп да съвръшенъ бѫдеш
С
79.30
съврьшен
м
мн
οἱ τέλειοι
Съвършените, безгрешните хора
не тъьѭ же справьнꙿꙗ сьвръшенꙑхъ съповѣдоват
С
520.20
2. Божествен, който е свързан с Бога
ꙇ отъ тебе естъ вꙿсе дꙑхане благо. ꙇ вꙿсь даръ съвръшенъ
СЕ
79b 1
отъ толѣ до дьнесьнѣго дьне. ꙇ до прішествіѣ его. свѧтѫѭ жрътвѫ съвръшенѫ творітъ
К
8а 29
Срв.
С420.27
3. Безгрешен, в който няма грях
ꙗко съвръшена стъ ꙁѣло дѹша го. хрстовъ же рабъ ꙁѣло простъ сꙑ
С
171.3
Примерен, образцов.
въсхотѣ блаженꙑ сава поставт въ санъ цръкъвънꙑ. акꙑ добра съвръшена рьнца сѫшта
С
285.29
4. Изкусен, майсторски
мѫдрость. правъда. стꙑн. ꙇꙁбавлене. съкѹп ꙇ оръганъ съвръшенъ. прѣгѫдьнцѭ красънѫ. съвръшенѫ стѹмѹ дхѹ
СЕ
94а 18, 19
5. Траен, дълговечен
ї прѣстолъ его ѣко слъньце прѣдо мъноѭ. ї ѣко лѹна съвръшена въ вѣкъ
СП
88.38
6. Цял, пълен
ꙁлѣꙁ став ѧ въ малѣ. дон҄елже съвръшено прметꙿ цѣл҄ень старьць
С
557.7
Образно.
въ съврьшенѣ срьдьц скѫштѹ правьдьі бжѧ
ЗЛ
Iб 16
съврьшен въ дно
τετελειωμένοι εἰς ἕν
В пълно единство
аꙁъ вь нхъ тъ въ мьнѣ. да бѫдѫтъ съвръшен въ едно
М
Йо 17.23А
съврьшенъ бꙑт
τελειόομαι
Съвършен съм, постигнал съм съвършенство
съвръшен бѫдѫтъ
Е
8а 3—4
М
З
А
СП
СЕ
Е
К
С
ЗЛ
Гр
τέλειος
κατεσκευασμένος
κατηρτισμένος
ἀπηρτισμένος
τετελειωμένος
ἐναρμόνιος
съвръшенъ
сьвръшенъ
Нвб
съвършен
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР