Исторически речник
събьрат [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
събьрат | съберѫ, съберѹ | събереш | съберетъ, събереть, съберет | съберемъ, съберемь, съберем, съберемо | съберете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
съберѫтъ, съберѹтъ, съберѫть, съберѹть, съберѫт, съберѹт | съберевѣ | съберета | съберете | събер | събер |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
съберѣмъ, съберѣмь, съберѣм | съберѣте | съберѣвѣ | съберѣта | събьрахъ, събърахъ, събрахъ, събьрахь, събърахь, събрахь, събьрах, събърах, събрах | събьра, събъра, събра |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
събьра, събъра, събра | събьрахомъ, събърахомъ, събрахомъ, събьрахомь, събърахомь, събрахомь, събьрахом, събърахом, събрахом, събьрахмꙑ, събърахмꙑ, събрахмꙑ | събьрасте, събърасте, събрасте | събьрашѧ, събърашѧ, събрашѧ, събьрашѫ, събърашѫ, събрашѫ, събьраша, събъраша, събраша, събьраше, събъраше, събраше, събьрахѫ, събърахѫ, събрахѫ | събьраховѣ, събъраховѣ, събраховѣ | събьраста, събъраста, събраста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
събьрасте, събърасте, събрасте | събрахъ, събрахь, събрах | събраше | събраше | събрахомъ, събрахомь, събрахом | събрашете, събрасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
събрахѫ, събрахѹ | събраховѣ | събрашета, събраста | събрашете, събрасте |
събьрат
-съберѫ
-събереш
св
1. Събера, прибера нещо разпръснато на едно място
ꙇ ѣко насꙑтшѧ сѧ. гла ѹенкомъ свомъ. съберѣте ꙁбꙑтъкꙑ ѹкрѹхъ. да не погꙑблетъ нътоже
М
Йо 6.12
З
А
събърашѧ же сплъншѧ дъва на десѧте коша ѹкрѹхъ
М
Йо 6.13
З
А
събъравъ вьсе мьн снъ отде на странѫ далее
М
Лк 15.13
З
А
СК
ꙇ прѣдажд люд твоѩ. ꙇ вꙿсѧ събер въ свое црестве
СЕ
62b 20
тако събъравъше кост стꙑхꙿ. мѫенкъ. положшѧ ѧ въ ракахъ
С
81.10
вьлѣꙁъ вь н҄е. събравъ кост полож вь дꙿномь ѫгьлѣ
С
527.27
Образно.
посълетъ снъ лвѣскꙑ анћлꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ цсрствѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ
М
Мт 13.41
З
А
У
Съединя.
ѡ гласа сло. раꙁно стоѧштꙙѧ ѹдꙑ. въ дно събъравъш
С
317.11
Хвана [риба, улов], наловя.
подобьно естъ црстве бже неводѹ въвръженѹ въ море. ꙇ отъ всѣкого рода събъравъшю
З
Мт 13.47
А
СК
вдте пакꙑ въвръжена невода. вьсе лі же сьберетъ на потрѣбѫ стъ
С
127.28
2. Натрупам, складирам
ѣко не мамъ къде събрат [...] плодъ мохъ
М
Лк 12.17
А
СК
раꙁорѭ жтьнцѧ моѩ большѧ съꙁждѫ. ꙇ съберѫ тѹ вьсѣ жта моѣ добро мое
М
Лк 12.18
З
А
СК
а пшенцѫ съберѣте вь жтьнцѫ моѭ
М
Мт 13.30
З
А
У
ꙇ потрѣбтъ гѹмъно свое. ꙇ съберетъ пьшенцѫ. въ жтьнцѫ
З
Мт 3.12
того рад ѹбо сьде подоба. събрат масло да онѹде потрѣбъно бѫдетъ. гда годъ насъ ꙁоветъ
С
373.26
Почерпя, взема от различни източници [писмени сведения, знания и др.].
се отъ многааго мало събравъ. псаню прѣдахъ. оставвъ съповѣдат
С
301.25
навꙑкнѣте отъ нхъ кꙿто наѹвꙑ. кꙿто събьравꙑ. отъкѫдѹ ѹенꙗ. ко ново богословьн. ветъхо прореен
С
324.27
3. Събера, обера [растения, плодове и под.]
съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате въ снопꙑ
М
Мт 13.30
З
ꙗко же роꙁга съшетъ. съберѫтъ ѭ
СК
Йо 15.6
въ врѣмꙙ жꙙтвѣ шъдъш да съберетъ класꙑ на пштѫ себѣ
С
43.15
4. Повикам, събера мнозина на едно място
ꙇ съберетъ ꙁбъранꙑѩ своѩ отъ етꙑръ вѣтръ. отъ коньца ꙁемлѧ до коньца нбсе
М
Мк 13.27
З
коль кратꙑ въсхотѣхъ събърат ѧда твоѣ. ѣкоже кокошъ гнѣꙁдо свое подъ крлѣ
М
Лк 13.34
ꙇдеже бо есте дъва. л трье събран въ імѧ мое. тѹ есмъ по срѣдѣ хъ
М
Мт 18.20
ЗI,
А, СК. Срв. С 95.15
С206.18
ꙇ шедъше раб т на пѫт. събърашѧ вьсѧ ѩже обрѣтѫ
М
Мт 22.10
ЗI,
А. Срв. СЕ 106b 9
нъ ꙇ да ѧда бжѣ растоенаѣ съберетъ въ едно
М
Йо 11.52
З
А
събьравъ вьсѧ архереѩ кьніжьнкꙑ людьскꙑѩ
А
Мт 2.4
съберѣтемѹ прⷣ҇ѣнꙑѩ его. ꙁавѣщаваѭщѩѩ ꙁавѣтъ его о жрътвахъ
СП
49.5
сп нꙑ гі бже нашъ. събері нꙑ отъ ѩꙁꙑкъ. да сповѣдаемъ сѩ імені твоемѹ стѹмѹ
СП
105.47
потомъ женѫ ѹбо пѹст вь женьскꙑ манастꙑрь. събъравъ же вьсꙙ болюбвꙑѧ люд холюбвꙑ клросъ
С
517.26
Събера, свикам събор, съвет и др. под.
събърашѧ же архере ꙇ фарсе сънемъ на са
М
Йо 11.47
З
събрашꙙ съборъ да не бога славꙙтъ. нъ да хрстосѹ беьст сътворꙙтꙿ
С
385.11
ѡ съборе дꙗволомъ на хрстоса събъранꙑ
С
385.26
тае цѣсарь събъравъ отъвьсѫдѹ стъѩ епскѹпꙑ. въ нк҄ескꙑ градъ. сломъ ті
С
188. 26
Свикам [войска, войници].
тъгда вон ћемонов. прѣмъше са на сѫдшт. събърашѧ на нь вьсѧ спрѫ
М
Мт 27.27
З
А
СК
събъравъше плъкꙑ своѧ. прѣплѹвъше рѣкѫ рекѫмѫѭ дѹнавъ. плѣнꙗахѫ ракѭ
С
191.17
тъгда цѣсарь ѹалъ. тъ събъравъ воѧ своѧ. готовьꙗше сꙙ ꙁт на сѫпостатꙑ
С
191. 21—22
5. Натрупам [пари, богатство и под.]
не скопаш н събереш ꙁлата
С
335.5
Образно.
срдце его собьра беꙁаконенье себѣ
СП
40.7
6.
Прич. мин. страд. като същ.
a)
събьрано
ср
ед
a) τὰ συλλεγέντα
Събраното
да не събрано постомъ. напрасно вьсе погѹбмъ
С
494.24
b)
събьран
м
мн
a) οἱ συνειλεγμένοι
Събралите се хора, множество
то бо стъ похвал҄ен мѫенкꙿ. ѹтѣшен събъранꙑхъ. же къ добрѣ дѣтѣл
С
83.22
b)
събьранаꙗ
ср
мн
οἱ ἕρανοι
Общи обеди, угощения на общи разноски
ꙗкоже бо въ прѣношен събьранꙑхъ. прнесено отъ когождо обьште прнесъшмъ бꙑваатꙿ. такожде о блаженꙑхъ схъ. когождо отеьство обьште вьсѣмъ стъ
С
84.4
събьрат ѹмъ
Събера си ума, съсредоточа се, замисля се сериозно
нъ ѹмъ л ста погѹбла. съберѣта ѹмъ помꙙнѣта сꙙ
С
212.24
М
З
А
СК
О
Н
У
СП
СЕ
С
Гр
συνάγω
ἐπισυνάγω
συλλέγω
ἀναλέγομαι
ἀναιρέομαι
συναϑροίζω
ϑησαυρίζω
συναγείρω
σωρεύω
събрат
събърат
сьбьрат
собьрат
Нвб
събера [се]
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
сбера [се]
диал
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА