Исторически речник
събьрат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
събьратсъберѫ, съберѹсъберешсъберетъ, събереть, съберетсъберемъ, съберемь, съберем, съберемосъберете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съберѫтъ, съберѹтъ, съберѫть, съберѹть, съберѫт, съберѹтсъберевѣсъберетасъберетесъберсъбер
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съберѣмъ, съберѣмь, съберѣмсъберѣтесъберѣвѣсъберѣтасъбьрахъ, събърахъ, събрахъ, събьрахь, събърахь, събрахь, събьрах, събърах, събрахсъбьра, събъра, събра
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
събьра, събъра, събрасъбьрахомъ, събърахомъ, събрахомъ, събьрахомь, събърахомь, събрахомь, събьрахом, събърахом, събрахом, събьрахмꙑ, събърахмꙑ, събрахмꙑсъбьрасте, събърасте, събрастесъбьрашѧ, събърашѧ, събрашѧ, събьрашѫ, събърашѫ, събрашѫ, събьраша, събъраша, събраша, събьраше, събъраше, събраше, събьрахѫ, събърахѫ, събрахѫсъбьраховѣ, събъраховѣ, събраховѣсъбьраста, събъраста, събраста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
събьрасте, събърасте, събрастесъбрахъ, събрахь, събрахсъбрашесъбрашесъбрахомъ, събрахомь, събрахомсъбрашете, събрасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
събрахѫ, събрахѹсъбраховѣсъбрашета, събрастасъбрашете, събрасте
събьрат -съберѫ -събереш св 1. Събера, прибера нещо разпръснато на едно място ꙇ ѣко насꙑтшѧ сѧ. гла ѹенкомъ свомъ. съберѣте ꙁбꙑтъкꙑ ѹкрѹхъ. да не погꙑблетъ нътоже М Йо 6.12 З А събърашѧ же  сплъншѧ дъва на десѧте коша ѹкрѹхъ М Йо 6.13 З А събъравъ вьсе мьн снъ отде на странѫ далее М Лк 15.13 З А СК ꙇ прѣдажд люд твоѩ. ꙇ вꙿсѧ събер въ свое црестве СЕ 62b 20  тако събъравъше кост стꙑхꙿ. мѫенкъ. положшѧ ѧ въ ракахъ С 81.10  вьлѣꙁъ вь н҄е. събравъ кост полож вь дꙿномь ѫгьлѣ С 527.27 Образно. посълетъ снъ лвѣскꙑ анћлꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ цсрствѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ М Мт 13.41 З А У Съединя. ѡ гласа сло. раꙁно стоѧштꙙѧ ѹдꙑ. въ дно събъравъш С 317.11 Хвана [риба, улов], наловя. подобьно естъ црстве бже неводѹ въвръженѹ въ море. ꙇ отъ всѣкого рода събъравъшю З Мт 13.47 А СК вдте пакꙑ въвръжена невода. вьсе лі же сьберетъ на потрѣбѫ стъ С 127.28 2. Натрупам, складирам ѣко не мамъ къде събрат [...] плодъ мохъ М Лк 12.17 А СК раꙁорѭ жтьнцѧ моѩ  большѧ съꙁждѫ. ꙇ съберѫ тѹ вьсѣ жта моѣ  добро мое М Лк 12.18 З А СК а пшенцѫ съберѣте вь жтьнцѫ моѭ М Мт 13.30 З А У ꙇ потрѣбтъ гѹмъно свое. ꙇ съберетъ пьшенцѫ. въ жтьнцѫ З Мт 3.12 того рад ѹбо сьде подоба. събрат масло да онѹде потрѣбъно бѫдетъ. гда годъ насъ ꙁоветъ С 373.26 Почерпя, взема от различни източници [писмени сведения, знания и др.].  се отъ многааго мало събравъ. псаню прѣдахъ. оставвъ съповѣдат С 301.25 навꙑкнѣте отъ нхъ кꙿто наѹвꙑ. кꙿто събьравꙑ. отъкѫдѹ ѹенꙗ. ко ново богословьн.  ветъхо прореен С 324.27 3. Събера, обера [растения, плодове и под.] съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате  въ снопꙑ М Мт 13.30 З ꙗко же роꙁга съшетъ.  съберѫтъ ѭ СК Йо 15.6 въ врѣмꙙ жꙙтвѣ шъдъш да съберетъ класꙑ на пштѫ себѣ С 43.15 4. Повикам, събера мнозина на едно място ꙇ съберетъ ꙁбъранꙑѩ своѩ отъ етꙑръ вѣтръ. отъ коньца ꙁемлѧ до коньца нбсе М Мк 13.27 З коль кратꙑ въсхотѣхъ събърат ѧда твоѣ. ѣкоже кокошъ гнѣꙁдо свое подъ крлѣ М Лк 13.34 ꙇдеже бо есте дъва. л трье събран въ імѧ мое. тѹ есмъ по срѣдѣ хъ М Мт 18.20 ЗI, А, СК. Срв. С 95.15 С206.18 ꙇ шедъше раб т на пѫт. събърашѧ вьсѧ ѩже обрѣтѫ М Мт 22.10 ЗI, А. Срв. СЕ 106b 9 нъ ꙇ да ѧда бжѣ растоенаѣ съберетъ въ едно М Йо 11.52 З А  събьравъ вьсѧ архереѩ  кьніжьнкꙑ людьскꙑѩ А Мт 2.4 съберѣтемѹ прⷣ҇ѣнꙑѩ его. ꙁавѣщаваѭщѩѩ ꙁавѣтъ его о жрътвахъ СП 49.5 сп нꙑ гі бже нашъ.  събері нꙑ отъ ѩꙁꙑкъ. да сповѣдаемъ сѩ імені твоемѹ стѹмѹ СП 105.47  потомъ женѫ ѹбо пѹст вь женьскꙑ манастꙑрь. събъравъ же вьсꙙ болюбвꙑѧ люд  холюбвꙑ клросъ С 517.26 Събера, свикам събор, съвет и др. под. събърашѧ же архере ꙇ фарсе сънемъ на са М Йо 11.47 З събрашꙙ съборъ да не бога славꙙтъ. нъ да хрстосѹ беьст сътворꙙтꙿ С 385.11 ѡ съборе дꙗволомъ на хрстоса събъранꙑ С 385.26 тае цѣсарь събъравъ отъвьсѫдѹ стъѩ епскѹпꙑ. въ нк҄ескꙑ градъ. сломъ ті С 188. 26 Свикам [войска, войници]. тъгда вон ћемонов. прѣмъше са на сѫдшт. събърашѧ на нь вьсѧ спрѫ М Мт 27.27 З А СК  събъравъше плъкꙑ своѧ. прѣплѹвъше рѣкѫ рекѫмѫѭ дѹнавъ. плѣнꙗахѫ ракѭ С 191.17 тъгда цѣсарь ѹалъ.  тъ събъравъ воѧ своѧ. готовьꙗше сꙙ ꙁт на сѫпостатꙑ С 191. 21—22 5. Натрупам [пари, богатство и под.] не скопаш н събереш ꙁлата С 335.5 Образно. срдце его собьра беꙁаконенье себѣ СП 40.7 6. Прич. мин. страд. като същ. a) събьрано ср ед a) τὰ συλλεγέντα Събраното да не събрано постомъ. напрасно вьсе погѹбмъ С 494.24 b) събьран м мн a) οἱ συνειλεγμένοι Събралите се хора, множество то бо стъ похвал҄ен мѫенкꙿ. ѹтѣшен събъранꙑхъ. же къ добрѣ дѣтѣл С 83.22 b) събьранаꙗ ср мн οἱ ἕρανοι Общи обеди, угощения на общи разноски ꙗкоже бо въ прѣношен събьранꙑхъ. прнесено отъ когождо обьште прнесъшмъ бꙑваатꙿ. такожде  о блаженꙑхъ схъ. когождо отеьство обьште вьсѣмъ стъ С 84.4 събьрат ѹмъ Събера си ума, съсредоточа се, замисля се сериозно нъ ѹмъ л ста погѹбла. съберѣта ѹмъ  помꙙнѣта сꙙ С 212.24 М З А СК О Н У СП СЕ С Гр συνάγω ἐπισυνάγω συλλέγω ἀναλέγομαι ἀναιρέομαι συναϑροίζω ϑησαυρίζω συναγείρω σωρεύω събрат събърат сьбьрат собьрат Нвб събера [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА сбера [се] диал НГер ЕтМл БТР АР ДА