Исторически речник
събꙑт сѧ
събꙑт сѧ
-събѫдѫ сѧ
-събѫдеш сѧ
св
1.
Само 3л. Сбъдне се, осъществи се, изпълни се
се же вьсе бъⷭ҇і. да събѫдет сѧ рееное отъ га саем прркмъ глщемъ
А
Мт 1.22
СК
Б
се же вьсе бꙑстъ. да събѫдѫтъ сѧ кънгꙑ пророъскꙑѩ
М
Мт 26.56
З
А
СК
тъгда събꙑстъ сѧ рееное пророкомь глѭштемь. ꙇ прѩсѧ тр десѧт съребрънкъ цѣнѫ цѣненааго
М
Мт 27.9
З
А
СК
ꙇ събꙑстъ сѧ псаное еже глтъ. ꙇ съ беꙁаконьнкома прътенъ бꙑстъ
М
Мк 15.28
З
А
СК
се бѫдеш млъѧ не могꙑ проглаголат. до негоже дьне бѫдетъ се. ꙁане не вѣрова словесемъ момъ. ѣже събѫдѫтъ сѧ въ врѣмѧ свое
М
Лк 1.20
З
А
да събѫдетъ сѧ слово саѩ прка
М
Йо 12.38
З
А
да събѫдетъ сѧ сло(во) псаное въ ꙁаконѣ хъ
М
Йо 15.25
З
А
СК
понеже бестѹдънаѣ дръꙁостъ събꙑстъ сѧ. ꙇ дѣтѣль съконьа сѧ
К
5b 17—18
съповѣдаста ... о прорцан го же вь лце глагола окаанѹѹмѹ ѹалѹ. како събꙑ сꙙ мѹ
С
198.27
раꙁѹмѣвъша ꙗко пророкъ стъ. мже събꙑшꙙ сꙙ мѹ вьса прорцанꙗ
С
199.8
да сꙙ събѫдетъ псано
С
326.27
2. Случи се, стане, бива
съповѣдавъшемъ же мъ же сꙙ мъ събꙑ
С
39.28
аште л с събѫде когда до двою л тр тацѣхъ полѹт
ЗЛ
Iб 20—21
3.
Прич. мин. деят.
a)
Като прил.
събꙑвꙑ сѧ
a) συμβάς
Който се е случил, станал
отътѫдѣ събꙑвъше сꙙ мѹ велко падень съповѣдат
С
520.26
b)
b)
Като същ.
събꙑвъшаꙗ сѧ
ср
мн
Случилото се, станалите неща
да попꙿ ꙁбꙑвьш елнъскꙑѧ. на съраꙁѹмѣн прѣславьнѣ събꙑвꙿшхъ сꙙ о н҄ею. прдошꙙ тѣхъ вдц. славьꙗхѫ о всѣхъ ба
С
569.2
4.
Прич. сег. деят. като същ.
събѫдѫще сѧ
ср
ед
τὸ ἐκβησόμενον
Бъдещето; онова, което предстои да се случи
егда же ѹбо он подвꙁаахѫ сꙙ. онъ же блюдѣаше. събѫдѫште сꙙ вдѣ вдѣн двьно
С
93.2
вьсе събꙑвъше сѧ
τὰ τοῦ πράγματος
Случилото се; всичко, което е станало
ꙗкоже бѣаше по стнѣ. сповѣда мъ вьсе събꙑвъше сꙙ
С
524.1—2
М
З
А
СК
Б
К
С
ЗЛ
Гр
πληρόομαι
τελειόομαι
ἀποβαίνω
παρακολουϑέω
συμβαίνει
ἔκβασις
сбꙑт сѧ
сьбът сѧ
Нвб
Срв
сбъдна се
ОА
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР