Исторически речник
събꙑт сѧ  
събꙑт сѧ -събѫдѫ сѧ -събѫдеш сѧ св 1. Само 3л. Сбъдне се, осъществи се, изпълни се се же вьсе бъⷭ҇і. да събѫдет сѧ рееное отъ га саем прркмъ глщемъ А Мт 1.22 СК Б се же вьсе бꙑстъ. да събѫдѫтъ сѧ кънгꙑ пророъскꙑѩ М Мт 26.56 З А СК тъгда събꙑстъ сѧ рееное пророкомь глѭштемь. ꙇ прѩсѧ тр десѧт съребрънкъ цѣнѫ цѣненааго М Мт 27.9 З А СК ꙇ събꙑстъ сѧ псаное еже глтъ. ꙇ съ беꙁаконьнкома прътенъ бꙑстъ М Мк 15.28 З А СК се бѫдеш млъѧ  не могꙑ проглаголат. до негоже дьне бѫдетъ се. ꙁане не вѣрова словесемъ момъ. ѣже събѫдѫтъ сѧ въ врѣмѧ свое М Лк 1.20 З А да събѫдетъ сѧ слово саѩ прка М Йо 12.38 З А да събѫдетъ сѧ сло(во) псаное въ ꙁаконѣ хъ М Йо 15.25 З А СК понеже бестѹдънаѣ дръꙁостъ събꙑстъ сѧ. ꙇ дѣтѣль съконьа сѧ К 5b 17—18 съповѣдаста ... о прорцан го же вь лце глагола окаанѹѹмѹ ѹалѹ.  како събꙑ сꙙ мѹ С 198.27 раꙁѹмѣвъша ꙗко пророкъ стъ. мже събꙑшꙙ сꙙ мѹ вьса прорцанꙗ С 199.8 да сꙙ събѫдетъ псано С 326.27 2. Случи се, стане, бива съповѣдавъшемъ же мъ же сꙙ мъ събꙑ С 39.28 аште л с  събѫде когда до двою л тр тацѣхъ полѹт ЗЛ Iб 20—21 3. Прич. мин. деят. a) Като прил. събꙑвꙑ сѧ a) συμβάς Който се е случил, станал отътѫдѣ събꙑвъше сꙙ мѹ велко падень съповѣдат С 520.26 b) b) Като същ. събꙑвъшаꙗ сѧ ср мн Случилото се, станалите неща да попꙿ ꙁбꙑвьш елнъскꙑѧ. на съраꙁѹмѣн прѣславьнѣ събꙑвꙿшхъ сꙙ о н҄ею. прдошꙙ тѣхъ вдц.  славьꙗхѫ о всѣхъ ба С 569.2 4. Прич. сег. деят. като същ. събѫдѫще сѧ ср ед τὸ ἐκβησόμενον Бъдещето; онова, което предстои да се случи егда же ѹбо он подвꙁаахѫ сꙙ. онъ же блюдѣаше. събѫдѫште сꙙ вдѣ вдѣн двьно С 93.2 вьсе събꙑвъше сѧ τὰ τοῦ πράγματος Случилото се; всичко, което е станало ꙗкоже бѣаше по стнѣ. сповѣда мъ вьсе събꙑвъше сꙙ С 524.1—2 М З А СК Б К С ЗЛ Гр πληρόομαι τελειόομαι ἀποβαίνω παρακολουϑέω συμβαίνει ἔκβασις сбꙑт сѧ сьбът сѧ Нвб Срв сбъдна се ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР