Исторически речник
стрѣщ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
стрѣщстрѣгѫ, стрѣгѹстрѣжешстрѣжетъ, стрѣжеть, стрѣжетстрѣжемъ, стрѣжемь, стрѣжем, стрѣжемострѣжете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
стрѣгѫтъ, стрѣгѹтъ, стрѣгѫть, стрѣгѹть, стрѣгѫт, стрѣгѹтстрѣжевѣстрѣжетастрѣжетестрѣꙃ, стрѣꙁстрѣꙃ, стрѣꙁ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
стрѣꙃѣмъ, стрѣꙁѣмъ, стрѣꙃѣмь, стрѣꙁѣмь, стрѣꙃѣм, стрѣꙁѣмстрѣꙃѣте, стрѣꙁѣтестрѣꙃѣвѣ, стрѣꙁѣвѣстрѣꙃѣта, стрѣꙁѣта*стрѣгъ, *стрѣгохъ*стрѣже
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
*стрѣже*стрѣгомъ, *стрѣгохомъ*стрѣжете, *стрѣгосте*стрѣгѫ, *стрѣгошѧ*стрѣговѣ, *стрѣгоховѣ*стрѣжета, *стрѣгоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
*стрѣжете, *стрѣгостестрѣжаахъ, стрѣжахъ, стрѣжаахь, стрѣжахь, стрѣжаах, стрѣжахстрѣжааше, стрѣжашестрѣжааше, стрѣжашестрѣжаахомъ, стрѣжахомъ, стрѣжаахомь, стрѣжахомь, стрѣжаахом, стрѣжахомстрѣжаашете, стрѣжашете, стрѣжаасте, стрѣжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
стрѣжаахѫ, стрѣжахѫ, стрѣжаахѹ, стрѣжахѹстрѣжааховѣ, стрѣжаховѣстрѣжаашета, стрѣжашета, стрѣжааста, стрѣжастастрѣжаашете, стрѣжашете, стрѣжаасте, стрѣжасте
стрѣщ -стрѣгѫ -стрѣжеш несв 1. Пазя, охранявам, стоя на стража ꙇ сѣдъше стрѣжаахѫ  тѹ М Мт 27.36 З А СК сътънкъ же  же бѣхѫ съ нмъ стрѣгѫште са М Мт 27.54 З А СК б҃ о стрѣгѫштхъ пастꙑрхъ М 76а 8 Срв. З129а 3 ꙇ бѣахѫ пастꙑр въ тожде странѣ. бьдѧще  стрѣгѫще ст(р)ажѫ нощънѫѭ о стадѣ своемь М Лк 2.8 З А СК ꙇ вѧꙁаахѫ  ѫж желѣꙁнꙑ. ꙇ пѫтꙑ стрѣгѫште. ꙇ растръѕавъ ѫꙁꙑ М Лк 8.29 З А СК въсѹе трѹдшѩ сѩ ꙁждѫштеї. аште не гь стрѣжетъ града СП 126.2 въставъ мол҄ꙗше стрѣгѫштꙙѧ вонꙑ. глагол҄ꙙ мъ С 16.12 повелѣшꙙ вльсв трѹпъ го въврѣшт въ ꙗмѫ глѫбокѫ.  стрѣшт го твръдѣ.  бꙑстъ тако С 269.8—9 не бо нъ ашт не тъгда въсталъ сѣдꙙштемъ тѣмь тѹ  стрѣгѫштемъ. нъ отъшъдъшемъ по трьхъ дьнехъ С 443.26 поставьнꙑ бо стрѣшт мѫенкꙑ С 92.16 ѹстроте ꙗкоже вѣсте. стрѣꙁѣте аште да не бꙑсте хранл. мнѣ внѫ словесьнѫѭ оставл бꙑсте С 439.3—4 Образно. хе бже нашъ. въꙁдавꙑ слово. стрѣгѫщмъ тѧ. раꙁѹмъно  достоно СЕ 31а 21—22 повелѣхъ херовмомъ рабъскꙑ стрѣшт тꙙ. сътворѫ херовмъ покланꙗт т сꙙ С 470.5 2. Прич. сег. деят. като същ. стрѣгꙑ м ед стрѣгѫще м мн ὁ φυλάσσων; οἱ φυλάσσοντες, οἱ τηροῦντες, οἱ φύλακες Пазач [пазачи], страж [стражи] отъ страха же его сътрѧсѧ сѧ стрѣгѫще. ꙇ бꙑшѧ ѣко мрътв М Мт 28.4 З А СК вьсѹе бьдѣ стрѣгѫї СП 126.2 вьс же стрѣгѫштї сьномь съдръжм бѣахѫ С 78. 2  въꙁбѹждь вьсꙙ стрѣгѫштꙙѧ С 78.16—17 рмꙗ же кꙿто вонъ днъ отъ стрѣгѫштхъ го рее к н҄емѹ С 152.2—3 Образно. ѣко рѣшѩ враѕі моі мьнѣ. ї стрѣгѫштеі дшѫ моѭ съвѣшташѩ въкѹпѣ СП 70.10 стрѣгѫще тьмьнцѫ οἱ ἐπὶ τῆς φυλακῆς Стража, охрана на затвор, тъмничари менемь еутухꙗкъ. сѫштемъ ѹбо мъ въкѹпь. ѹвѣдѣшꙙ стрѣгѫшт тъмнцѫ. ꙗко прносмааго от вѣрънꙑхъ не въꙁмаѭтъ піѡнїна ꙙдь С 133.29 М З А СК СП СЕ С Гр τηρέω φυλάσσω ἀγραυλέω παρακάϑημαι φρουρέω παρατηρέω Нвб Ø