Исторически речник
стрѣщ [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
стрѣщ | стрѣгѫ, стрѣгѹ | стрѣжеш | стрѣжетъ, стрѣжеть, стрѣжет | стрѣжемъ, стрѣжемь, стрѣжем, стрѣжемо | стрѣжете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
стрѣгѫтъ, стрѣгѹтъ, стрѣгѫть, стрѣгѹть, стрѣгѫт, стрѣгѹт | стрѣжевѣ | стрѣжета | стрѣжете | стрѣꙃ, стрѣꙁ | стрѣꙃ, стрѣꙁ |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
стрѣꙃѣмъ, стрѣꙁѣмъ, стрѣꙃѣмь, стрѣꙁѣмь, стрѣꙃѣм, стрѣꙁѣм | стрѣꙃѣте, стрѣꙁѣте | стрѣꙃѣвѣ, стрѣꙁѣвѣ | стрѣꙃѣта, стрѣꙁѣта | *стрѣгъ, *стрѣгохъ | *стрѣже |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
*стрѣже | *стрѣгомъ, *стрѣгохомъ | *стрѣжете, *стрѣгосте | *стрѣгѫ, *стрѣгошѧ | *стрѣговѣ, *стрѣгоховѣ | *стрѣжета, *стрѣгоста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
*стрѣжете, *стрѣгосте | стрѣжаахъ, стрѣжахъ, стрѣжаахь, стрѣжахь, стрѣжаах, стрѣжах | стрѣжааше, стрѣжаше | стрѣжааше, стрѣжаше | стрѣжаахомъ, стрѣжахомъ, стрѣжаахомь, стрѣжахомь, стрѣжаахом, стрѣжахом | стрѣжаашете, стрѣжашете, стрѣжаасте, стрѣжасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
стрѣжаахѫ, стрѣжахѫ, стрѣжаахѹ, стрѣжахѹ | стрѣжааховѣ, стрѣжаховѣ | стрѣжаашета, стрѣжашета, стрѣжааста, стрѣжаста | стрѣжаашете, стрѣжашете, стрѣжаасте, стрѣжасте |
стрѣщ
-стрѣгѫ
-стрѣжеш
несв
1. Пазя, охранявам, стоя на стража
ꙇ сѣдъше стрѣжаахѫ тѹ
М
Мт 27.36
З
А
СК
сътънкъ же же бѣхѫ съ нмъ стрѣгѫште са
М
Мт 27.54
З
А
СК
б҃ о стрѣгѫштхъ пастꙑрхъ
М
76а 8
Срв.
З129а 3
ꙇ бѣахѫ пастꙑр въ тожде странѣ. бьдѧще стрѣгѫще ст(р)ажѫ нощънѫѭ о стадѣ своемь
М
Лк 2.8
З
А
СК
ꙇ вѧꙁаахѫ ѫж желѣꙁнꙑ. ꙇ пѫтꙑ стрѣгѫште. ꙇ растръѕавъ ѫꙁꙑ
М
Лк 8.29
З
А
СК
въсѹе трѹдшѩ сѩ ꙁждѫштеї. аште не гь стрѣжетъ града
СП
126.2
въставъ мол҄ꙗше стрѣгѫштꙙѧ вонꙑ. глагол҄ꙙ мъ
С
16.12
повелѣшꙙ вльсв трѹпъ го въврѣшт въ ꙗмѫ глѫбокѫ. стрѣшт го твръдѣ. бꙑстъ тако
С
269.8—9
не бо нъ ашт не тъгда въсталъ сѣдꙙштемъ тѣмь тѹ стрѣгѫштемъ. нъ отъшъдъшемъ по трьхъ дьнехъ
С
443.26
поставьнꙑ бо стрѣшт мѫенкꙑ
С
92.16
ѹстроте ꙗкоже вѣсте. стрѣꙁѣте аште да не бꙑсте хранл. мнѣ внѫ словесьнѫѭ оставл бꙑсте
С
439.3—4
Образно.
хе бже нашъ. въꙁдавꙑ слово. стрѣгѫщмъ тѧ. раꙁѹмъно достоно
СЕ
31а 21—22
повелѣхъ херовмомъ рабъскꙑ стрѣшт тꙙ. сътворѫ херовмъ покланꙗт т сꙙ
С
470.5
2.
Прич. сег. деят. като същ.
стрѣгꙑ
м
ед
стрѣгѫще
м
мн
ὁ φυλάσσων; οἱ φυλάσσοντες, οἱ τηροῦντες, οἱ φύλακες
Пазач [пазачи], страж [стражи]
отъ страха же его сътрѧсѧ сѧ стрѣгѫще. ꙇ бꙑшѧ ѣко мрътв
М
Мт 28.4
З
А
СК
вьсѹе бьдѣ стрѣгѫї
СП
126.2
вьс же стрѣгѫштї сьномь съдръжм бѣахѫ
С
78. 2
въꙁбѹждь вьсꙙ стрѣгѫштꙙѧ
С
78.16—17
рмꙗ же кꙿто вонъ днъ отъ стрѣгѫштхъ го рее к н҄емѹ
С
152.2—3
Образно.
ѣко рѣшѩ враѕі моі мьнѣ. ї стрѣгѫштеі дшѫ моѭ съвѣшташѩ въкѹпѣ
СП
70.10
стрѣгѫще тьмьнцѫ
οἱ ἐπὶ τῆς φυλακῆς
Стража, охрана на затвор, тъмничари
менемь еутухꙗкъ. сѫштемъ ѹбо мъ въкѹпь. ѹвѣдѣшꙙ стрѣгѫшт тъмнцѫ. ꙗко прносмааго от вѣрънꙑхъ не въꙁмаѭтъ піѡнїна ꙙдь
С
133.29
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
Гр
τηρέω
φυλάσσω
ἀγραυλέω
παρακάϑημαι
φρουρέω
παρατηρέω
Нвб
Ø