Исторически речник
стрьмь  
стрьмь нареч Съвършено, напълно, съвсем  прѣклон вꙑѭ своѭ на сьмѣрен.  тако стрьмь ѹмрьтввъ сꙙ самохотьѭ С 273.12 Изч С Гр κυρίως Нвб Ø