Исторически речник
страсть  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
страстьстрастстрастстрастьстрастьѭ, страстѭ, страстѫ, страстѧ, страстью, страстюстраст
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
страстстрастстрасть, страст, страстестрастьмъ, страстемъ, страстьмь, страстемьстрастьм, страстъм, страстмстрастьхъ, страстьхь, страстехъ, страстехь
NfOuNfGuNfDu
страстстрастью, страстю, страстѹстрастьма, страстъма, страстма
страсть - ж 1. Мъка, страдание, мъчение ꙇ првѣсѧ емѹ вьсѧ болѧштѧѩ. раꙁльнъꙇм недѫгꙑ. ꙇ страстьм одръжмꙑ З Мт 4.24 тръпѣню слъпъ б(ъⷭ҇і) ѹподоб(л)ъ сѧ оцемъ прѣподобне. ѡвѹ въ страстехъ. їесфѹ [!] въ напастехъ.  бесплътнꙑхъ жїтю Е 23а 10 страсті раді нштіхъ.  въꙁдъханьѣ ѹбогꙑхъ СП 11.6 ї въꙁведе мѩ отъ рова стⷬ҇і. ї отъ бръньѣ тімѣна. ї постав на камні ноѕѣ моі СП 39.3 ꙇ бꙑстъ сѹгобь бъ въ кѹпѣ  къ. ꙇже волеѭ страстехъ нашхъ прѧст сѧ СЕ 67а 21—22 поміловавъ плѣльштенꙑѩ творць. дрѣво отъѣдъ. дрѣвънѹмѹ родѹ даетъ. ꙇ страсть въведе ісцѣленье К 10а 40 ношть провождаахѫ. трьпꙙште страсть. добл҄ьно радѹѭште сꙙ С 92.1 слꙑш ꙗко же ꙁъло сътворт мѫкѫ прностъ  страсть С 406.17 въстанѣте дѣте отъсѫдѹ. отъ страст вь весел С 470.14 расмотр же стꙑ потрѣбьнѹ бꙑт. настѫпат на вьсꙙ прходꙙштꙙѧ к н҄емѹ. свохъ рад страст С 556.9 їѡсфъ ... не обнаж меа. н въ тьмнц ꙁатвор ... не помꙙнѫ котꙑгꙑ растрьꙁанꙗ ... н роботьнꙑѧ страст С 367.18 2. Мъченически подвиг, мъченичество мⷺца ноⷠ҇ѩ ҃ж҃ страⷭ҇ стъⷯ҇ мⷱкь коꙁмꙑ  дамана оⷮ аравѩ А 127b 10 мⷺца ф҇еⷬв҇аⷬ а҃ стр҇ⷭа стаго мⷱка трфона А 141b 10 стрстъ стго мѫенка еѡдора Е 6а 2 стрстъ стаго мⷱ҇ка ꙁарла.  веве сестрѣ его Е 24б 16 на мѫеньскꙑѧ страст рее. любꙙштмъ мѫенкꙑ да простьремъ сꙙ. благодѣт вьꙁемьѭште отъ н҄іхъ С 54.8 кꙿто не въсꙿѹдтъ сꙙ остроѭ вѣроѭ сеѭ. како съ радостѭ къ страстемъ дръꙁнѫшꙙ С 55.15—16 пѹстшꙙ сѧ на стꙑѧ да жвꙑ ѧ пожьрѫтꙿ. вдѣвъше же ѧ ст акꙑ весел къ вѣньцѹ страст подошꙙ С 62.24  на страсть вол҄ьнѫѭ пршьдъша С 334.14 прнесе съпасень страсть хва С 482.21 жт  страсть стꙑхъ оць.  епскѹпъ бꙑвъшїхъ. васлѣа. каптона. мѫенꙑхъ вь херꙿсон҄ С 532.20 3. Страст, силно влечение, чувственост ꙇ ꙁбав нꙑ отъ вꙿсего темъна  нощьнааго страстотръпѣ. ѹстав ѹстръмⷧенѣ страст. ѹгас тѣлесъное раждежене СЕ 38а 4 твоѭ же вол҄еѭ въꙁдръжанімъ їѡсфъ пльтьнꙑѧ побѣді страст С 232.22 скврънꙑ своѧ оштат.  страст свохъ омꙑват сꙙ С 333.27  веселе юност не двже сꙙ вь н҄емъ нколже.  мꙙтежꙿ грѣховънꙑхъ страст. дѣствѹѭштꙗ прсно въ юнꙑхъ С 544.28 мѫтꙙштꙙѧ жꙁн сеѧ сласт (погр. вм. страстї, Север., с. 352, бел. под линия) слано море С 352.16 беꙁ страст ἀπατής Без болка, без страдание  агг҄елъ рее прьво вꙑкн т тъгда пьр сꙙ. гда т рекѫ сꙑнъ вꙑшьн҄ꙗго. прѣжде вѣкъ бе страст родвъшааго. отьца наꙁнаменахъ С 239.15 З А Е СП СЕ К С Гр πάϑος βάσανος ταλαιπωρία ὀδύνη ἆϑλον ἔπαϑλον τὸ παϑεῖν πάϑημα τιμωρία παϑητός τὰ παρόντα ὄνειδος ἄϑλησις ἡδονή. [вар. ὠνικόν] Нвб страст ОА ВА АК ЕтМл БТР АР ЕА